Решение № 13954 от 18.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4955/2019 г.

Решение № 13954 от 18.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4955/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Й. Йорданов, подадена чрез пълномощник адв. В. Терзиева, срещу решение № 1270/27.02.2019 г., постановено по адм. дело № 7168/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 2481/30.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП за прекратяване на служебното му правоотношение, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., поради съкращаване на длъжността. Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е приел в противоречие с доказателствата по делото, че е налице реално съкращаване на длъжността, която е заемал касатора по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. По подробно развити доводи в касационната жалба се иска отмяна на оспореното решение и отмяна на заповедта. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - изпълнителният директор на НАП, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Моли съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 128, ал. 2 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Йорданов срещу заповед № 2481/30.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното му правоотношение на длъжността "главен инспектор по приходите", считано от 4.06.2018 г., поради съкращаване на длъжността. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, отговаря на изискванията за форма, спазени са административнопроизводствените правила и е в съответствие с приложимия материален закон. Изложил е подробни мотиви за правилно приложение на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., а именно че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Йорданов. При съпоставка на общата численост на специализираната администрация на ТД на НАП по двете длъжностни разписания, съдът е установил намаляване на числеността от 1797 на 1731 и приел, че е налице реално намаляване на щатната численост с 66 бройки. Според съдът, налице е реално намаляване на броя на щатната численост и изцяло премахване на щатните бройки от отдел "Оперативни проверки", което съдът е приел за самостоятелно основание, за да се приеме за законосъобразна оспорената заповед. Извел е извод, че липсва припокриване на функции между длъжността, заемана от жалбоподателя и длъжността "главен инспектор по приходите" в отдел "Оперативни дейности" - София, главна дирекция "Фискален контрол", ЦУ на НАП. При сравнение на функционалните характеристики на дирекция "Контрол" в ТД на НАП и на ГД"Фискален контрол" в ЦУ на НАП, съдът е установил, че са налице съществени разлики между двете длъжности, които се констатират и в представените длъжностни характеристики за двете длъжности. В заключение е изложил, че длъжността "главен инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки" обективно не съществува и липсва аналогична длъжност по идентификационни белези, към която да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност. Предвид изложеното е счел, че съкращаването на длъжността е реално и е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. С оглед приетите по делото и неоспорени доказателства, след изясняване на фактическите обстоятелства, относно спорния момент дали е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Й. Йорданов, като обем от функции, задължения и изисквания, правилен е изводът на първостепенния съд за реално съкращаване на длъжността "главен инспектор по приходите" в дирекция "Контрол" в ТД на НАП - София, по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в случай на съкращаване на длъжността. Предвид легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията (обн. – ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 01 юли 2012 г.) "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на ЗМВР, на ЗОВСРБ, на ЗИНЗС или на ЗДСл, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. В тази връзка, както правилно административният съд е приел, длъжността е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, защото е прието за установено, че длъжността не съществува вече в длъжностното разписание на съответната администрация (като нормативно определена позиция) и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Правилен и обоснован е изводът на първостепенният съд, че са осъществени материалноправните предпоставки, въведени в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, за постановяване на оспорената заповед, касаеща съкращаването на заемата от касатора длъжност. Налице е реално съкращаване на длъжността "главен инспектор по приходите" в Дирекция "Контрол в ТД на НАП – София, тъй като видно от представените по делото писмени доказателства, считано от 1.05.2018 г. е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от същата дата, в което е посочено, че числеността на ТД на НАП – София е намалена от 2043 на 1977 щатни бройки. Числеността на дирекция "Контрол" също е с по-малък щат – 503 бройки, разпределени в следните четири отдела: "Разследване на особени случаи", "Селекция", "Ревизии", "Проверки", като съществуващият по старото разписание отдел "Оперативни проверки" е закрит. При съпоставка на общата численост на специализираната администрация на ТД на НАП – София, по двете длъжностни разписания- действащото до 1.05.2018 г. и това след тази дата е видно, че намаляването на числеността е от 1977 на 1731 щатни бройки, т. е. действително е налице намаляване на щатната численост с 66 бройки, които са за длъжността "главен инспектор по приходите", "инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и други. Също така по делото са приложени длъжностни разписания като от съдържанието им се установява, че 53 от бройките на закрития отдел "Оперативни проверки" са разпределени в други звена на администрацията, изпълняващи обаче различни функции от посочения отдел. В този смисъл първостепенният съд е извел подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. От представените доказателства пред инстанцията по същество обосновано е прието за установено, че длъжността "главен инспектор по приходите" в Отдел "Оперативни проверки" обективно не съществува и липсва напълно аналогична длъжност, към която може да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност. Ето защо, доводите на касационния жалбоподател, изложени в обратния смисъл, а именно, че функциите на главен инспектор по приходите от съкратения сектор продължават да се изпълняват от другите служители, заемащи длъжности като "главни и старши инспектори" по приходите, назначени към дирекция "Контрол" са неоснователни и недоказани. Правилно първостепенният съд е установил, че процесната длъжност е премахната като система от функции, задачи и отговорности, поради което е налице реално съкращение на заеманата от Й. Йорданов длъжност. Всички доводи и възражения, които са изложени в касационната жалба са обсъдени в първоинстанционното производство, поради което не се констатират основания за отмяна на постановеното решение, което е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, касационният жалбоподател следва да се осъди да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100,00 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение