Решение № 13361 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6506/2017 г.

Решение № 13361 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6506/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ОДМВР - Шумен, подадена срещу решение № 34 от 27.04.2017 г., постановено по адм. дело № 74/2017 г. по описа на Административен сд - Шумен, с което по жалба на В. Р. е отменена издадена от касатора заповед № УРИ 372 з-364/14.02.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Р. оспорва жалбата и моли да се потвърди решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: Като фактическо основание за ангажирането на дисциплинарната отговорност на първо място в заповедта е посочено, че Р. в качеството си началник на РУ Нови пазар не е изпълнил предписания, съдържащи се в Инструкция № 8121 з-929 от 02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност, като не е създал нужната организация за охрана на помещенията за настаняване на задържани лица чрез отделен наряд (пост за охрана). Съдът е разгледал последователно всички посочени в заповедта като нарушени разпоредби от Инструкция № 8121 з-929 от 02.12.2014 г., като правилно е установил, че за всяко вменено с тях задължение Р. е предприел съответните действия и е създал изискващата се организация за охрана на помещенията за настаняване на задържани лица. Бягството на задържаното лице в случая е в резултат на това, че същото е без знанието на Р. е било от настанено от конкретни дежурни служители в помещение, което не е пригодено за тази цел, като за станалото безспорно те имат вина, а не наказаният служител като ръководител на структурата. По отношение на второто вменено нарушение - за неупражнен контрол над служител, изразяващ се в неизпълнение на заповед № 372 з-3027/16.12.2015 г. на директора на ОДМВР - Шумен, за отчитане на времето за хранене и отдих на служителите в регистър, правилно е прието от съда, че липсва конкретизация на действията, съставляващи твърдяното нарушение. В изпълнение на заповедта на директора на ОДМВР - Шумен, в РУ Нови пазар такъв регистър е създаден, като задължението за нанасяне на времето за отдих и хранене е възложено на служител на "ОДЧ", който на 18.01.2017 г. е бил Н. Х.. Констатираното невписване на ползваното време за хранене на постовия служител С. И. в периода 19. 30 -19. 50 ч. на 18.01.2017 г. е нарушение на служителя, на който това е вменено като отговорност. Липсват данни регистърът да не съдържа разпоредените със заповедта реквизити, както и да не е воден съобразно правилата, съдържащи се в заповедта на директора на ОДМВР - Шумен. Пропуските и нарушенията при изпълнение на служебните задължения, допуснати от отделни служители, обосновават отговорност на тези служители, но не и на жалбоподателя в качеството му на началник на районното управление, тъй като правомощията по контрол предполагат отчет и проверка на извършеното, а не пряко и непосредствено наблюдение на работата на всеки един служител във всеки момент на изпълнение на служебните функции. С оглед на изложеното следва извода, че постановената заповед е издадена в противоречие на материалния закон и съдът правилно я е отменил. Не са налице касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение и то следва да се остави в сила. Разноски от ответника не са претендирани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,