Решение № 15743 от 19.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11565/2009 г.

Решение № 15743 от 19.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11565/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Рубар Мохамед Рахим, действаща лично за себе си и като законен представител на малолетните си деца Шабанг Рашид Мохамед и Шапол Рашид Мохамед, тримата граждани на Ирак, против решение № 381/20.08.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, вследствие неправилно приложение на материалния закон. В открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат Андреева, жалбоподателите молят съда да уважи подадената жалба. Ответната страна - председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Татяна Кулинова моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирани лица, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С решение № 381/20.08.2009 г., председателят на ДАБ при МС, е отказал на жалбоподателите предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради липса на визираните в посочените разпоредби, материалноправни предпоставки за уважаване на исканията им. В тази връзка от административния орган са изложени съображения, че не са налице доказателства установяващи наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидатите. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, а при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Отказът е постановен след като от председателя на ДАБ са обсъдени всички събрани и относими към исканията данни, включително са съобразени указанията, дадени с влязло в сила решение № 7528/09.06.2009 г. постановено от петчленен състав на ВАС по адм. дело № 2313/2009 г., с което е отменено решение № 663/15.01.2009 г. постановено от на ВАС, трето отделение, както и решение № 327/27.06.2008 г. на председателя на ДАБ при МС, при което делото е върнато на последния за ново произнасяне по искането за предоставяне на закрила. В тази връзка обосновано е прието, че: административното производство е започнало по молба за закрила вх. № 899/06.02.2008 г. при РГЦ - Елхово, подадена от Рубар Мохамед Рахим, родена на 24.08.1979 г., действаща за себе си лично и като законен представител на малолетните си деца Шабанг Рашид Мохамед, родена на 24.08.2001 г. и Шапол Рашид Мохамед, роден на 31.07.2004 г.; от разясненията, получени при интервютата, проведени в изпълнение на изискването по чл. 63а ЗУБ, представените лични карти и удостоверения за гражданство се установява, че жалбоподателите са граждани на Ирак, живеят в град Сюлеймания, в северната част на страната; напуснали са я заедно с Рашид Мохамед Абдула - техен съпруг и баща съответно, като са влезли нелегално в Република България през границата с Турция; жалбоподателката Рубар Мохамед Рахим обяснява, че причина за това са заплахите и нападките срещу семейството им и неговото имущество, след като записали номера на колата, с която избягали извършителите на побой на техен съсед и се обадили в полицията; спрели дъщеря си от училище след опит на непознати да я вземат оттам и се преместили да живеят при приятели; това ги мотивирало да напуснат Ирак и да се установят в България. Във връзка с дадените обяснения и приобщените към преписката документи, правилно е прието от административния орган, че не са налице данни, обуславящи извода, че лицата са били принудени да отпътуват от държавата си по произход поради тежки и лични заплахи срещу живота или личността им като граждански лица, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В тази връзка е отбелязан частния характер на отправените към тях заплахи, както и че макар по данни от становище на Министерство на външните работи от ноември 2007 г., на територията на Ирак да има въоръжен конфликт, ситуацията в Северен Ирак - Автономен район Кюрдистан, включващ провинциите Сюлеймания, Ербил и Дахук, е коренно различна видно от справка вх. № 3843/15.12.2007 г. на дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" при ДАБ. Поради това, че в случая не са установени всички кумулативно дадени условия по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, искането за предоставяне на хуманитарен статут също е прието за неоснователно. Въз основа осъществена преценка на данните в административната преписка, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалвания акт, като правилно е приел, че за кандидатите не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, тъй като заявените причини не попадат в приложното поле на ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Така направените изводи се подкрепят от данните по приложените в преписката становища и справки, а също и от представената в хода на съдебното производство информация от ВКБООН и справка № 2122/20.07.2009 г. на МВР, според която цялостната оценка на ситуацията в Ирак въз основа общоприетите критерии и дефиниции не позволява да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт и в момента отсъстват основания към който и да било район или провинция на страната да се приложи квалификацията за наличие на "безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт". Съгласно чл. 8 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна, или да се завърне в нея. По силата на чл. 9 ЗУБ , хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като