Решение № 12456 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5819/2019 г.

Решение № 12456 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5819/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по две касационни жалби срещу решение № 5 от 15.02.2019 г., постановено по адм. дело № 20/2017 г. по описа на Административен съд – Р., с което са отхвърлени предявените от Р. Я. срещу Национална агенция за приходите (НАП) искове за присъждане на обезщетения за имуществени вреди от разпродаване на производствена база и ноу-хау на "Боник" ЕООД в размер на 8 130 000 лв.; загуби от спиране на дейността на "Боник" ЕООД /в несъстоятелност/ през 2009 г. в размер на 1 523 000 лв.; наказателни лихви по кредити, предявени 2011 г. в производството по несъстоятелност в размер на 860 000 лв.; нереализирана печалба до 2015 г. в размер на 1 854 000 лв.; неполучени възнаграждения за периода 2012 – 2015 г. в размер на 284 640 лв.; обезщетение за 1/2 идеална част от притежаван в режим на СИО апартамент в [населено място], [улица], бл. [наименование] в размер на 50 000 лв.; обезщетение за лишаване от възможността да ползва апартамент в [населено място], [улица], бл. [наименование] от датата на принудителната продажба на имота до завеждане на исковата молба в размер на 7 200 лв. и законна лихва върху претендираните главници от подаване на исковата молба до изплащането им; обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. за влошено здравословно състояние и обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 000 лв. за медикаменти, медицинско обслужване и специален режим на хранене и транспорт вследствие на влошеното здравословно състояние; отхвърлени са предявените от Ц. Я. срещу НАП искове за присъждане на обезщетения за имуществени вреди от неполучени годишни възнаграждения периода 2010 г. – 2015 г. в общ размер 653 775 лв.; обезщетение за 1/2 идеална част от притежаван в режим на СИО апартамент в [населено място], [улица], бл. [наименование] в размер на 50 000 лв.; обезщетение за лишаване от възможността да ползва апартамент в [населено място], [улица], бл. [наименование] от датата на принудителната продажба на имота до завеждане на исковата молба в размер на 7 200 лв. и законна лихва върху претендираните главници от подаване на исковата молба до изплащането им; обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. за влошено здравословно състояние и обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 000 лв. за медикаменти, медицинско обслужване и специален режим на хранене и транспорт вследствие на влошеното здравословно състояние; оставено е без уважение искането на НАП за присъждане на разноски по производството за осъществена защита от юрисконсулт по делото. Първата касационна жалба е подадена от НАП – С., чрез пълномощник гл. юрк. Миланова, с която първоинстанционното решение се обжалва в частта, в която е отхвърлено искането на НАП за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и иска да бъде отменено, като му бъде присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба на НАП – С. - Р. Я. не взема становище. Втората касационна жалба е подадена от Р. Я. и Ц. Я., чрез процесуалния им представител адв. Дерузов, с която обжалват решението в частта, в която са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, в различен размер от отменени три ревизионни акта, както и от действия по извършване на ревизии, изразяващи се в многократно и обосновано удължаване на сроковете за приключване на ревизионното производство. В касационната жалба е посочено, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че в случая са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът неправилно е приел, че в случая са настъпили вреди за дружеството, но не и за неговия собственик. Иска решението да бъде отменено изцяло. Претендира разноски по делото. Ответникът по касационната жалба на Р. Я. - НАП – С., чрез процесуалния си представител я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби на НАП – С. и на Р. Я.. По отношение на жалбата на Ц. Я., дава заключение, че производството по делото е било прекратено, като определението от 30.09.2019 г. по адм. дело № 5819/2019 г., на тричленния състав на Върховния административен съд е било оставено в сила с определение от 07.01.2020 г., по адм. дело № 13955/2019 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. В хода на произнасяне по съществото на спора, настоящият съдебен състав на касационната инстанция констатира, че с определение от 30.09.2019 г. по адм. дело № 5819/2019 г. по описа на Върховния административен съд е оставена без разглеждане касационната жалба на Ц. Я. от [населено място], ЕГН [ЕГН] срещу решение № 5 от 15.02.2019 г., постановено по адм. дело № 20/2017 г. по описа на Административен съд – Р. и е прекратено производството по адм. дело № 5819/2019 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение по отношение на касационната жалба на Ц. Я.. Определението е обжалвано пред петчленен състав на Върховния административен съд и е оставено в сила с определение № 151 от 07.01.2020 г. по адм. дело № 13955/2019 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав. Върховен административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационните жалби на НАП - С. и Р. Я. са подадени от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Настоящият съдебен състав намира, че предмет на настоящият спор е първоинстанционното решение единствено в частта, с която са отхвърлени предявените от Р. Я. срещу НАП искове за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди и в частта, с която е оставено без уважение искането на НАП за присъждане на разноски по производството за осъществена защита от юрисконсулт по делото. В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила. Производството пред Административен съд – Р., в обжалваната му част е образувано по искова молба на Яковчев за имуществени вреди от: разпродаване на производствена база и ноу- хау на "Боник" ЕООД в размер на 8 130 000 лв.; загуби от спиране на дейността на "Боник" ЕООД /в несъстоятелност/ през 2009 г. - 1 523 000 лв.; наказателни лихви по кредити, предявени 2011 г. в производството по несъстоятелност - 860 000 лв.; нереализирана печалба до 2015 г. - 1 854 000 лв.; неполучени възнаграждения от Р. Я. за периода 2012 – 2015 г. - 284 640 лв.; обезщетение за притежавания от Яковчев 1/2 идеална част от притежаван в режим на СИО апартамент в [населено място], [улица], бл. [наименование] в размер на 50 000 лв.; обезщетение за пропуснати ползи - лишаване от възможността да ползва посочения апартамент/да получава наем за него в размер на 150 лв. месечно за периода от датата на принудителната продажба на имота до завеждане на исковата молба - 7 200 лв.; законна лихва върху претендираните обезщетения от подаване на исковата молба до изплащането им и неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. за влошеното здравословно състояние на Р. Я. - развитие на [диагноза] и претърпяна операция, вследствие на преживения стрес от незаконните действия на ответника, както и имуществени вреди в размер на 3 000 лв. за медикаменти, медицинско обслужване и специален режим на хранене и транспорт вследствие на влошеното здравословно състояние. С първоинстанционното решение в обжалваната му част са отхвърлени изцяло предявените от Р. Я. срещу НАП искове за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, в резултат на незаконни административни актове – Ревизионен акт (РА) № 180901196/10.03.2010 г., РА № 180901195/10.03.2010 г. и РА № 180900324/11.09.2009 г., с които е отказано правото на данъчен кредит на "Боник" ЕООД за ревизираните периоди. По делото не е било спорно, че РА са отменени по съдебен ред. На следващо място с оспореното решение е оставено без уважение искането на НАП за присъждане на разноски по производството за осъществена защита от юрисконсулт по делото. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция се явява допустима, доколкото няма спор, че РА са отменени като незаконосъобразни по съдебен ред, поради което е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, но не са налице останалите две предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата, поради което предявените искове са неоснователни. По исковете за обезщетение на имуществени вреди - преки загуби, които са резултат от разпродаване на производствена база и ноу-хау на "Боник" ЕООД, от спиране на дейността на дружеството през 2009 г. и от наказателни лихви по кредити, предявени 2011 г. в производството по несъстоятелност, съдът е приел, че се касае се за увреждания, довели до намаляване на имуществото на "Боник" ЕООД, като такива вреди са единствено възможни за дружеството, тъй като се отразяват в патримониума му, съставен от права и задължения с имуществен еквивалент, а не за имуществото на едноличния собственик на капитала. Поради това съдът е приел, че за Р. Я. не са настъпили твърдените увреждания, липсва вреда, респективно не са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на НАП. По исковете за обезщетение на имуществени вреди - пропуснати ползи от нереализирана печалба на предприятието до 2015 г., неполучени възнаграждения от Р. Я. за периода 2012 – 2015 г., съдът е посочил, че пропуснатите ползи подлежат на обезщетяване, само ако се докаже по категоричен начин, че ако не бяха издадени отменените РА, ищцът е щял да получи тези възнаграждения, каквито доказателства не са представени по делото. В тази насока първоинстанционният съд се е позовал и на заключението на вещото лице, според което дори и да е било възстановено ДДС в законоустановените срокове, финансовите показатели на дружеството сочат, че в периода, за който се претендират пропуснатите ползи, "Боник" ЕООД е щяло да е изпаднало в неплатежоспособност. Поради изложеното съдът е приел, че получаването на тези възнаграждения не е събитие, което е осуетено само от издадените незаконосъобразни актове и липсва пряка причинно-следствена връзка между твърдените вреди и отменените актове, поради което исковете са неоснователни. По исковете за обезщетение на имуществени вреди - преки загуби от продажбата на апартамента на ищеца, първоинстанционният съд е посочил, че от доказателствата по делото се установява, че ищецът и съпругата му, като трети лица, са обезпечили договора за кредит между "Боник" ЕООД и Пощенска банка АД чрез ипотека на собствения си апартамент, поради което продажбата на апартамента е пряк резултат от даденото обезпечение, а не от незаконосъобразните актове на приходната администрация. Претенцията му е приета за неоснователна, защото липсва причинно-следствена връзка между отменените РА и продажбата на имота. По исковете за обезщетение на имуществени вреди - пропуснати ползи, поради лишаване на ищеца от възможността да ползват собствения си апартамент/да получава наем за него в размер на 150 лв. месечно за периода от датата на принудителната продажба на имота до завеждане на исковата молба, административният съд е посочил, че след като в производството не е доказано, че продажбата на апартамента е пряка последица от отменените РА, неоснователна е и претенцията за заплащане на исканото обезщетение. Претенцията за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. за влошеното здравословно състояние на Р. Я. също е приета за неоснователна от съда, защото е прието, че неимуществените вреди могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати пряко и непосредствено в негативен аспект от административна дейност. В случая физическото лице необосновано претендира обезщетяване на неимуществени вреди, защото ревизионните производства засягат имуществото на юридическото лице "Боник" ЕООД и не засягат пряко физическото лице - собственика на капитала на дружеството. Съдът е посочил, че предявеният иск за имуществени вреди в размер на 3 000 лв. за медикаменти, медицинско обслужване и специален режим на хранене и транспорт вследствие на влошеното здравословно състояние са предпоставени от основателността на по-горе обсъдените искове за неимуществени вреди и след като в производството не се доказа влошаване на здравето на ищца като пряка последица от отменените РА, неоснователена е и претенцията за заплащане на исканото обезщетение. Първоинстанционният съд е посочил, че с оглед акцесорния характер на лихвата, при неоснователност на претенциите за главници, липсва основание и за присъждане на лихва. Административният съд е приел, че въпреки изхода на спора на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Съдът е посочил, че специалната уредба, дадена в чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ дерогира приложението на общата уредбата на отговорността за разноски, съдържаща се в чл. 78 от ГПК и чл. 143 от АПК. Направил е извод, че съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на НАП не се дължат разноски, поради което е оставил без уважение искането на НАП за присъждане на разноски по производството за осъществена защита от юрисконсулт по делото. По касационната жалба на Р. Я.: Решението в оспорената части е правилно. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, заключението на съдебно-икономическата експертиза, становищата и приложимата правна уредба и въз основа на тях е стигнал до правилни и законосъобразни изводи, които се споделят и от настоящият състав. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, вследствие на отменени като незаконосъобразни актове, издаден в резултат на административна дейност. Безспорно по делото се доказват незаконосъобразни административни актове, отменени по надлежния ред с влезли в сила съдебни решения, поради което обосновано съдът е приел, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ - отменен административен акт. Неоснователно е оплакването на касатора, че в случая са налице всички предпоставки за възникване на право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на отменен акт, а е необходимо да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него - чл. 4 от ЗОДОВ. Правилно е прието от съда, че не е доказана причинно-следствената връзка между твърдените имуществени и неимуществени вреди и отменените ревизионни актове. В случая не са налице преки вреди, които да са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат – отменените ревизионни актове и същите не могат да се определят като непосредствени, настъпващи по време и място на увреждането. Твърдените вреди не могат да се характеризират, като преки и непосредствени и с оглед характеристиките на самото търговско дружество. Анализът на възникналото административно правоотношение със страни НАП и юридическото лице "Боник" ЕООД също води до извода за липсата на пряка връзка между твърдените вреди и отменените административни актове. Правната сфера на физическото лице, независимо от неговото професионално занятие е ситуирана извън това правоотношение. Същият не е страна в данъчния процес и не е адресат на ревизионните актове. Ревизионното производство е със страна юридическото лице. При упражняването на стопанска дейност същото действа в качеството на регистриран търговец. Търговското предприятие е съвкупност от права и задължения с паричен еквивалент- чл. 15 от Търговския закон (ТЗ). Вредите, които търпи търговецът се отразяват в патримониума му, съставен от права и задължения с имуществен еквивалент. Затова и вредите, които търпи търговецът, във връзка със създадените от него търговски отношения, настъпват за търговското предприятие, а не за личността на собственика му. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати пряко и непосредствено в негативен аспект от административна дейност. В случая физическото лице необосновано претендира обезщетяване на неимуществени вреди изразяващи се в отрицателни емоции, поради адм. производство на НАП. Несъмнено ревизионното производство засяга имуществото на юридическото лице "Боник" ЕООД. Това засягане обаче не се отнася пряко до физическото лице, тъй като то е самостоятелно и притежава отделен патримониум. Отговорността на ООД и ЕООД е ограничено до патримониума на юридическото лице - чл. 113 ТЗ. Връзката на ищеца с ревизионното производство, в което е налице правоотношение между НАП и дружеството не е пряка и непосредствена, а е опосредена от отделни юридически факти, елементи от правния свят на търговеца чл. 137, чл. 141, ал. 7 ТЗ. В случая не е налице доказана причинена имуществена или неимуществена вреда, която да е пряка последица от отменените ревизионни актове, както правилно е приел и административния съд. С оглед гореизложеното, първоинстанционното решение е правилно в обжалваната част и следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на НАП – С.: Решението в обжалваната част е правилно. Правилно е прието от административния съд, че специалната уредба, дадена в чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ дерогира приложението на общата уредбата на отговорността за разноски, съдържаща се в чл. 78 от ГПК и чл. 143 от АПК. Съгласно чл. 10, ал. 2, изр. първо ЗОДОВ при отхвърляне на иска изцяло, какъвто е настоящият случай, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Юрисконсултското възнаграждение, респективно адвокатското възнаграждение, когато страната е представлявана от адвокат, обаче не представлява разноски по производството. Основание да бъде направен такъв извод дава редакцията на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съгласно която разпоредба, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Наред с това, с посочената разпоредба е предвидено, че при уважаване на иска (изцяло или частично) ответникът дължи заплащане на ищеца и на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. По същия начин законодателят е разграничил възнаграждението за един адвокат от разноските по производството в чл. 143, ал. 1 от АПК, както и в чл. 78, ал. 1 от ГПК. Стриктното тълкуване на посочените по - горе разпоредби води до извода, че законодателят прави разлика между разноски за производството и заплатено възнаграждение за един адвокат, респективно юрисконсултско възнаграждение. Последните, макар и да са разходи по делото, не са разноски по производството. В ЗОДОВ не е предвидено изрично възстановяването на разхода за ползваната от ответника адвокатска услуга по делото или заплащане на юрисконсултско възнаграждение в негова полза. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, които както се посочи са специални разпоредби по отношение на чл. 78 от ГПК и чл. 143 от АПК, законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, или на юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. Липсата на изрична норма по този въпрос не е празнота в правото, която да се запълни по аналогия на закона чрез прилагането на чл. 78, ал. 3 или чл. 78, ал. 8 от ГПК. Това е така именно поради наличието на изричната уредба по този въпрос в чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ за едната страна по спора - ищеца. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява, че при отхвърляне на иск по ЗОДОВ, в тежест на ищеца, остава заплатената от него държавна такса, като той дължи и заплащане на направените от съда разноски по производството във връзка с предприетите процесуални действия, но ищецът не дължи възстановяване на разхода на ответника за адвокатско възнаграждение, ако е бил защитаван от адвокат, или заплащане на юрисконсултско възнаграждение при осъществено процесуално представителство от юрисконсулт поради липсата на специална законова уредба в ЗОДОВ, предвиждаща това. По изложените съображения решението е правилно в обжалваната част и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационните жалбоподатели не следва да се присъждат разноски за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,