Решение № 10669 от 12.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2783/2016 г.
ВАСII отделение12.10.2016 г.докладчик Галина Солакова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на Камелия С. от гр. Лом за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила определение № 75/05.02.2015 г., постановено по адм. д. № 57/2015 г. по описа на Административен съд-Монтана, като неоснователно. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10669 от 12.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2783/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК, образувано по искане на К. С. от гр. Лом за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила определение № 75/05.02.2015 г., постановено по адм. д. № 57/2015 г. по описа на Административен съд-Монтана. В искането се излагат доводи по законосъобразността на определението и се твърди, че са налице новооткрити доказателства от съществено значение, които не са били известни на жалбоподателката в производството по адм. д. № 57/2015 г. по описа на Административен съд-Монтана и не са взети предвид от съда при постановяване на прекратителното производството определение. Ответникът главен архитект на Община Лом не ангажира становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, второ отделение намира искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено в преклузивния срок по чл. 240 АПК, от надлежна страна и предвид определение № 1/04.01.2016 г. по адм. д. № 13083/2015 г. на Върховен административен съд, петчленен състав, а разгледано по същество -неоснователно по следните съображения: С влязлото в сила определение № 75/05.02.2015 г., постановено по адм. д. № 57/2015 г. по описа на Административен съд-Монтана е оставена без разглеждане жалбата на С. против мълчалив отказ на главния архитект на Община Лом по сигнал за незаконно строителство № 94-00-283/15.01.2015 г. и сигнал № 94-00-285/15.01.2015 г. за премахване на незаконни строежи в съседен на собствения й имот. Оставени са без разглеждане и жалбите на С. против Удостоверение за търпимост № 94-00-8258/1/13.10.2014 г., издадено от главния архитект на Община Лом. Производството по делото е прекратено като недопустимо, поради липса на активна процесуална легитимация за жалбоподателката. Новите доказателства, представени към искането за отмяна, на които се позовава искателя С. по т. 1, чл. 239 АПК са: искова молба с правно основание чл. 109 ЗС, подадена на 05.03.2015 г. в РС-Лом, писмо-отговор от 27.11.2014 г. до С. от началник РО "НСК" -Монтана, писмо-отговор от 10.11.2015 г. от началник РО "НСК" - Монтана, две жалби до кмета на Община Лом от 08.09.2014 г. и 15.12.2014 г. и жалба до главния архитект на Община Лом от 29.01.2015 г. При така установената фактическа обстановка искането за отмяна на основание т. 1, чл. 239 АПК се явява неоснователно. Съгласно чл. 239, т 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т. е. нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила определение, но не са били известни на страната и то при положена грижа и процесуална активност в процеса. Представените към искането за отмяна доказателства не съставляват "нови" по смисъла на горната разпоредба, тъй като част от тях са приложени по административната преписка по адм. д. № 57/2015 г. по описа на Административен съд-Монтана / жалба до главния архитект на Община Лом от 29.01.2015 г. и две жалби до кмета на Община Лом от 08.09.2014 г. и 15.12.2014 г./, а останалите са били известни на жалбоподателката и тя е разполагала с тях / писмо-отговор от 27.11.2014 г. до С. от началник РО"НСК"-Монтана/ или са нововъзникнали-сочещи на обстоятелства, настъпили след постановяване на определението, чиято отмяна се претендира / искова молба с правно основание чл. 109 ЗС, подадена на 05.03.2015 г. в РС-Лом и писмо-отговор от 10.11.2015 г. от началник РО "НСК" -Монтана/. С оглед на изложеното искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение