Решение № 11409 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7548/2025 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Община Пловдив срещу решение 3341 от 08.04.2025 г., постановено от Административен съд - Пловдив по адм. д. 2846/2024 г. С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването. Заявено е и искане за присъждане на разноски, съобразно представен списък на разноските. Ответникът - Сдружение спортен клуб "Олимпик-2019", с представени по делото писмен отговор и писмено становище, чрез процесуален представител адв. Вълчев, оспорва касационната жалба и излага подробни съображения за неоснователност. Заявява искане за оставяне в сила на оспореното решение и за присъждане на разноски. Ответниците - Сдружение "Спортен клуб по тенис на маса Съединение" и Сдружение "Спортен клуб Син Дао" не ангажират становище по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което разглеждането на касационната жалба е допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Заповед 24ОА-3331/04.12.2024 г. на кмета на община Пловдив за определяне на спечелил търг за отдаване под наем на недвижим имот - публична общинска собственост, с искане за нейната отмяна и връщане на преписката за ново произнасяне на административния орган със задължителни указания. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед на кмета на Община Пловдив, като приел, че е издадена от материално компетентен за това административен орган, в предписаната от закона форма, но при издавеното й са допуснати нарушения на материалния закон. След анализ на сложния фактически състав на процедурата по търга и приложимите правни норми, съдът приел, че в случая по отношение на показател К2 са въведени твърде общи критерии, които не позволяват реално сравняване и обективно оценяване на офертите, съответно не дават яснота за начина на оценяване на постъпилите оферти. Според съда методът за определяне на оценката по въпросния показател К2 не предоставя достатъчно информация на участниците относно правилата, които ще се прилагат при определяне на точките за всеки един от посочените критерии, т.е. не става ясно как ще бъде определено най-доброто предложение. По този начин кандидатите се препятстват да разберат при какви конкретни условия биха могли да получат максималния брой от 10 точки за съответния критерий. Неяснотата на точно определени правила при определяне броя на точките по коментираните критерии, води до възможност за субективна оценка при оценяване на офертите, с което от своя страна се дава неограничена свобода на избор и се препятства осигуряването на реална конкуренция. С тези мотиви съдът е отменил оспорената заповед, като приел, че доколкото констатираните нарушения касаят изначално определените със Заповед 24ОА-1697 от 05.07.2024 г. тръжни условия в частта им относно оценяването на офертите, няма как преписката да бъде изпратена на кмета на Община Пловдив за ново произнасяне, тъй като така установените нарушения предполагат започване на изцяло нова тръжна процедура по отдаване под наем на процесния спортен обект. Обжалваното решение е правилно, като краен резултат. Настоящият съдебен състав споделя изложените от първоинстанционния съд изводи в обжалваното решение досежно констатираните нарушения, свързани с определените със Заповед 24ОА-1697 от 05.07.2024 г. тръжни условия, в частта им относно оценяването на офертите, но намира за необходимо да изложи допълнителни мотиви касателно изначалното опорочаване на процедурата по провеждане на процесния търг. Касационната инстанция намира, че процедурата за отдаване под наем на недвижимия имот - публична общинска собственост незаконосъобразно е проведена като публичен търг, вместо като публично оповестен конкурс. Видно от приложените по делото доказателства, със своя Заповед 24ОА-1697 от 05.07.2024 г., кметът на Община Пловдив е открил процедура за отдаване под наем чрез търг за срок от 10 години, на недвижим имот публична общинска собственост, находящ се в гр. Пловдив, район Южен, [улица]. Със свое Решение 39, взето с протокол 2 от 15.02.2024 г. Общински съвет Пловдив е решил този имот да бъде отдаден под наем за срок от 10 години на основание чл. 108, ал. 1 от ЗФВС. Не се спори, че процесният имот е вписан в публичния регистър на спортните обекти по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗФВС, като е предназначен за следните спортове: аеробика, бокс, борба, гимнастика и източни бойни изкуства. Следователно, правилно е прието, че в конкретния случай, приложимият към провеждане на процедурата нормативен акт се явява Наредбата на Общински съвет Пловдив за условията и реда за финансово подпомагане на спортни дейности и за условията и реда за използването на спортни обекти, собственост на Община Пловдив (НУРФПСДУРИСОСОП). Съгласно чл. 55, ал. 1 от посочената Наредба, спортни обекти - общинска собственост, се отдават под наем за срок до 10 или до 30 години след провеждане на търг или конкурс, който се открива със заповед на кмета на Община Пловдив. НУРФПСДУРИСОСОП урежда общите материалноправни предпоставки за провеждане на търг или конкурс условия към участниците, състав на комисията за провеждане на търга или конкурса, съдържанието на писмените оферти и др., но тя не съдържа процесуални правила за провеждането на търговете и конкурсите. Поради това, на осн. чл. 67 от НУРФПСДУРИСОСОП следва се прилагат разпоредбите на Закона за общинската собственост и наредбата на Общински съвет - Пловдив по чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост, а именно Наредбата на Общински съвет Пловдив за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ) и по-конкретно Глава девета от наредбата озаглавена Провеждане на търгове и конкурси. Съгласно чл. 91, ал. 1 от НРПУРОИ, по реда и условията на тази глава се провеждат публични търгове или публично оповестени конкурси за сключване на сделка за управление или разпореждане с общинско имущество (имоти и вещи), собственост на община Пловдив, с изключение на случаите, уредени със специална наредба. Уредбата на провеждането на търг се съдържа в чл. 102 - чл. 120, а в чл. 121 - чл. 136 от НРПУРОИ се съдържа уредбата на провеждането на конкурс. Спорът между страните налага разграничаване между процедурите публичен търг и публично оповестен конкурс по смисъла на Глава девета от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет Пловдив (чл. 91129), доколкото правилното квалифициране на приложимата процедура е от значение за законосъобразността на оспорения административен акт. От анализа на съдържащите се в НРПУРОИ разпоредби относими към провеждането на публични търгове или публично оповестени конкурси се налагат следните изводи: Съгласно Раздел III (чл. 102115) на Глава девета от Наредбата, публичният търг представлява процедура, при която изборът на участник се осъществява чрез явно или тайно наддаване. Разпоредбата на чл. 102 изрично установява, че търговете се провеждат именно чрез този механизъм на наддавателно съревнование. В заповедта за откриване на търга следва да бъдат определени началната тръжна цена, стъпката на наддаване и видът на търга (чл. 104, т. 35), което подчертава, че единственият релевантен критерий при определяне на спечелилия участник е предложената цена. От съдържанието на разпоредбите на чл. 112 и чл. 114115 следва, че офертите на участниците се подреждат според предложените суми, а при равни най-високи цени се провежда допълнително открито наддаване. Дори когато има само един допуснат кандидат, последният може да бъде определен за спечелил, при условие че предложи цена, равна на началната, увеличена с една стъпка. Следователно, ценовото предложение представлява единственият материалноправен критерий, по който се извършва класирането в процедурата по публичен търг. На различно правно основание и при различен фактически състав е уреден публично оповестеният конкурс, регламентиран в Раздел IV (чл. 126129) на Глава девета от Наредбата. Съгласно чл. 126, ал. 12 комисията разглежда постъпилите оферти в закрито заседание, като нормативно установената форма за избор е оценяване и класиране на офертите. Това произтича пряко от чл. 127, ал. 1, според който комисията оценява и класира представените оферти. В чл. 127, ал. 2 се съдържа изричен критерий за съответствие на офертата с конкурсната документация и с предварително определените условия на конкурса. Тази уредба недвусмислено установява, че процедурата по конкурс е многокритериална, като наред с цената се оценяват и други, предварително определени показатели технически, качествени, организационни, икономически или други критерии, установени в конкурсните книжа. При системното тълкуване на разпоредбите на чл. 102115 и чл. 126129 касационната инстанция следва да заключи, че публичният търг и публично оповестеният конкурс не са взаимнозаменяеми процедури, тъй като при публичния търг решаващо значение има единствено ценовият елемент, а процедурата се реализира чрез механизма на наддаването, докато при публично оповестения конкурс класирането се извършва чрез комплексна оценка на офертите по набор от критерии, определени от възложителя, като цената не е единственият определящ фактор. В този смисъл законосъобразният избор на процедура по смисъла на Наредбата е релевантен за законосъобразното протичане на цялото производство, в т. ч. и за законосъобразността на издадения краен административен акт за определяне на спечелилия участник. Неправилното провеждане на търг вместо конкурс, или обратното, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Установените нарушения предполагат започване на изцяло нова тръжна процедура по отдаване под наем на процесния спортен обект, при съобразяване на мотивите на касационната инстанция. При така изложените мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице сочените от касационния жалбоподател пороци на постановения съдебен акт, съставляващи отменителни основания и обуславящи неговата отмяна. При вярно и всестранно установена по делото фактическа обстановка, въз основа на данните от приобщените по делото доказателства, административният съд е достигнал до правилен краен извод по същество на спора за незаконосъобразност на оспорената заповед. При така възприетото от касационната инстанция аргументите на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение, се явяват ирелевантни за правния спор. С оглед на тези доводи, настоящият касационен състав счете, че обжалваното решение е допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника сторените за производството разноски. Съгласно представения списък на разноските и доказателства за плащане, за касационното производство ответникът е заплатил адвокатски хонорар в размер на 1200 лв. платени в брой. Процесуалното представителство за касационното производство се изразява в изготвени от адв. Вълчев подробен отговор по касационната жалба и подробно писмено становище преди откритото съдебно заседание. Възражението за прекомерност на платения адвокатски хонорар е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на спора, както и с оглед обема на осъщественото процесуално представителство от адв. Вълчев. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховния административен съд четвърто отделение