Решение № 2263 от 6.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9973/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. В. С., чрез пълномощника В. Велев, против решение 1404 от 10.07.2024 г. по адм. дело 239/2024 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) РД-14-1860/24.04.2024 г., издадена от началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" - Русе към Регионална дирекция "Автомобилна администрация" Русе към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация , в частта по т. 2, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Касационният жалбоподател оспорва решението като неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Нарушен е принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК, доколкото разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗАвтП предвижда отнемане на СУМПС за срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Оспорва извода на съда и на административния орган, че е осъществен обществен превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Закона за автомобилните преводи (ЗАвтП). Моли да се отмени решението и вместо него да се постанови отмяна на обжалваната ЗППАМ. Претендира разноски. Ответникът - началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" - Русе към Регионална дирекция "Автомобилна администрация" Русе, не изразява становище по оспорването. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. С процесната ЗППАМ РД-14-1860/24.04.2024 г., са наложени следните принудителни административни мерки (ПАМ): 1) По чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтП - временно спиране от движение на моторно превозно средство "Volkswagen Passat" от категория М1 с рег. [номер], регистриран в Германия на дата 08.07.2003 г., собственост на Д. Д. Д. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой табела с рег. [номер] и отнемане на свидетелство за регистрация GM082987, издадено в Германия; 2) По чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС 286378785 на Д. В. С., издадено на 05.03.2024 г. от МВР - Добрич - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. В мотивите на заповедта, като фактическо основание за постановените ПАМ е посочено, че на 24.04.2024 г. при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП, ЗДвП и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, и извършване на проверка за осъществяване на нерегламентиран превоз на пътници от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с цел превантивно осигуряване на безопасността на пътуващите, старши инспектор в Отдел "Контрол" към Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Русе е установил, че Д. В. С. от [населено място], община Тервел, на същата дата извършва международен обществен превоз на 4 броя пътници от Белгия за България с лек автомобил "Volkswagen Passat" , описан по-горе. От снетите обяснения на 24.04.2024 г. от пътуващите лица е решаващият орган е установил, че пътуващите са заплатили на водача по 50 евро за гориво. В мотивите на ЗППАМ е посочено, че извършваният международен обществен превоз на пътници е с маршрут от Белгия за България, като от направената справка в информационните масиви на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е установено, че международният обществен превоз на пътници се извършва без за моторното превозно средство с рег. [номер] да има издадено заверено копие към лиценз на Общността и същият не е вписан в списъка на моторните превозни средства към лиценз, издаден от МТС. Органът установил основание за прилагане на ПАМ по чл. 106а, т. 1, б. "а" и т. 4, б. "б" от ЗАвтП. Административният съд е сезиран с жалба от Д. В. С. срещу заповедта, в частта й по т. 2, с която е постановено отнемане на СУМПС. Първоинстанционният съд правилно е приел, че по отношение на т. 2 от ЗППАМ, с която е наложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП, заповедта е издадена от компетентен орган, съответства на изискванията за форма и съдържание, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Касационната инстанция намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно, като споделя мотивите и препраща към тях по аргумент от чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Заповедта е постановена при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Позовавайки се на легалната дефиниция на понятието "обществен превоз", дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП и приложените по делото писмени сведения на пътниците, съдът е формирал правилен извод за наличие на доказателства за извършено плащане на транспортната услуга, което определя същата като международен обществен превоз на пътници. Досежно доказателствената сила на приложените по делото писмени сведения, правилно е прието, че същите са изготвени в съответствие с процесуалните правила в чл. 44, ал. 2 от АПК и доказателствената им сила не е оборена от жалбоподателя. Като е съобразил материалната доказателствена сила на съставения против жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) относно удостоверените в него факти и обстоятелства, съдът е приел за безспорно доказано, че на посочената в ЗППАМ дата, място и обстоятелства, жалбоподателят е осъществявал обществен превоз на пътници, срещу материална облага (заплащане), който няма характер на съвместно пътуване. От извършената от административния орган справка безспорно е установено, че за управляваното от жалбоподателя превозно средство с рег. [номер] няма издадено заверено копие към лиценз на Общността и същото не е вписано в списъка на моторните превозни средства към лиценз, издаден от МТС, поради което има основание за прилагане на ПАМ по чл. 106а, т. 4, б. "б" от ЗАвтП. Поради изложеното в съответствие с материалния закон е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената ЗППАМ е законосъобразна, постановена в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което е и правилно е отхвърлил жалбата. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителните административни мерки, предвидени в чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП. В разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтП е дадено легално определение на понятието "превоз на пътници", съгласно което, това е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Предвид така даденото легално определение, следва изводът, че превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз на пътници за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел. Като правно основание за налагане на процесната ПАМ е посочена разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗАвтП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Анализът на събраните в хода на административното производство доказателства обосновава законосъобразност на извода на административния орган, възприет и от първоинстанционния съд за наличие на превоз на пътници от Белгия до България срещу заплащане. В хода на административното производство и в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, касаторът не е представил надлежни доказателства, които да оборят обективираните в АУАН фактически обстоятелства, относно осъществения обществен превоз на пътници. Приложените в преписката саморъчни сведения от пътувалите лица удостоверяват установения с АУАН осъществен превоз от Белгия до България срещу заплащане на сумата от по 50 евро, т.е. покриват се обективните признаци на обществен превоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП. Към момента на извършване на проверката, за автомобил "Volkswagen Passat" от категория М1 с рег. [номер], не е имало издадено заверено копие към лиценз на Общността. От събраните по делото доказателства безспорно е установен международен превоз на пътници, който съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП се осъществява при наличието на лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, какъвто в случая липсва. С оглед горното, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,