Решение № 1097 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12983/2015 г.

Решение № 1097 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12983/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подаден касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура - гр. С. Загора и касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 161 от 12.08.2015 г., постановено по адм. д. № 45 по описа на Административен съд - С. З. (АС - С. З.) за 2015 г. С обжалваното съдебно решение, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), ГД "ИН" е осъдена да заплати на П. И. Е. сума в размер на 7500,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания от разболяването му от туберкулоза през 2014 г., следствие от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора - С. З. в периода 11.08.2011 г. - 17.07.2014 г. по опазване на физическото му здраве, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 04.09.2014 г. до окончателното й изплащане. Искът на Емануилов е отхвърлен в останалата му част до претендирания размер от 100000,00 лв., като неоснователен и недоказан. В касационния протест се твърди постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон в осъдителната ГД "ИН" част. Оспорва се възприетото от съда становище за наличието на незаконосъобразно бездействие и причинно-следствена връзка между условията в затвора и разболяването на Емануилов от туберкулоза. Твърди се, че е безспорно установено, че администрацията към Затвора - С. З., като структурно звено на ГД "ИН", е осигурявала адекватни условия за опазване на психическото му и физическото му здраве, и не е налице действие или бездействие, което да му е причинило вреди. Н. Е. е оказана медицинска помощ, като е изпратен в специализирано лечебно заведение към Ловешкия затвор. По изложените съображения се иска отмяната на решението в обжалваната част. С касационната жалба на ГД "ИН" съдебното решение, предмет на контрол се обжалва също в частта, с която ГД "ИН" е осъдена да заплати на Емануилов сума в размер на 7500,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.09.2014 г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от разболяването му от туберкулоза през 2014 г. следствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора - С. З., за периода 11.08.2011 г. - 17.07.2014 г. Твърди се, че в тази част то е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Наред с това, неправилно първоинстанционният съд не е присъдил юрисконсултско възнаграждение по искането на процесуалния представител на ГД "ИН". Оспорен е направеният от първоинстанционния съд извод, че оказваното на Емануилов в периода 11.08.2011 г. - м. 03. 2014 г. медицинско обслужване в Затвора - С. З. по превенция на заболяването туберкулоза, а след проявлението му през м. 03.2014 г. до м. 07.2014 г. по диагностициране и лечението му е в нарушение на чл. 128, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Изразява се несъгласие с изводите на съда и поради това, че почиват единствено на дадените от свидетеля Иванов показания при липсата на други писмени и гласни такива. Неправилно съдът е приел, че наличието на неимуществени вреди се счита доказано със самия факт на проявата на болестта белодробна туберкулоза през 2014 г. Поддържа се становище, че в спорната хипотеза не е налице административна дейност на орган или длъжностно лице, тъй като разглежданата медицинска дейност не е такава. Излагат се съображения, че съдът е достигнал до извод са наличие на фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ без да съобрази действителната фактическа обстановка и събраните доказателства в цялост, в това число казаното от вещото лице при разпита му, като е присъдил обезщетение при липса на доказано основание. Изразява се становище, че на ГД "ИН" се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Иска се отмяната на решението, в обжалваната част, отхвърляне изцяло на исковата претенция и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ГД "ИН". При условията на евентуалност се моли за намаляване на присъденото обезщетение. Ответникът по касационния протест и по касационната жалба Емануилов ги оспорва в представено по делото възражение. Твърди, че незаконосъобразните бездействия на здравната служба при Затвора - С. З. са доказани. В допълнително представена жалба - молба моли решението в обжалваната част да остане в сила. Подателят на касационния протест не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Касационният жалбоподател ГД "ИН" се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Намира за основателен и подадения протест. Ответникът по касационния протест и по касационната жалба Емануилов се представлява от адв. Велева, която от негово име ги оспорва и моли решението в обжалваната част да остане в сила. Представя подробни писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационния протест и на касационната жалба на ГД "ИН" поради допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон при постановяване на съдебното решение в обжалваната част. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната му част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба и касационният протест са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срок, предвид което следва да бъдат разгледани досежно тяхната основателност. Разгледан по същество касационният протест е неоснователен, а касационната жалба на ГД "ИН" е частично основателна само досежно размера на присъденото обезщетение. Административен съд - С. З. е приел за разглеждане предявен от Емануилов срещу ГД "ИН" иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 100000,00 лв. за претърпени от посоченото лице неимуществени вреди - болки и страдания, произтичащи от заболяването му туберкулоза, настъпило в резултат от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора - С. З. да създаде своевременни и адекватни условия за опазване на психическото му и физическо здраве, конкретно по превенция на заболяването туберкулоза и своевременното му лечение. Установено е от съда, че от 08.12.2010 г. до 30.03.2011 г. Емануилов пребивавал в Затвора - С. З., за периода 30.03.2011 г. - 11.08.2011 г. - в Плевенския затвор, а от 11.08.2011 г. бил отново в Старозагорския затвор. При първия медицински преглед, осъществен на 31.03.2011 г. той не съобщил оплаквания и бил в добро здравословно състояние. Съставен му бил здравен картон, върху началната страница на който е отбелязано "епилепсия" и "St post TBC", като в полето за "минали заболявания" на картона е вписано: "1998 ТБК плеврит" и "2003 ЧТБК б-др". На 08.04.2011 г. било отразено "пост туберкулозна пневмофиброза в ремисия" и му било назначено лечение. Емануилов бил изследван за двустранна пневмофиброза и му била назначена терапия с изонид, химеопрофилактика, която е продължила до 11.06.2011 г. Оттогава той е отказал да приема назначената терапия. Заболяването на Емануилов от белодробна туберкулоза датира от 1998 г., във връзка с което той бил хоспитализиран и лекуван в отделението по белодробни болести при Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода (СБАЛЛС) към Затвора - Л. общо четири пъти: в периодите от 25.04.1998 г. до 30.07.1998 г., от 04.05.1999 г. до 31.08.1999 г., от 10.05.2003 г. до 18.08.2003 г. и в периода 17.07.2014 г. - 05.01.2015 г. Прието е от съда, е от края на м. март 2014 г. - началото на м. април 2014 г. датират първите симптоми на последното проявлението на туберкулозната болест при Емануилов, като дотогава е бил в ремисия. Въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел Т. И. съдът е приел, че състоянието на Емануилов се характеризирало с болки и бодежи в гърдите, трудно дишане, висока температура, слабост, което продължило няколко месеца. На 07.07.2014 г. в здравния му картон е отразен положителен резултат за туберкулоза, а на 08.07.2014 г., след извършен флуорографски преглед, му била поставена диагноза "Инфилтративно - пневмонична туберк. на белите дробове в 1к/0 - Фаза разпад". Тази диагноза била потвърдена и в СБАЛЛС към Затвора - Л., където в периода от 17.07.2014 г. до 05.01.2015 г. Емануилов бил насочен и престоял за лечение. За периодите м. 12.2010 г. - м. 02.2011 г. и м. 09.2012 г. - м. 09.2014 г. Емануилов бил включен в списъци за диетична храна за язвена болест. Като се е позовал на приобщените по делото писмени доказателства, заключението на приетата съдебно - медицинска експертиза, казаното от вещото лице по време на разпита му в съдебното заседание и дадените показания от разпитаните по делото свидетели, първоинстанционният съд е направил извод, че предявеният иск е частично основателен, предвид което е уважил същия до размера на 7500,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.09.2014 г. до окончателното й изплащане. В тази част съдебното решение е предмет на касационна проверка. За да постанови решението в обжалваната част, първоинстанционният съд е направил извод, че претендираните от Емануилов вреди произтичат от твърдените незаконосъобразни действия и/или бездействия на служители на ответника, които представляват административна дейност в една от проявните й форми - организирането и предоставянето на медицинско обслужване на лишените от свобода. Изложени са съображения, че посочените от ищеца конкретни действия и/или бездействия на служители и длъжностни лица при ответника във връзка с неизвършване на дължими действия по опазване на физическото му здраве представляват проявна форма на дейността на специализираната администрация по изпълнение на наказанията, тоест са при или по повод упражняване на изпълнителни правомощия. Съдът е приел, че задължението по чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС се свързва с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания и с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране, и лечение при възникване признаци на заболявания. Като се е позовал на чл. 35, ал. 4 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието (Наредба/та, Наредба № 2) съдът е направил извод, че за администрацията на Затвора - С. З. е възникнало задължение да профилактира Емануилов след привеждането му от Затвора - П. (на 11.08.2011 г.) и с оглед регистрацията на туберкулозното му заболяване. Наред с това, считано от първите характерни прояви на болестта му през пролетта на 2014 г. за администрацията е възникнало и задължението по чл. 35, ал. 2 от Наредбата за вземане на проби за изследване, с оглед своевременното й откриване. Аргументирайки се с дадените от свидетеля Иванов показания, съдът е приел, че началните прояви на болестта датират от пролетта на 2014 г., като до началото на м. 07.2014 г. няма данни за проведено лечение, назначени изследвания или друго медицинското обслужване на лицето, от което той имал нужда. Предвид това е направен извод, че задълженията по чл. 35, ал. 2 и 3 от Наредба № 2 за ранно откриване и лечение на заболяването на Емануилов или за изпращането му в специализирана болница, както е предвидено в чл. 60, ал. 4 от същата Наредба са възникнали за служители на ГД "ИН" още през м. април 2014 г. при първите симптоми на болестта, но не са били изпълнени. Едва на 07.07.2014 г. му била взета проба за изследване, а впоследствие е направен и профилактичен флуорографски преглед. Тези действия са преценени от съда като извършени значително след първите признаци на болестта (края на м. март - началото на м. април 2014 г.), явяват се несвоевременни и в нарушение на чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС и чл. 35, ал. 2 и ал. 3 и чл. 60, ал. 4 от Наредбата. Съдът се е позовал и на казаното от вещото лице, че е било възможно на по-ранен етап да се установи заболяването. Съобразил е, че в здравния картон на Емануилов са били налице данни за неговата предразположеност, предвид което вниманието на медицинския център е следвало да бъде "заострено". Взел е предвид също така, че от 07.07.2014 г., когато в здравния му картон са вписани данни за положително изследване до 17.07.2014 г. няма отбелязвания за провеждано лечение. На следващо място първоинстанционният съд е направил извод за установено незаконно бездействие, изразяващо се в "неосигуряване на превенция по активиране на туберкулозната бактерия". Позовал се на това, че профилактичен преглед на Емануилов в изпълнение на чл. 35, ал. 1 от Наредбата е бил извършен през м. 03.2011 г. в Плевенския затвор. При установената предразположеност, според съда, след това е следвало периодично да се извършва скрининг на риска от туберкулоза с оглед ранното откриване на болестта. Препоръчителните според разпитаното вещо лице при преболедувалите от ТБК превантивни медицински прегледи спрямо Емануилов след м. 03.2011 г. не са извършвани до м. 07.2014 г. След 11.08.2011 г. няма данни за извършвано от медицинската служба на Старозагорския затвор "наблюдение" или скрининг на болестта с оглед превенцията й. Макар да приема, че няма изисквания за точно определена периодичност на профилактичните прегледи, съдът е счел, че задължението за следене заболяването на ищеца, което е било в ремисия до 2014 г., е било налице за ГД "ИН". В периода от 11.08.2011 г. - 07.07.2014 г. в Затвора - С. З. не са провеждани спрямо Емануилов профилактични прегледи, вземане на проби, извършване на манту с оглед оценка на риска от разболяването му от туберкулоза. Липсата на данни за профилактика в този близо тригодишен период, наред с неблагоприятните за здравето условия, с които се свързва затворническата среда (лошите санитарно битови условия, пренаселване на килията, намалени условия за проветрение и чистота) според съда, водят до извод за неизпълнение на съществуващо задължение по опазване здравето му. Поради изложеното съдът е направил извод, че е налице първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразно бездействие. На следващо място, съдът е приел за доказано наличието на неимуществени вреди за Емануилов вследствие на самия факт на проявата на болестта през 2014 г. Първите симптоми на болестта са от м. 03.2014 г., когато той се оплаквал от болки и бодежи в гърдите, бил на легло и много отслабнал, продължил да отслабва, предвид което съдът е направил извод, че от него са търпени вреди - болки и неприятни изживявания, с които е свързано протичането на болестта и са присъщи на хода на това заболяване. Данни за състоянието на Емануилов съдът почерпил от свидетелските показания на Иванов, според които състоянието му от преместването на свидетеля в неговата килия (около м. 03.2014 г.) до откарването му в болницата на 17.07.2014 г. било непроменено. Отчел е и неблагоприятната прогноза, свързана с унищожаването на част от белия дроб на Емануилов, което е съобразено от съда при преценка тежестта на увреждането, с оглед изискванията за справедливото му обезщетяване. За установена и доказана е приета от съда и причинната връзка между разболяването на Емануилов и незаконосъобразното бездействие на администрацията в Затвора - С. З. по осигуряване на адекватни жилищни и битови условия като елемент от общото задължение по чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС да предприеме действия по опазване здравето на лишените от свобода. Според съда средата на живот в затвора е основната причина за разболяването на Емануилов през 2014 г., но за това състояние е допринесъл и той. Предразполагащите заболяването елементи на битовата и жилищна среда, явяващи се, според съда, незадоволителни с оглед изискванията за хуманност, са действали спрямо него през значителен период от време, обхванат от исковия период, вкл. от 11.08.2011 г., когато той е приведен в Затвора - С. З. до 17.07.2014 г., когато е изпратен на лечение. Към м. 03.2014 г. или началото на м. 04.2014 г., когато са първите симптоми на заболяването, спрямо съпротивителните сили на организма му е било оказано това значително по време негативно влияние на жилищните и битови условия в затвора, явяващи се в случая проява на незаконосъобразно бездействие на ГД "ИН" по осигуряване на адекватни условия за опазване на здравето на това лице. Съдът е приел също така, че администрацията на затвора не е осигурила достатъчен прием на храна в периода след разболяването на Емануилов - след м. 04.2014 г. до 17.07.2014 г., когато му е била нужна по-силна храна и по-често от обичайния трикратен режим на хранене. Това неизпълнено задължение е приел, че е последица и проява на другото неизпълнено задължение - за своевременно диагностициране на заболяването и предприемане на съответните активни действия по противодействие и лечение, включително чрез режима на хранене - 5 кратно хранене, със завишен калориен състав храна. В заключение е направен извод, че причинените вреди са в пряка причинна връзка с действията и бездействията на администрацията на ответника. Наред с така приетото, първоинстанционният съд е направил извод, че причина за проява на заболяването има и Емануилов. Съобразил е, че през 2011 г. той е прекъснал назначената му превантивна терапия и е пушил. Поведението му е преценено като фактор при определяне в посока намаление на дължимото обезщетение за настъпилото увреждане. Той е определен по справедливост на основание чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ. По причина характера на увреждането, съдът е приел, че претърпените вреди се явяват тежки при съобразяване естеството на заболяването, неговия ход на протичане и прогноза. Отчел е, че в периода от първите прояви на болестта март - април 2014 г. до 17.07.2014 г. Емануилов изобщо не е лекуван. Търпените вреди са били удължени вследствие забавата - за един продължителен период от време, която от своя страна отчасти обуславя лошата прогноза, с която се свързва преболедуването. Съобразил е обаче и това, че е налице забавено изпълнение на задължението за диагностициране и лечение на туберкулозното заболяване, а не пълното му неизпълнение, доколкото на Емануилов е било осигурено нужното лечение, чрез изпращане и провеждане на интензивно лечение в специализирано болнично заведение в периода 17.07.2014 г. - 05.01.2015 г., а след това под контрола на здравната служба към Затвора - С. З.. Определил е сума в размер на 7500,00 лв. като справедлив размер на обезщетението, който би репарирал търпените от ищеца неимуществени вреди, при отчитане данните за съпричиняване. В останалата част е отхвърлил иска до претендирания размер от 100000,00 лв. Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно в частта на определения размер на присъденото на Емануилов обезщетение. Изводите на съда за наличието на всички елементи на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ с оглед ангажиране отговорността на ГД "ИН" са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и заключението на съдебно - медицинската експертиза. Те са и в съответствие с материалния закон. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател ГД "ИН" във връзка с приетото от състава на АС - С. З., че твърдените от Емануилов вреди, които съдът е приел за установени и доказани са вследствие незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "ИН" при осъществяване на административна дейност. В тази насока са изложени подробни съображения от първоинстанционния съд, които се споделят изцяло от настоящия състав. Правилна е направената в обжалваното решение преценка по този въпрос, доколкото Емануилов претендира обезщетяване на вреди, настъпили заради причиненото му заболяване туберкулоза от лошите условия в Затвора - С. З. през исковия период, неосигурената профилактика и недостатъчното изхранване. Задълженията на администрацията за създаване на условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода са разписани в разпоредбите на чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС и Наредбата, на които правилно се е позовал и състава на АС - С. З.. Обосновани, подробно мотивирани и в съответствие с чл. 34 и чл. 35 от Наредба № 2 са изводите на съда за непроведено наблюдение и профилактика върху здравословното състояние на Емануилов в периода след постъпването му в Затвора - С. З. през 2011 г. до извършването на профилактичния преглед, при който е диагностицирано заболяването му от туберкулоза през месец юли 2014 г. По делото не е установено и доказано извършаването на профилактични прегледи за посочения период, което правилно е преценено от първоинстанционния съд като бездействие за изпълнение на вменените задължения на администрацията съгласно разпоредбите на ЗИНЗС и цитираната Наредба, и предвид данните по делото за предишни заболявания на лицето от туберкулоза, надлежно вписани в здравния му картон. Обосновани са изводите на съда и във връзка с условията в затвора, дали отражение върху състоянието на лицето и причинната връзка между разболяването на Емануилов, което несъмнено му причинява вреди и незаконосъобразното бездействие на администрацията на ГД "ИН" за изпълнение на задълженията по чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС, в частност да осигури адекватни битови условия като елемент от общото задължение по посочената разпоредба. Неоправдано ГД "ИН" възразява срещу възприетото от съда, че Емануилов търпи вреди предвид заболяването му от туберкулоза. Заключението на експерта относно причините за разболяването правилно е съобразено в тази насока от съда. Предвид изложеното, според настоящия състав, оплакванията, релевирани в касационния протест и касационната жалба за постановяване на решението в обжалваната част в нарушение на материалния закон, доколкото не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, са неоснователни. Основателно обаче се възразява от ГД "ИН" в касационната жалба относно направените в решението изводи, че първите симптоми на болестта се проявили през м. март 2014 г., за неосигуряване на Емануилов на лечение за туберкулоза считано от м. април 2014 г., респективно за установено бездействие на администрацията на затвора в тази насока, считано именно от пролетта на 2014 г. Изводите на съда по този въпрос се основават на показанията на св. Иванов, който както се посочи по - горе установява, че описаното състояние на лицето било непроменено от постъпването му в една килия с него през пролетта на 2014 г. до извеждането му за лечение на 17.07.2014 г. Съдът е дал вяра на казаното от свидетеля, но не го е обсъдил ведно с данните от здравния му картон, където видно от направения запис на 08.07.2014 г. е вписано, че към тази дата лицето няма субективни оплаквания (л. 63 от първоинстанционното дело), както и ведно с приетата по делото Епикриза на Емануилов (л. 49, пак там). От вписаното в нея в графа "Ход на заболяването" се установява, че Емануилов е постъпил след флуорографски преглед с оскъдна субективна симптоматика, а от обективното му състояние се установява, че е бил афебрилен. Видно е от вписаната анамнеза, че лицето не е съобщило за симптоматика като установената от свидетеля, която да датира от м. март - април 2014 г., с изключение на спада в теглото (над 10 кг. за една година). В момента на приема е с кашлица, изпотяване и запазен апетит. Като рисков фактор е отбелязано "тютюнопушене". Загубата на тегло на Емануилов с 10 кг. за една година не е категорично установена и доказана в хода на съдебното производство пред АС - С. З.. По делото се съдържат данни, че към 31.03.2011 г. лицето е имало тегло 68 кг. (л. 58 от първоинстанционното дело), а към 17.07.2014 г. при постъпване в болницата при Затвора - Л. - 65 кг. (л. 69, пак там). Наред с това, причината за твърдения спад в теглото също не е категорично установена. Като съобрази тези данни относно състоянието на Емануилов към 17.07.2014 г., които се съдържат в епикризата, както и вписванията в здравния му картон, и ги съпостави с приобщените по делото доказателства, и установеното от свидетелите, настоящият състав намира посочените в предходния абзац възражения на касационния жалбоподател ГД "ИН" за основателни. За периода от м. март до 07.07.2014 г., когато при профилактичния преглед е установено заболяването му, администрацията на затвора не е бездействала за осигуряване лечение на Емануилов. Необосновано е прието от първоинстанционния съд, че Емануилов е имал в този период субективни оплаквания, налагали предприемане на конкретно лечение във връзка със заболяването туберкулоза. По делото не е установено, че той е уведомил администрацията на Затвора - С. З. за твърдения спад в теглото си или за какъвто и да е друг здравословен проблем в периода преди провеждането на профилактичния преглед през месец юли 2014 г. Установеното от свидетеля Иванов, че Емануилов е ходил при лекар и му било давано по едно хапче е лишено от конкретика, като наред с това свидетелят не установява факти, непосредствено възприети от него. Липсват доказателства, че Емануилов е търсил помощ във връзка с оплакванията си в периода от март 2014 г. до извършване на профилактичния преглед, в това число за търсена помощ и заявени посещения в медицинския център. Видно е от представения здравен картон, че не са отразени прегледи в периода 20.04.2012 г. - 08.07.2014 г. (л. 63 от първоинстанционното дело). Емануилов не е проявил процесуална активност и не е представил по делото книгата на надзирателя, в която твърди в хода на първоинстанционното производство, че е записан "... с дати и дни от седмицата за лекар..." във връзка с оплакванията му от болки. Предвид така изложеното, според настоящия състав, по делото не е установено и доказано в кой момент от престоя на Емануилов в Затвора - С. З. се е разболял от туберкулоза, поради което не може да се приеме за установено, че считано от м. март 2014 г. до м. юли 2014 г. е налице бездействие на администрацията по отношение на неговото лечение за това заболяване. Предвид тези изводи, неправилно е прието от състава на АС - С. З., че е налице бездействие за този период и във връзка с неосигуряване на достатъчен прием на храна (петкратно хранене) след разболяването му. Възраженията на ГД "ИН" относно размера на обезщетението са основателни. Той е неправилно определен в обжалваното решение, тъй като се явява неоснователно завишен. При определяне размера на присъденото обезщетение първоинстанционният съд е приел, че се касае за забавено изпълнение за осигуряване на лечение, а не за цялостно такова. Приел е и наличието на съпричиняване от страна на Емануилов, предвид данните по делото, че е пушач и прекъсването на назначената му профилактична терапия. Тези факти правилно са съобразени от съда. В съдебното заседание, провело се на 30.06.2015 г. пред АС - С. З. Е. казва, че пуши по 7 - 8 цигари на ден. Следва да се съобразят и данните в тази насока, че същият е бил пушач, вписани и в посочената по- горе епикриза, което е противопоказано видно от казаното от експерта при неговия разпит. Приемът на назначената му профилактична терапия във връзка със заболяването туберкулоза е бил самоволно преустановен от него през месец юни 2011 г. Неправилно обаче съдът е взел предвид състоянието на Емануилов в периода от м. март - април 2014 г., за да направи извод, че търпените вреди били удължени вследствие на забавата, предвид приетото по - горе от настоящия състав досежно обективното състояние на Емануилов към 17.07.2014 г. На следващо място без основание съдът е приел, че състоянието на белия дроб на Емануилов, което вещото лице разяснява по време на разпита му, е следствие на заболяването му от туберкулоза по време на престоя му Затвора - С. З. в исковия период. В посочената по - горе епикриза са отразени три предходни пролежавания на Емануилов по повод заболяване от туберкулоза в периода 1998 г. - 2003 г. На вещото лице не е била поставена задача с оглед изясняване на този въпрос и е неясно въз основа на какви данни дава становище, че "Част от белия дроб е унищожена". Предвид изложеното, основателни са възраженията, направени от ГД "ИН" досежно размера на присъденото обезщетение. То следва да бъде намалено при съобразяване изложеното по - горе и чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, като според настоящия състав обезщетение в размер на 2500,00 лв. е достатъчно да обезщети Емануилов за претърпените вреди в исковия период. Този размер е съответен на конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с увреждането, характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите и отражението върху Емануилов. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото компенсира вредите в техен паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът му се определя от съда по справедливост при съобразяване на критерия по чл. 52 ЗЗД. Определянето на по-висок размер на обезщетението не може да бъде самоцел и да го превръща в източник на обогатяване. Преценката на обстоятелствата, имащи значение за правилното определяне на обезщетението при прилагане нормата на чл. 52 ЗЗД налага извод, че вреди в по-голям от посочения размер не са установени и доказани по делото. За разликата до присъдения от първоинстанционния съд размер на обезщетението 7500,00 лв. решението следва да бъде отменено, а искът в тази част - да бъде отхвърлен. Неоснователно се възразява от ГД "ИН" относно неприсъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото предвид изхода на спора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ е специална и дерогира правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение