Решение № 6458 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16206/2009 г.

Решение № 6458 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16206/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С Решение № 1721 от 21.10.2009 г., постановено по адм. д. № 308/08 г. Варненският административен съд, първо адм. отд., шести състав, е оставил без уважение искането за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1560 от 21.11.2008 г. по адм. д. № 308/08 г. на същия съд, потвърдено с Решение № 6743 от 25.05.2009 г. по адм. д. № 1421/09 г. на Върховния административен съд. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Елена Станева Великова в качеството й на процесуален представител на директора на Дирекция" Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи подадената молба за поправка на очевидна фактическа грешка. Ответникът по касационната жалба Костадин Христов Батанов чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд - Варна е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Варненският административен съд е оставил без уважение искането за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 1560 от 21.11.2008 г. по адм. д. № 308/08 г. на същия съд, потвърдено с Решение № 6743 от 25.05.2009 г. по адм. д. № 1421/09 г. на Върховния административен съд. След като е описал фактическата обстановка свързана със спора/мотивите, поради които е прието, че РА № 08-000463/29.10.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с Решение № 964/11.01.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, следва да бъде отменен в частта му, в която на Костадин Христов Батанов са определени задължения по чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 9 623,70 лв. и лихви за забава 4 305,79 лв./ административният съд е посочил, че в мотивите и диспозитива на решението е изразена ясна воля в коя част следва да бъде отменен ревизионния акт, в това число и по отношение на лихвите, поради което не е налице хипотеза по чл. 175, ал. 1 от АПК и молбата следва да бъде оставена без уважение. Решението на Административен съд - гр. Варна е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че в решението на съда е прието, че за 2005 г. данъчно задълженото лице дължи данък по чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 20 191,62 лв. при данъчна основа 86 381,77 лв., т. е. определеното с РА задължение в размер на 29 259,70 лв. е намалено с 9 068,08 лв., но в диспозитива на решението е посочено, че съдът отменя акта с определени задължения за довнасяне за 2005 г. в размер на 9 623,70 лв., която сума е различна от тази, с която съдът изменя задължението по обжалвания ревизионен акт. Навеждат се и доводи по отношение на лихвите, като с диспозитива на решението РА е отменен за лихви в размер на 4 305,79 лв., което съставлява размера на лихвите върху целия размер на задължението за данък общ доход за ревизирания период, а не размера на лихвите върху отменената част от задължението за 2005 г. Направените оплаквания са неоснователни. Въз основа на данните по делото следва да бъде прието, че административният съд е постановил в посочените части едно порочно решение, но не и очевидна грешка по смисъла на чл. 175 от АПК. Предвид изложеното диспозитива на решението, ревизионният акт следва да се счита за отменен в частта му, в която на Костадин Христов Батанов са определени задължения по чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 9 623,70 лв. В мотивите на решението се посочва, че дължимият данък за 2005 г. е 20 191,62 лв., без да има отменителен, респективно отхвърлителен диспозитив за разликата между 9 623,70 лв. и установения с РА размер на задължението. С ревизионния акт е установен размер на лихвите върху задължението за данък общ доход за ревизирания период общо в размер на 4 305,79 лв., като с решението същият е отменен изцяло по отношение на лихвите, макар и в мотивите да е посочено, че това са лихвите върху задължението за 2005 г. При тази фактическа обстановка по отношение на главницата за данък общ доход за 2005 г. е налице хипотеза на непълно решение - чл. 176 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В тази хипотеза е и много спорно дали отстраняване на порока на решението следва да се иска от администрацията, а не от жалбоподателя-сега ответник по касация, който пряко е засегнат от него. По отношение на лихвите е налице неправилно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, който порок е следвало да бъде отстранен при касационното обжалване, а не впоследствие чрез искане за поправка на очевидна грешка. По аргумент от противното следва изводът, че в случая не е налице очевидна фактическа грешка и подадената молба за отстраняване на такава се явява неоснователна. Като е стигнал до същия правен извод, Административен съд-гр. Варна е постановил едно правилно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер на 228 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,