Решение № 2620 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9035/2009 г.

Решение № 2620 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9035/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Валентина Спасова Бонева от гр. София, чрез пълномощника адвокат Божидар Банков срещу решение от 25.03.2009 г. по адм. д. № 03940/2006 г. Софийски градски съда, административно отделение, трети "Д" състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ за отмяна на отчуждаването на недвижим имот № РД-54-57 от 29.08.2002 г. и писмо с рег. № 1194р-10-03/01/ от 29.08.2002 г. на кмета на Столична община и е отхвърлено искането за разноски. В касационната жалба се излагат доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и целта на закона. Смята, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, като липсва забрана за частична отмяна на отчуждаването и възстановяване за някои от съсобствениците. Твърди, че мероприятието, за което е отчужден имота не е реализирано и има възможност за частично възстановяване на имота. Моли, да се отмени обжалваното решение и се отменят отказите на кмета на Столична общината за отмяна на отчуждаването се отмени частично отчуждаването до размер на 7/8 идеални части по отношение на жалбоподателката, като се присъдят разноски по делото. Ответникът - кмета на Столична община редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи, че касационната жалба е неоснователна, като смята, че е правилна преценката на съда относно приложението на чл. 7 от реституционния закон и не са налице предпоставките за отмяна на отчуждаването. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че подадената касационна жалба е от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С решение от 25.03.2009 г. по адм. д. № 03940/2006 г. Софийски градски съда, административно отделение, трети "Д" състав, е отхвърлена жалбата на Валентина Спасова Бонева срещу отказ за отмяна на отчуждаването на недвижим имот № РД-54-57 от 29.08.2002 г. и писмо с рег. № 1194р-10-03/01/ от 29.08.2002 г. на кмета на Столична община и е отхвърлено искането за разноски. В производство по реда на чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС съдът е приел, че не е налице една от предпоставките по чл. 1, ал. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, поради това, че имотът е бил отчужден от трима собственици, които са били обезщетени с 2 жилищни имота, един за жалбоподателката и нейния съпруг в съсобственост и един за Спас Добрев Бонев, баща на жалбоподателката, като след неговата смърт и смъртта на неговата съпруга Митра Бонева през 1995 г., жилището е останало в собственост на жалбоподателката. Съдът е приел, че по отношение на полученото жилище - ап. 24 в обезщетение от жалбоподателката и нейния бивш съпруг, не е спазено изискването на чл. 7, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, да се заяви от всички съсобственици и с нотариална заверка на подписите. По отношение на получения в обезщетение имот - ап. 23 първоинстанционният съд е посочил в решението си само мотивите на административния орган, че имотът е бил прехвърлен от Спас Бонев на жалбоподателката срещу задължение за издръжка и гледане и са налице основанията по чл. 7, ал. 2 от ЗВСВНОИ. От доказателствата по делото се установява, че с нот. акт № 56 от 13.05.1983 г., т. ХIV, нот. д. № 2266/1983 г. Спас Добрев Бонев, б. ж. на гр. София, поч. на 14.06.2001 г. и неговата съпруга Митра Несторова Бонева, б. ж. на гр. София, поч на 11.05.1995 г., са прехвърлили на жалбоподателката/тяхна дъщеря/ и на нейния съпруг Радослав Димитров Куцев 1/2 ид. част от недвижим имот: дворно място с площ по нот. акт от 377 кв. м., а по скица 399 кв. м., представляващ имот № 802, кв. 75 по плана на гр. София, м."Красно село", бл. 32 - Стрелбище, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ от 60 кв. м., при граници подробно описани в нот. акт. Със заповед № РД-40-1601 от 27.12.1983 г. по преписка № ДИ-2865/1983 г. на председателя на ИК на СНС на основание чл. 95 от ЗТСУ (отм.) е отчужден описаният по-горе имот от Радослав Димитров Куцев, Валентина Спасова Бонева - Куцева /жалбоподателката/ и Спас Добрев Бонев, за предвидено мероприятие - държавно жилищно строителство - бл. 95 и бл. 96. За отчуждения имот са обезщетени Спас Добрев Бонев с апартамент № 23, подробно описан и индивидуализиран по нот. акт № 116/23.11.1987 г., т. ХI, нот. д. № 16/1987 г. и Радослав Димитров Куцев и Валентина Спасова Бонева - Куцева с апартамент № 24, подробно описан и индивидуализиран по нот. акт № 102/23.11.1987 г., т. ХI, нот. д. № 2102/1987 г. С влязло в сила решение от 21.04.1995 г. по гр. д. № 933/1994 г. на СГС е прекратен бракът между Радослав Димитров Куцев и Валентина Спасова Бонева. На 11.05.1995 г. е починала Митра Несторова Бонева и оставила за наследници Спас Добрев Бонев и Валентина Спасова Бонева. С решение от 10.06.1996 г. по гр. д. № 12188/1995 г. на СГС, 2 4 състав е развален договорът по нот. акт № 56 от 13.05.1983 г., т. ХIV, нот. д. № 2266/1983 г. на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. С влязло в сила решение от 12.12.1996 г. по гр . д. № 4751/1996 г. на СГС, IVА е обезсилено решението на СРС в частта, с която договорът е развален за повече от 1/2 от прехвърлената 1/2 ид. част от имота, а в останалата част е потвърдено решението на СРС, като съдът е съобразил, че след смъртта на Митра Несторова Бонева е прекратено съпружеската имуществена общност и нейния съпруг има 1/2 от нея до който размер може да се развали договора, след като не е претендирал и частта на починалата съпруга. С развалянето на договора за издръжка и гледане фактически прехвърлената част от отчуждения имот на Радослав Димитров Куцев и Валентина Спасова Бонева е 1/4 идеална част. Със заявление рег. № 94-С-00149/20.05.1998 г. на район "Триадица", Столична община и вх. № 1194р-10-03 от 28.02.2001 г. на СО - УА Спас Добрев Бонев и жалбоподателката Валентина Спасова Бонева са поискали да бъде отменено отчуждаването на имот № 802, кв. 75, м."Красно село - Стрелбище" по заповед № РД-40-1601 от 27.12.1983 г. на председателя на ИК на СНС, като са декларирали съгласие да върнат предоставените им за обезщетение жилища по нот. акт № 116/23.11.1987 г., т. ХI, нот. д. № 16/1987 г. и нот. акт № 102/23.11.1987 г., т. ХI, нот. д. № 2102/1987 г. С нотариално заверена декларация от 29.03.2001 г. двамата заявители са декларирали връщане на получения в обезщетение имот - ап. № 23. На 14.06.2001 г. починал Спас Добрев Бонев, преди произнасяне на административния орган по искането за отмяна на отчуждаването. С отказ за отмяна на отчуждаването на недвижим имот № РД-54-57 от 29.08.2002 г. на кмета на Столична община не е уважено искането на жалбоподателката за отмяна на отчуждаването на имота, с мотиви, че не са налице условията на чл. 5 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. и че молителката не декларира, че ще върне полученото обезщетение - жилище ап. № 24 от бл. 95 и няма данни, че към момента на подаване на молбата е собственик на посочения апартамент. С писмо с рег. № 1194р-10-03/01/ от 29.08.2002 г. на кмета на Столична община е отказано на Спас Добрев Бонев да бъде отменено отчуждаването, поради това, че полученото в обезщетение жилище - ап. 23, бл. 95 е прехвърлено на Валентина Спасова Бонева срещу задължение за издръжка и гледане и са налице условията на чл. 7, ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. С жалба вх. № 11 ДЖ-Р-15 от 7.08.2006 г. уточнена в съдебно заседание от 14.02.2008 г. жалбоподателката е обжалвала и двата отказа на кмета на Столична община. Настоящият съдебен състав като съобрази установените по делото фактически обстоятелства приема, че обжалваното решението е правилно в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу отказ за отмяна на отчуждаването на недвижим имот № РД-54-57 от 29.08.2002 г. на кмета на Столична община. Първоинстанционният съд в съответствие с материалния закон - чл. 7, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и установените фактически обстоятелства по делото е приел, че не е налице една от предпоставките за отмяна на отчуждаването, а именно - молбата за отмяна на отчуждаването да е подадена от всички съсобственици на отстъпеното в обезщетение жилище - апартамент № 24 и с нотариална заверка на подписите. Правилно съдът е съобразил, че по отношение на полученото обезщетение - жилище ап. № 24 от Радослав Димитров Куцев и Валентина Спасова Бонева, за отчуждения имот, след прекратяване на брака между тях е установена съсобственост върху ап. 24, която е съществувала към момента на заявяване на искането за отмяна на отчуждаването. Административният орган не е мотивирал отказа си с липса на предпоставките по чл. 7, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, а с липса на условията на чл. 5, поради това, че заявителката не е декларирала, че ще върне получения в обезщетение имот. В тази връзка жалбоподателката е представила нотариално заверена декларация от 13.02.2008 г., че след удовлетворяване на искането й за възстановяване на имота, ще върне полученото обезщетение - ап. 24, бл. 95. В производството пред първоинстанционния съд е представила нот. акт № 139, т. I, ре г. № 1210, нот. д. № 88/2008 г., по който е призната за собственик по давностно владение върху апартамент № 24, бл. 95. Първоинстанционният съд е съобразил изискванията на материалния закон - чл. 7, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. относими към момента на подаване на молбата за отмяна на отчуждаването, като е приел, че към този момент е била налице съсобственост върху получения в обезщетение имот между жалбоподателката и бившия й съпруг Радослав Димитров Куцев. Придобитите от жалбоподателката изцяло права върху този имот и прекратената съсобственост по време на съдебното производство са ирелевантни за настоящето производство и не санират липсата на заявяване от страна на другия съсобственик съгласно чл. 7, ал. 1 от закона в преклузивния срок по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., във връзка с § 2 от ПЗР на ЗОСОИ. Неоснователни са възраженията на касаторката в тази връзка за несъобразяване с целите на закона. Разпоредбата на чл. 7 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. е свързана с последиците при отмяна на отчуждаването, които са определени в чл. 5 от закона, като отстъпеното в обезщетение жилище става общинска собственост по силата на самото решение за отмяна. За това е необходимо при наличие на съсобственост към момента на заявяване на искането за отмяна на отчуждаването да се заяви от всички съсобственици. В случая изискването на чл. 7, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. не е било спазено и към момента на постановяване на отказа на административния орган, към който момент съсобствеността не е била прекратена. Действително административният орган неправилно е посочил в мотивите на отказа чл. 5 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., поради липса на декларация за връщане на обезщетението, което не е обвързано със срок на заявяване и е последица при отмяна на самото отчуждаване, а не предпоставка, след като с отмяна на отчуждаването отстъпеното в обезщетение жилище става общинска собственост. Относимо в случая обстоятелство, както правилно е приел първоинстанционния съд, е наличието на съсобственост върху отстъпения в обезщетение имот и липсата на общо заявяване за отмяна на отчуждаването от тези съсобственици при спазване на формата по чл. 7, ал. 1 от закона, които обосновават извод за липса на предпоставка от фактическия състав за отмяна на отчуждаването. Позоваването на решение № 11011 от 9.11.2007 г. по адм. д. № 5739/2007 г. на ВАС е относимо към производство по чл. 31, ал. 1 от ЗОС, което е различно от производството по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, за което се изискват други предпоставки и за което жалбоподателката не е лишена от възможността да упражни правата си. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалването решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на Валентина Спасова Бонева срещу отказ за отмяна на отчуждаването на недвижим имот № РД-54-57 от 29.08.2002 г. на кмета на Столична община, е правилно, постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на Валентина Спасова Бонева срещу отказ за отмяна на отчуждаването обективиран в писмо с рег. № 1194р-10-03/01/ от 29.08.2002 г. на кмета на Столична община е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. С писмо с рег. № 1194р-10-03/01/ от 29.08.2002 г. на кмета на Столична община е отказано на Спас Добрев Бонев да бъде отменено отчуждаването, поради това, че полученото в обезщетение жилище - ап. 23, бл. 95 е прехвърлено на Валентина Спасова Бонева срещу задължение за издръжка и гледане и са налице условията на чл. 7, ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Посоченият административен акт е връчен на жалбоподателката, като наследник на Спас Добрев Бонев, поч. на 14.06.2001 г., преди постановяване на отказа. Единствените мотиви изложени от първоинстанционния съд са идентични с мотивите в отказа на административния орган, а именно, че полученото в обезщетение жилище - ап. 23, бл. 95 е прехвърлено на Валентина Спасова Бонева срещу задължение за издръжка и гледане и са налице основанията на чл. 7, ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Видно от приетата като доказателство по делото рест. преписка № 1194р-10-03/28.02.2001 г. на СО не се съдържат писмени доказателства относно прехвърляне на ап. 23, бл. 95 от Спас Добрев Бонев на Валентина Спасова Бонева, както и не са налични доказателства в тази връзка в административното дело. Съдът е отхвърлил жалбата без да съобрази фактическите обстоятелства и при неправилно приложение на материалния закон. От доказателствата по делото се установява, че със заповед № РД-40-1601 от 27.12.1983 г. по преписка № ДИ-2865/1983 г. на председателя на ИК на СНС на основание чл. 95 от ЗТСУ (отм.) е отчужден описаният имот от Радослав Димитров Куцев, Валентина Спасова Бонева - Куцева /жалбоподателката/ и Спас Добрев Бонев, за предвидено мероприятие - държавно жилищно строителство - бл. 95 и бл. 96, като за Спас Добрев Бонев е отстъпен в обезщетение апартамент № 23, описан по нот. акт № 116/23.11.1987 г., т. ХI, нот. д. № 16/1987 г., а за Радослав Димитров Куцев, Валентина Спасова Бонева - Куцева, ап. 24, по отношение на който са изложени по-горе мотиви. Отстъпения в обезщетение имот - апартамент № 23 на Спас Добрев Бонев е на самостоятелно основание, като съсобственик на отчуждения имот, по отношение на който обаче права притежава и наследодателката на жалбоподателката Митра Несторова Бонева, поч на 11.05.1995 г., чиито права след смъртта й са придобити от наследниците й Спас Добрев Бонев и жалбоподателката. След разваляне на договора за издръжка и гледане по нот. акт № 56 от 13.05.1983 г., т. ХIV, нот. д. № 2266/1983 г. на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД с влязло в сила решение от 12.12.1996 г. по гр . д. № 4751/1996 г. на СГС, IVА, с което е обезсилено решението на СРС в частта, с която договорът е развален за повече от 1/2 от прехвърлената 1/2 ид. част от имота, а в останалата част е потвърдено решението на СРС, фактически прехвърлената част от отчуждения имот на Радослав Димитров Куцев и Валентина Спасова Бонева е 1/4 идеална част, а отчуждената част от Спас Добрев Бонев, респ. неговата съпруга Митра Несторова Бонева е 3/4 ид. части. Наследодателят Спас Добрев Бонев и жалбоподателката като съсобственици / след смъртта на Митра Бонева/ на отстъпения в обезщетение апартамент № 23 са заявили искане по реда на чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., във връзка с § 2 от ЗОСОИ, в срок и при спазване на изискванията за нотариална заверка и деклариране на съгласие за връщане на отстъпения в обезщетение - апартамент № 23. Жалбоподателката притежава самостоятелни права по наследство върху отстъпения в обезщетение имот - ап. 23 от нейната майка Митра Несторова Бонева, поч на 11.05.1995 г., а след смъртта и правата на заявителя Спас Добрев Бонев, поч. на 14.06.2001 г., преди постановяване на отказа. При тези данни е била приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 1, а не на ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. и неправилно административният орган е постановил отказ за отмяна на отчуждаването по отношение на отчуждената 1/2 ид. част за имота на Спас Добрев Бонев и Митра Несторова Бонева и при несъобразяване действителните права на отчуждените собственици след разваляне на договора за издръжка и гледане, а именно притежавани 3/4 ид. части върху отчуждения имот. В производството пред първоинстанционния съд са допуснати съдебно-технически експертизи /основна и допълнителна/ от които се установява, че отчуждаването на процесния имот е за държавно жилищно строителство, трафопост, подземни гаражи и озеленяване, като след отчуждаването е съборена съществуващата в имота сграда. Установено е, че по действащия план, одобрен със Заповед № 454 от 20.11.1981 г. отчужденият имот попада в кв. 75, УПИ I, в м."Красно село", бл. 32 - Стрелбище, гр. София, и съгласно Заповед № РД 09-341 от 19.04.1989 г. е преотреден за ОЖС, трафопост и подземни гаражи; със Заповед № № 5-098 от 11.03.2003 г. е отреден за ЖС, трафопост, КОО и подземни гаражи. Със Заповед № РД 09-5-1297 от 17.10.2006 г. е обособен в УПИ VI за ЖС, обществено обслужване и гаражи. Установено е, че процесният имот е свободен от застрояване и не са проведени мероприятия по отреждането, както и че отчужденият имот № 802 отговаря по размери на изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗУТ с най-малко лице от 14 м. и 300 кв. м. площ. Въз основа на изложените фактически установявания и констатации настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд е извел незаконосъобразни правни изводи относно законосъобразността на отказа за отмяна на отчуждаването за процесния имот обективиран в писмо с ре г. № 1194р-10-03/01/ от 29.08.2002 г. на кмета на Столична община, свързан с отстъпеното в обезщетение жилище - апартамент № 23. В случая се отнася за отчуждаване по реда на ЗТСУ (отм.) на застроен недвижим имот, в който сградата е съборена след отчуждаването, което обстоятелство обуславя приложното поле на чл. 1, ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. За да се отмени отчуждението законът поставя като изискване строителството фактически да не е започнало и дворното място да отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативи. От писмените заключения на СТЕ е видно, че към датата на влизане в сила на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и към настоящият момент отчужденият преди 21.04.1990 г. по реда на ЗТСУ (отм.) имот № 802, кв. 75 по плана на гр. София, м."Красно село", бл. 32 - Стрелбище е включен в УПИ VI - за ОЖС, обществено обслужване и гаражи, като не е осъществено мероприятие, което да е засегнало имота, не е осъществено фактическо строителство свързано с предвиждането по отчуждаването и последващите изменения в регулация, както и че имотът отговаря по размери на изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗУТ с най-малко лице от 14 м. и 300 кв. м. площ, за обособяване на самостоятелен парцел. Отмяната на отчуждаването по чл. 1, ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, освен с наличието на изложените по-горе предпоставки е свързано и с подаване на заявление до общината за отмяна в срока по чл. 4 от закона или в срока по § 2 от ПЗР на ЗОСОИ, като в случаите, когато е отстъпен в обезщетение имот в съсобственост, в съответствие с чл. 7, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, следва да изхожда от всички съсобственици на получения в обезщетение имот, а не на отчуждения. В конкретния случай отстъпения в обезщетение имот - апартамент № 23 е придобит от Спас Добрев Бонев по нот. акт № 116/23.11.1987 г., т. ХI, нот. д. № 16/1987 г., но по отношение на който права е придобила и неговата съпруга Митра Несторова Бонева, а след нейната смърт - 11.05.1995 г., права върху имота е придобила жалбоподателката, като нейна наследница по закон. Следователно по отношение на отстъпения в обезщетение имот - апартамент № 23 към момента на подаване на заявление рег. № 94-С-00149/20.05.1998 г. на район "Триадица", Столична община от Спас Добрев Бонев и жалбоподателката Валентина Спасова Бонева, двамата са били съсобственици на този имот, като са поискали да бъде отменено отчуждаването на имот № 802, кв. 75, м."Красно село - Стрелбище" по заповед № РД-40-1601 от 27.12.1983 г. на председателя на ИК на СНС и декларирали съгласие да върнат предоставените им за обезщетение жилища по нот. акт № 116/23.11.1987 г., т. ХI, нот. д. № 16/1987 г. и нот. акт № 102/23.11.1987 г., т. ХI, нот. д. № 2102/1987 г., а с нотариално заверена декларация от 29.03.2001 г. двамата заявители са декларирали връщане на получения в обезщетение имот - ап. № 23. При тези данни незаконосъобразно съдът е приел, че по отношение на отстъпения в обезщетение имот е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, посочена като основание за отказа на административния орган за отмяна на отчуждаването. Освен това решаващият съд не е съобразил и факта, че към момента на постановяване на отказа единствен собственик на отстъпения в обезщетение имот е жалбоподателката, която е поискала в срок отмяна на отчуждаването и е заявила съгласие за връщане на отстъпения в обезщетение недвижим имот - апартамент № 23. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, в частта, в която е отхвърлена жалбата на Валентина Спасова Бонева срещу отказ за отмяна на отчуждаването на недвижим имот, обективиран в писмо с рег. № 1194р-10-03/01/ от 29.08.2002 г. на кмета на Столична община, с което е отказано на Спас Добрев Бонев отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността върху имот пл. № 802, кв. 75, м."Красно село - Стрелбище", ул. "Червена роза", гр. София, е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено в тази част, като неправилно. С оглед обстоятелството, че спорът е изяснен от фактическа страна, след като се отмени решението в съответствие с чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови решение по същество, като бъде отменен отказа за отмяна на отчуждаването на недвижим имот, обективиран в писмо с ре г. № 1194р-10-03/01/ от 29.08.2002 г. на кмета на Столична община, с което е отказано на Спас Добрев Бонев отмяна на отчуждаването и възстановяване на 1/2 от собствеността върху имот пл. № 802, кв. 75, м."Красно село - Стрелбище", ул. "Червена роза", гр. София, както и следва да се отмени отчуждаването извършено със заповед № РД-40-1601 от 27.12.1983 г. по преписка № ДИ-2865/1983 г. на председателя на ИК на СНС на основание чл. 95 от ЗТСУ (отм.) по отношение на Спас Добрев Бонев за 3/4 от недвижим имот - дворно място с площ по нот. акт от 377 кв. м., а по скица 399 кв. м., представляващ пл. № 802, кв. 75 по стария план на гр. София, м."Красно село", бл. 32-Стрелбище, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ от 60 кв. м., за предвидено мероприятие - " държавно жилищно строителство - бл. 95 и бл. 96", попадащ по плана на гр. София, одобрен със заповед № РД 09-50-1297/17.10.2006 г. в кв. 75а, УПИ I - "За ЖС, трафопост, подземни гаражи и обществено обслужване, както и обособен УПИ-VI, кв. 75а - "За ЖС, обществено обслужване и подземни гаражи" по плана на гр. София и бъде възстановена 3/4 ид. част от правото на собственост на Валентина Спасова Бонева, като наследник на Спас Добрев Бонев и Митра Несторова Бонева. Отмяната на отчуждаването за процесния имот е в размер на 3/4 ид. части предвид отчуждаването на 1/2 ид. част от Спас Добрев Бонев и отчуждената част от 1/2 ид. част от Радослав Димитров Куцев и Валентина Спасова Бонева, по отношение на която обаче за 1/2 ид. част е развален договора по нот. акт № 56 от 13.05.1983 г., т. ХIV, нот. д. № 2266/1983 г. на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД с влязло в сила решение от 12.12.1996 г. по гр . д. № 4751/1996 г. на СГС, IVА и с която част е увеличена отчуждената част от имота от Спас Добрев Бонев общо в размер на 3/4 ид. части. По отношение на отстъпения в обезщетение имот - апартамент № 23 е приложима разпоредбата на чл. 5 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,