Решение № 15736 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7845/2012 г.

Решение № 15736 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7845/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Златка Тодорова Стойнова от гр. София против решение № 2199/23.04.2012 г. по адм. дело № 3142/2010 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ДК-02-СО-08/4.02.2010 г. на началника на сектор София към РДНСК - Югозападен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж "Масивна стопанска постройка - дърводелска работилница", находяща се в ПИ № 50 /стар УПИ IХ-59/, извън регулация /стар кв. 11/, по плана на с. Долни Богров. В касационната жалба се излагат доводи за допустимост на касационната жалба и за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отмяна на заповедта. Ответната страна РДНСК - Югозападен район оспорват допустимостта и основателността на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за недопустимост, евентуално неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Решението е постановено по жалба срещу заповед за премахване на незаконен строеж, който според характеристиките си е от V категория - чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗУТ. Масивната стопанска постройка с предназначение дърводелска работилница не е строеж от допълващото застрояване по чл. 44 и по чл. 46, ал. 1 ЗУТ, поради което не е от VI категория. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че процесният строеж не е търпим при условията на § 16 ПР на ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства се установява, че разпореденият за премахване строеж е извършван поетапно, като по-голяма част от него е изградена през 1980 г. Според декларациите на Елеонора Черечанска, Роза Станкова и Ангел Ангелов през 1980 г. са построени "лятната кухня и работилницата, а през 1985 г. построиха навесите". Декларираните обстоятелства не се опровергават от другите събрани по делото доказателства. Според заключението на вещото лице, преди 1982 г. е съществувала масивна сграда с размери 9 м/3,5 м, която е разширена с около 3,00/3,50 м в посока юг до двуетажната жилищна сграда и достроена на север до ул. 36 в обема, в който е сега. Според състоянието и вида на мазилката и зидарията, вещото лице приема, че са изградени по едно и също време - преди повече от 20 години. В последствие са ремонтирани частично покрива, частично е направена нова бетонова и теракотна настилка, подменен е част от тухления зид /който е към ул. № 36/ със зид от итонг. Установено е, че последните строителни работи по преустройството са от 2005 г. При тези данни неправилно и в противоречие с материалния закон административният орган и съдът приемат, че цялата дърводелска работилница, застроена на 189,50 кв. м, е незаконна и нетърпима, поради което подлежи на премахване. По-голямата част от нея, която е извършена преди 1982 г. е търпим стоеж при условията на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и не подлежи на премахване - допустима е по правилата и нормативите на ЗУТ - чл. 42, ал. 2. Не е търпима само частта от строежа изпълнена през 2005 г. - подмененият зид с итонг, заграждането на навеса и преустройството му към работилницата. Само тази част е незаконна и нетърпима, поради което подлежи на премахване. Съгласно чл. 225, ал. 1 ЗУТ, в редакцията към момента на издаване на оспорената заповед, към който следва да се преценява материалната й законосъобразност, на премахване подлежат незаконните строежи или части от тях. Като е разпоредил премахването на целия строеж, а не само на частта от него, която не е търпима, административният орган е издал незаконосъобразна заповед в нарушение на материалния закон, оспорването на която неправилно е отхвърлено с обжалваното решение. Последното следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на делото, с което незаконосъобразната заповед да бъде отменена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,