Решение № 45 от 19.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 685/2008 г.

Решение № 45 от 19.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 685/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на подсъдимите П. И. П. и В. М. Х. против решение № 163 от 20.10.2008 г. по внохд № 261/08 г. на Варненски апелативен съд. В жалбата на подсъдимия П, изготвена от адв. Н. декларативно е посочено, че присъдата е незаконосъобразна, поради противоречието и със с материалния и процесуален закон, но са изложени съображения единствено за наказанието, което намират за завишено, независимо от неговото намаляване от въззивната инстанция с приложението на чл. 66 НК. Неправилно деянието не е квалифицирано по привилегирования състав, след като подсъдимият П е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. Прави се искане за неговото намаляване, като посоченото обстоятелство доведе и до намаляване на присъдените обезщетения. В съдебно заседание редовно призовани не се явяват, и в определения от съда срок не са представена писмена защита. Оплакванията в жалбата на подсъдимия В, изготвена от адв. М, е на посочените в чл. 348 ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК касационни основания. Доводите за това са, че не са изложени и от двете съдебни инстанции убедителни мотиви за виновно поведение на подсъдимия Х. Не е изведена причинната връзка между липсата на необходимата категория за управляваното от него МПС и частичната неизправност на осветителната система и вредоносния резултат. Подсъдимият П. е възприел превозното средство от достатъчно разстояние за да може да предотврати удара. Прави се искане да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение и гражданските искове се отхвърлят, или решението се отмени и делото се върне за ново разглеждане от въззивната инстанция. В съдебното заседание също не се явяват след редовно призоваване и защита не е изпратила, при дадена възможност от съда да представи писмена защита. Частните обвинители и граждански ищци не се явяват в съдебно заседание и не са изразили становище по жалбите. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на подсъдимия П., а жалбата на подсъдимия Х. счита за основателна. Намира, че инкриминираните нарушения в обвинителния акт и съдебните актове не са в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. В обясненията си подсъдимият П, прието и от съда е заявил, че е забелязал движещия се пред него камион на разстояние 300-400 м. и други превозни средства пред него. Възприел го е като опасност но не предприел необходимите действия за да предотврати ПТП. За допуснатите нарушение, следва да се търси административна отговорност, но не и наказателна. Затова следва да бъде оправдан и се отхвърлят гражданските искове срещу него, като неоснователни, защото е нарушен закона. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 18.12.2007 г. по нохд № 175/07 г., Силистренският окръжен съд е признал подсъдимите П. И. П. и В. М. Х. за виновни в това, че 14.10.2006 г. в при управление на МПС в независимо съпричинителство, нарушили правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Ф., поради което и на основание чл. 343 ал. 1, б. "в" и чл. 54 НК са осъдени: подс. П. на три години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален "общ" режим на изтърпяване и подс. Х. на две години и шест месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от четири години и шест месеца. Със същата присъда подсъдимите П. и Х. са осъдени да заплатят солидарно на граждански ищци К. и Д. И. обезщетения за причинените им неимуществени вреди сумите от по 20 000.00 лв. за всеки един от тях, със законните последици. С обжалваното решение присъдата е изменена, като наказанието на подсъдимия П е намалено на три години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за срок от пет години. На основание чл. 343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, а подсъдимият В за срок от две години. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347 ал. 1 НПК установи следното: По жалбата на подсъдимия П: Въззивната инстанция е възприела изцяло фактическата обстановка за станалото ПТП /която не се оспорва с жалбата/, след като отново е обсъдила и оценила доказателствената съвкупност събрана от първоинстанционния съд. На основата на собствен анализ и обективна оценка на доказателствата са изведени правните изводи по делото отнасящи се за този подсъдим. Даден е мотивиран отговор на всички възражения от защитата във въззивната жалба срещу осъдителната присъда в изпълнение на изискванията на 379 ал. 2 НПК, включително и на искането за преквалификация на деянието по чл. 343а НК. С основание е прието за неоснователно, поради незабавно настъпилата смърт на пострадалия, следствие бързото напълване с кръв на около сърцевата торбичка и невъзможност за работа на сърцето. Оказаната помощ трябва да е обективно необходима. Спазени са правилата за оценката на доказателствената съвкупност и са направени верни изводи от тях. Те са формирани логически последователно и научно подкрепени от заключенията на вещите лица. От гласните и писмени доказателства и назначените и приети от съдилищата по фактите две автотехнически експертизи, правилно и безспорно е установен механизма по който е станало произшествието. Подсъдимият с управлявания от него автомобил се движил на разсъмване със скорост от 133.80 км/ч. на прав участък от пътя с право на изпреварване. На значително разстояние в посоката си за движение видял движещ се товарен автомобил и пред него други превозни средства. Не го възприел както опасност и отклонил вниманието си за събуди спящия на предната седалка до него-пострадалия Ф. Когато погледнал напред, забелязал товарният автомобил в непосредствена близост пред него и направил опит да отклони автомобила вляво, но въпреки това последвал силен сблъсък между двете превозни средства. На возещият на предната седалка Ф. били причинени тежки фрактури и гръдна травма и смъртта била неизбежна и настъпила бързо. Това установил и подсъдимият П като отворил дясната врата, след спиране на автомобила в канавката в ляво на платното. Правилен е извода на инстанционните съдилища, съобразно и показанията на свидетелите, както и заключенията на СТЕ, че подсъдимият като водач на МПС се движил с превишена скорост, неправилно е преценил отдалечеността на движещия се пред него автомобил, отклонил е вниманието си от контрола над управляваното от него МПС, с което е нарушил разпоредбите на чл. 20 ал. 1 и 2 и чл. 21 ал. 1 ЗДвП, и е в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. При установените факти материалният закон е приложен правилно. Основното оплакване в жалбата с искане за намаляване на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия П е също неоснователно. С неговото намаляване от въззивната инстанция до размер позволяващ приложението на института на условно осъждане е постигнат необходимият баланс между посочените в чл. 36 НК цели. Не са нарушени и критериите по чл. 348 ал. 5, т. 1 НПК. По-голяма снизходителност не може да бъде проявена, при допуснатите груби нарушения на правилата за движение. В гражданско осъдителната част присъдата по отношение на този подсъдим, както е приел и въззивният съд е законосъобразна. Размерът на уважените искове от гражданските ищци е съобразен с изискванията за справедливост по чл. 52 ЗЗД и съответно намален съобразно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. По жалбата на подсъдимия В: Изложените съображения на съдилищата по фактите и правните изводи за вината и отговорността на подсъдимия Х са противоречиви и неубедителни. Както в обвинителния акт и те са приели, че другият подсъдим П. възприел от достатъчно разстояние товарният автомобил управляван от Х. /според неговите обяснения от 300-400 м./. Изнесъл се в ляво да се убеди, че няма насрещно движещи се автомобили и видял, че пред него се движат съответно микробус и друг камион. Тогава решил да събуди пострадалия за да го смени на волана и когато отново погледнал напред видял, че товарният автомобил се намирал на минимум скъсена дистанция, която му попречила да реагира и последвал удар между двете МПС-та. В мотивите си въззивната инстанция е приела, че подс. П. е забелязал движещият се пред него товарен автомобил, но тъй като бил на значително разстояние, не го възприел като опасност и продължил движението със същата скорост от 133.80 км/ч. По късно поради отклоняване на вниманието го забелязал в непосредствена близост и последвал сблъсъка. Вината на Х. е очертана в липсата на необходимата категория за управление на такъв вид МПС и затова не е следвало да присъства на пътното платно. Неизправната осветителна система според съда, е довело до обективното му несвоевременно възприемане като опасност и е в причинна връзка с настъпилия резултат. Относно неговата вина за настъпилото произшествие, без обективно да съзнава това, се е позовал на мотивите на окръжния съд. Тези изводи са незаконосъобразни. Не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата и предписани правила и забрани за водача да управлява МПС в определено състояние, като и по отношение на неговото техническо състояние, е основание за наказателна отговорност. Може да имат правно релевантно значение, само ако се намират обективно и субективно в причинна връзка с настъпилите обществено опасни последици. Инкриминираното нарушение по чл. 150а, ал. 2, т. 4 ЗДвП се отнася до т.н. относителна неправоспособност - липса на категория "С", която е следваща по умения и знания която подсъдимият Х притежава. В конкретния случай това не е довело до създаване на критична ситуация, или до каквито и да било предпоставки за станалото произшествие, управлявал е автомобила вдясно в неговото платно за движение с разрешена скорост от 51.80 км/ч., след движещи се пред него превозни средства. Нарушението на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП се отнася до техническата изправност на движещите се по пътя превозни средства. Според заключението на АТЕ / на л.145 от дозн./товарният автомобил "КАМАЗ" по време на произшествието е бил без светлини отзад в дясната страна, поради прекъснат захранващ кабел. Левите светлинни сигнали са без разсейватели, в едното гнездо има лампа, на която е счупена колбата. Вярно, че е окачествен като технически неизправен, но това му състояние не е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последното не е тяхно следствие. По делото е установено, че произшествието е станало на разсъмване, при възможност подсъдимият П. да възприеме товарния автомобил от достатъчно голямо разстояние като опасност пред него, и е бил длъжен да предприеме предписаните от закона задължения, за да предотврати произшествието. Както е приел и въззивният съд, той със закъснение е предприел мерки за безопасност, които са били безрезултатни, поради отклонено внимание от пътната обстановка. Следва да се има предвид и физическото му и психическо състояние, след като през цялата нощ е правил компания на пострадалия и приятеля му в дискотеката. Винаги когато късно се реагира на опасността, при обективна възможност да бъда възприета своевременно, това представлява нарушение на чл. 20 ал. 1 ЗДвП. Последното нарушение и посочените в присъдата за подс. П. са единствената причина за настъпилите вредни последици. Цитираното решение на ВКС № 1034/2006 г. от 14.03.2006 г. по н.д. № 539/05 г., III н.о. въз основа на което първоинстанционният съд е приел тезата на прокуратурата за съпричиняване на резултата от подс. Рамди, е неотносимо към разглеждания казус. В него се прави съпоставка на небрежността като вид непредпазлива вина и случайно деяние. Направен е извод, че причинната връзка между деянието и престъпният резултат е необходим, обективен елемент на престъплението и представлява предпоставка за наказателна отговорност. Поради настъпилите по това дело усложнения в причинния процес, изходящи от различни източници на въздействие върху живота и здравето на пострадалия, се е стигнало до вредоносен резултат, какъвто нито деянието на водача на МПС, нито последващите фактори и поведение на самия пострадал от произшествието, биха могли да предизвикат поотделно. В случая подсъдимият Х. би се намирал в причинна връзка със злополуката, ако представляваше неосветено препятствие за подсъдимия П., което той не е могъл да възприеме своевременно и предприеме мерки за нейното предотвратяване, като намали скоростта на управлявания от него автомобил и дори да спре. Той обаче продължил да се движи със значително превише на над допустимата по закон скорост и поради отклоняване на вниманието си, и недостатъчна съсредоточеност се оказал в непосредствена близост, зад правомерно движещият се товарен автомобил и сам се поставил в невъзможност да предотврати удара в него. Това хипотетично би станало и с друг технически изправен автомобил и правоспособен участник в движението. Поради изложеното настоящият състав намира, че инкриминираните нарушения на ЗДвП, вменени на подс. Х. не се намират в причинна връзка с настъпилите обществено опасни последици. Не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването им и обективно каквото и да беше направил, не можеше да ги предотврати.