Решение № 169 от 26.09.2016 г. на ВКС по н. д. № 308/2016 г.

Решение № 169 от 26.09.2016 г. на ВКС по н. д. № 308/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Валя Рушанова Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 4 от НПК по жалба на осъдения К. В. И. срещу определение от 10.02.2016 г. по внчд № 443/2015 г. по описа на Окръжен съд - гр. Благоевград, с което производството по делото е прекратено поради оттегляне на въззивната жалба. В касационната жалба се заявява, че осъденият И. не е бил наясно "кое е в негов интерес", поради което оттегля искането си за прекратяване на производството и моли то да продължи, за да се извърши групиране на наложените му наказания в най-благоприятния за него вариант. Изтъкват се съображения относно наличие на тежко здравословно състояние, което е пречка за постъпването му в местата за лишаване от свобода. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и защитника му поддържат жалбата. Прокурорът застъпва становище за основателност на касационната жалба. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното: С определение от 21.10.2014 г. по чнд № 489/2014 г. на Районен съд-гр. Сандански по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК спрямо осъдения К. В. И. са групирани на осн. чл. 25 във връзка с чл. 23, ал. 1 НК наложените му с 13 осъждания наказания. Обособени са две групи общи най-тежки наказания (2 години и 11 месеца лишаване от свобода и глоба 300 лева; 1 г. и четири месеца лишаване от свобода), като съответно от тях на осн. чл. 25, ал. 2 от НК са приспаднати изтърпяните им части. По жалба на осъдения срещу посоченото определение е образувано внчд № 424/2014 г. на Окръжен съд-гр. Благоевград, като с решение № 971/27.02.2015 г. на същия съд постановеното от РС - гр. Сандански определение е потвърдено изцяло. С решение № 304/03.11.2015 г. по н. д. № 510/2015 на ВКС, II н. о., производството по внчд № 424/2014 г. по описа на БлОС е възобновено, отменено е потвърдителното решение № 971/27.02.2015 г. по описа на БлОС, а делото-върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на този окръжен съд. След възобновяване на производството пред въззивната инстанция било образувано внчд № 443/15 г. по описа на БлОС. В съдебно заседание на 10.02.2016 г., осъденият И. се явил лично, като бил представляван от упълномощен защитник. В изявления, след даване ход на делото, защитникът и подсъдимият направили искане производството по обжалване на първоинстанционното определение да бъде прекратено, поради това че осъденият оттегля въззивната си жалба. В съдържанието на съдебния протокол е отразено и становището на И., че съзнава "какви са последиците" за него с оттеглянето на жалбата. При това развитие на производството е необходимо да се подчертае, че касационната проверка е насочена единствено към законосъобразността на постановеното определение за прекратяване на производството - последица от наличното оттегляне на въззивната жалба. В рамките на тази проверка е недопустимо да се обсъждат по същество подробно изтъкнатите от касатора съображения, касаещи неправилното групиране на наложените му наказания и извода му, че те не са в най-благоприятния за него вариант. На контрол подлежи единствено валидността на оттеглянето на жалбата - по форма и по съдържание и доколко съдът е изпълнил задължението си да изясни действителната воля на осъдения, насочена към прекратяване на въззивното производство. Настоящият случай притежава известна специфика, произтичаща от обстоятелството, че оттеглянето на жалбата е направено след като производството по делото е било възобновено, а делото-върнато на предходен процесуален стадий за законосъобразно произнасяне по въззивната жалба на осъдения. По този начин второто въззивно производство се е развивало по повод решението за възобновяване на ВКС, но в предели, очертани както в това решение, така и във въззивната жалба на осъдения. Следователно, при възстановена висящност на процеса, предпоставката за неговото развитие продължава да е жалбата на осъдения, което обуславя и положителен отговор на въпроса допустимо ли е след възобновяване на производството осъденият да оттегли въззивната си жалба. По-нататък, известно е, че правото на оттегляне на жалбата принадлежи на субекта, упражнил правото си на обжалване. Оттеглянето може да стане както писмено, така и устно (когато изявлението се прави в съдебно заседание), като с оглед поставените в чл. 324 ограничения същото може да се извърши най-късно до даване ход на съдебното следствие, а ако такова не се провежда- до започване на съдебните прения. В случаите на устно оттегляне на жалбата, изявлението следва да намери отражение в съдебния протокол, а задължение на съда е да изясни действителната воля на лицето за извършеното от него действие, респ. съзнаването на неговите процесуални последици. В конкретния случай не се констатират основания, от които да се заключи, че окръжният съд неправилно е прекратил производството по делото. Осъденият, в присъствието на упълномощен защитник, е оттеглил жалбата си срещу първоинстанционния съдебен акт в срока по чл. 324, ал. 1, изр. 1 от НПК, в протокола от съдебното заседание ясно е отразена волята му за това, както и изявлението му, че е наясно с последиците от оттеглянето на въззивната жалба. Поради това липсват обективни данни, от които да се направи извод, че направеното от него изявление е невалидно, а следователно и че атакуваното определение за прекратяване на производството по внчд № 443/2015 г. е незаконосъобразно. Изтъкнатите от жалбоподателя съображения относно влошеното му здравословно състояние биха могли да намерят отговор в евентуално производство по чл. 447 и сл. НПК, което е в компетентността на окръжния прокурор по местоизтърпяване на наказанието. По изложените съображения, ВКС намери жалбата за неоснователна и счете, че като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,