Решение № 4781 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13280/2011 г.
ВАСIII отделение02.04.2012 г.докладчик Таня Куцарова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3215 от 29.06.2011 г., постановено по адм. д. № 1325 по описа за 2011 г. на Административен съд - София град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4781 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13280/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ и е образувано по касационната / неправилно назована въззивна/ жалба на Анелия Иванова Палазова и Иван Василев Мичев, непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своята майка Анелия Иванова Палазова против решение № 3215 от 29.06.2011 г., постановено по адм. д. № 1325 по описа за 2011 г. на Административен съд - София град., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от тях иск по чл. 1 от ЗОДОВ против Основно училище "Антим I" гр. София, район "Оборище" над уважената част на исковата претенция до предявения от тях размер от 5000 лв. - неимуществени вреди. Релевират оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Основно училище "Антим I", гр. София, район "Оборище" оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждан е по същество, но е неоснователна. Производството пред Административен съд - София град е образувано по предявен от Анелия Иванова Палазова от гр. София в лично качество от сина й Иван Василев Мичев, роден на 4.06.1996 г., който към момента на предявяване на иска е непълнолетен и действа лично със съгласието на своята майка Анелия Палазова иск против Основно училище " Антим I ", гр. София, район "Оборище" . Искът е основан на чл. 1 от ЗОДОВ и е предявен в хипотезата на чл. 204, ал. 3 от АПК за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за двамата ищци за всеки един по 5000 лв, произтичащи от незаконосъобразността на заповеди № № 107/27.01.2009 г., 125/18.02.2009 г. и 135/12.03.2009 г., на директора на училището, с които са наложени дисциплинарни наказания на непълнолетния ученик и които са оттеглени със заповед № 158/27.04.2009 г. на директора на училището. С решението си Административен съд - София град е осъдил ответника да заплати на двамата ищци по 300 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразните заповеди на директора на училището, оттеглени впоследствие със заповед № 158/27.04.2009 г. За присъдената сума съдът е приел, че искът е доказан по основание размер. В останалата част до предявения размер по 5000 лв. за всеки един от ищците, съдът е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Против осъдителната част на решението касационна жалба не е постъпила и същото е влязло в сила за ответника - Основно училище - "Антим I " гр. София, район "Оборище". Предмет на касационната проверка е решението в отхвърлителната част. Касационните жалбоподатели навеждат доводи, че съдът не е обосновал в мотивите приложението на чл. 52 от ЗЗД досежно размера на обезщетението, прието за основателно и доказано. Възражението, направено в касационната жалба е основателно. Действително съдът не е изложил конкретни съображения, които, в рамките на приложението на чл. 52 от ЗЗД да го мотивират да приеме исковата претенция за доказана в размер на 300 лв. за всеки един от ищците. Не се съдържат и мотиви за неблагоприятните последици от незаконосъобразните актове в личната сфера на всеки един от ищците, по какъв начин незаконосъобразността на актовете се е отразила на всеки един от тях. Въпреки тези нарушения настоящата инстанция намира, че предвид конкретните, установени по делото факти, обезщетението в размер на 300 лв. за всеки един от ищците е правилно определено. Определеният от съда размер съответства на установените неблагоприятни последици от незаконосъобразните актове в правната и личната сфера на ищците. Видно от свидетелските показания, както майката Анелия Палазова, така и непълнолетният ищец Иван Мичев са претърпели негативно влияние върху емоционалната сфера, вследствие от заповедите за налагане на дисциплинарните наказания. При липсата на нормативен критерий за обезщетение на този вид вреди, както поради липсата на по- значителни вредни последици върху здравето и душевното равновесие на същите, правилно съдът е определил сумата от 300 лв. като размер на обезщетението. По тази причина решението в обжалваната част следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд