Решение № 2356 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8680/2019 г.

Решение № 2356 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8680/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Иванов, чрез адв. Петков, против решение № 43/18.03.2019 г. на Административен съд – Ловеч, постановено по адм. д. № 439/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 02-110-6500/1821#13 от 12.11.2018 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Ответникът – Зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" София, чрез юрк. Петрова, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 200 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС - Ловеч е АУПДВ № 02-110-6500/1821#13 от 12.11.2018 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". АУПДВ е издаден при следната фактическа обстановка: Земеделският производител не е подал заявление за подпомагане за петата година 2011 г. На 24.08.2015 г. от ДФЗ е издаден Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. След влизане в сила на акта за прекратяване на многогодишния ангажимент по мярка 211, с писмо изх. № 02-110-6500/1821 от 11.04.2018 г. Г. Иванов е бил уведомен за започване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. С акт № 02-110-6500/1821#13 от 12.11.2018 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. по отношение на Г. Иванов било установено публично държавно вземане за сумата 4484, 11 лева, съставляваща 25% от общата изплатена на земеделския стопанин сума за подпомагане по мярка 211 за кампании 2007, 2008, 2009 и 2010 година. Първоинстанционният съд е приел обжалвания акт за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е стигнал до извод, че процесният АУПДВ е законосъобразен. Стигнал е до извод, че са налице и двете материалноправни предпоставки за издаване на оспорения акт – неподадено заявление за подпомагане в рамките на поетия 5-годишен ангажимент, и влязъл в сила акт за прекратяване на този ангажимент. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният съд намира изводите на АС – Ловеч за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС - Ловеч. За пълнота следва да се акцентира върху обстоятелството, че с изричен административен акт многогодишният ангажимент на касатора е бил прекратен. Актът е бил оспорен пред Административен съд - Ловеч, който с Решение № 10/20.01.2016 г. по адм. дело № 194/2015 г. е отхвърлил жалбата на Г. Иванов. След касационно оспорване, с Определение № 5964/18.05.2016 г. по адм. дело № 3071/2016 г. на ВАС, касационната жалба на Иванов е била оставена без разглеждане поради неизпълнение на дадени указания. Определението на тричленния състав не е било обжалвано пред 5-членен състав на ВАС и е влязло в сила на 16.06.2016 г., на която дата е влязъл в сила и актът за прекратяване на многогодишния ангажимент. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания заявленията се подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. е в сила от 01.03.2011 г., тоест през 2011 г., когато земеделският производител не е изпълнил посоченото задължение, приложимата норма е била действаща. Правилно е приел съдът, че за приложимостта на новите редакции на чл. 14, ал. 1 към заявления, подадени в предходни години, е формирана и непротиворечива и константна съдебна практика на ВАС, в какъвто смисъл е и обжалваното решение. Първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед неоснователността на касационната жалба, на ответника по касация - Държавен фонд "Земеделие", следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 144 от АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,