Решение № 3363 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13661/2018 г.

Решение № 3363 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13661/2018 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. от гр. [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Г. С. срещу решение № 5305/22.08.2018 г., постановено по адм. дело № 12627/2017 г. по описа на Административен съд, София-град в частта, в която е отхвърлена жалбата му против РА № Р-22221016002660-091-001/21.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден в същата част с решение № 1592/09.10.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП за определен за внасяне ДДС за данъчен период от 01.10.2010 г. до 31.12.2014 г. в общ размер на 20 754, 93 лв. и съответните лихви. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно постановено поради необоснованост и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, които представляват отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът правилно е определил естеството на спора в тази част, която се отнася до размера на дължимия ДДС за процесния период, но излага довод, че според жалбата и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза сумата за ДДС, която реално се дължи към бюджета, е 12 012, 88 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване, че от една страна съдът в мотивите си е приел, че тази сума е реално дължимата, но не я постановява като такава с аргументи, че в решението на директора на дирекция "ОДОП" не била посочена крайната дължима сума ДДС и че размерът на ДДС е технически въпрос, който следва от постановеното в оспореното решение. Касаторът изразява несъгласие с този довод в обжалваното решение, като твърди, че в решението на директора на дирекция "ОДОП" е постановено, че ДДС е определен за внасяне в размер на 20 754, 93 лв. и лихви, както и че не е приспаднат реално внесения ДДС, който е посочен в експертизата в размер на 8 742, 05 лв. Сочи, че в решението на решаващия орган при административното обжалване на ревизионния акт е коригирана сумата по ревизионния акт за ДДС и тя е 21 271, 58 лв. като реално дължима към бюджета след приспадане на внесеното ДДС. Иска отмяна на решението в обжалваната част, като се определени, че реално дължимия размер за довнасяне на ДДС е 12 012, 88 лв., разпределен по месеци, ведно със съответните лихви за просрочие. А. С. от гр. [населено място] чрез адв. Г. С. е подал и частна жалба (неправилно наименована допълнение към касационната жалба) срещу определение № 6159/04.10.2018 г. за разноските. Оплакванията в тази част са, че разноските не са присъдени пропорционално направените разноски в необжалваната част. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Т., я оспорва и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба по подробно изложени съображения. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по същество, настоящият съдебен състав установи следното: За да отхвърли жалбата на А. С. в частта за ДДС за данъчен период 01.10.2014 г. до 31.07.2015 г., първоинстанционният съд е приел, че правилно размерът на ДДС за внасяне е определен от приходните органи, предвид че с решението си директорът на дирекция "ОДОП" - София е изменил ревизионния акт в оспорената част за ДДС за данъчни периоди от 01.01.2014 г. до 31.07.2015 г. Прието е в решението на съда, че приходните органи по време на ревизията са извършили съпоставка по месеци на декларираните от жалбоподателя фактури за доставки на стоки в подадените от него дневници за покупки и е установено несъответствие с декларираните данни от неговите доставчици в дневниците им за продажби. Съдът е установил, че във връзка с това несъответствие ревизията е извършена по особения ред поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК – данни за укрити приходи и непредставена пълна счетоводна отчетност. Установено е също така от първоинстанционния съд, че с решението си директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София е приел, че в ревизионния акт не е съобразено и отчетено, че за някои от доставките не са налице категорични доказателства и липсват положени подписи, които да удостоверят реалното доставяне на стоките от "Виктория Нутс" ЕООД, "Мургаш 88" ЕООД, "Обединена млечна компания" АД, "Симид София" АД и "Топ дринкс" ЕООД, поради което в тази част ревизионният акт е бил изменен за месец юли 2015 г. по 10 бр. фактури, както и относно доначисления от ревизията ДДС в размер на 38 059, 59 лв. на основание чл. 111, ал. 1 ЗДДС за налични активи във връзка с прехвърляне предприятието на едноличния търговец за месец януари 2016 г. В първоинстанционното решение е обсъдена съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице С. К., която се е произнесла по корекцията на дължимия ДДС и съдът е приел, че изчислените от експерта стойности съответстват на стойностите по решението на директора на дирекция "ОДОП", като в тази част жалбата е отхвърлена. Решението в обжалваната му част е частично неправилно. По касационната жалба. Още с първоинстанционната жалба жалбоподателят е поискал от съда да измени ревизионния акт в частта по ЗДДС, като определи данък за довнасяне в размер на 12 012, 88 лв., тъй като е внесъл част от дължимата сума за ДДС в размер на 8 743, 25 лв. С решението на решаващия орган при административното обжалване на ревизионния акт са сумирани сумите, посочени в установителната част на ревизионния акт като внесени и определените от ревизията за довнасяне суми и е намален резултата предвид приетото в това решение, че за петима от доставчиците - "Виктория Нутс" ЕООД, "Мургаш 88" ЕООД, "Обединена млечна компания" АД, "Симид София" АД и "Топ дринкс" ЕООД ревизията неправилно е приела, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК и са установени посочените в ревизионния акт размери за внасяне в бюджета. Като е приел, че от посочените доставчици не е доказано по безспорен начин, че доставките са реално извършени към ревизираното лице, решаващият орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК е изменил ревизионния акт, но не е приспаднал вече внесените от едноличния търговец суми за ДДС по отделните периоди, представляващи част от спорния период. При така приетото в решението при административното обжалване на ревизионния акт за три от периодите дори е установен ДДС за внасяне в повече, отколкото е прието в ревизионния акт, което показва, че частично неправилно е изменен ревизионния акт. Първоинстанционният съд е обсъдил назначената от него съдебно-счетоводна експертиза, приел е, че е компетентно дадена, но е отхвърлил изцяло жалбата в тази й част, като не е отговорил на спорния въпрос и не е приспаднал внесените суми от търговеца, изрично посочени, както в установителната част на ревизионния акт, така и в заключението на експертизата, приета в съдебното производство. По този начин съдът само е посочил спорния въпрос по ЗДДС, без да отговори на конкретните възражения по дължимостта на данъка. При извършената от експертизата проверка и съобразявайки с установеното при ревизията е приел, че с решението на директора на дирекция "ОДОП" – гр. София е установен общ размер за посочения по-горе период за внасяне на ДДС в размер на 20 754, 93 лв. и съответните лихви, а внесените от жалбоподателя суми за ДДС са в размер на 8 742, 05 лв., които не са приспаднати, поради което дължимият ДДС за внасяне в републиканския бюджет е 12 012, 88 лв. и лихви – 2 505, 45 лв., изчислени от експертизата и са за периода 01.10.2014 г. – 31.07.2015 г., а не определените с решението на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК 20 754, 93 лв. и съответните лихви. С оглед гореизложеното ще следва да се постанови решение, с което се отмени решението на първоинстанционния съд в частта за ДДС, с която жалбата е отхвърлена срещу ревизионния акт, изменен с решението на решаващия орган при административното обжалване на акта за посочения по-горе период за сумата над 12 012, 88 лв. и съответните лихви до пълния размер от 20 754, 93 лв., определен с решението на директора на дирекция "ОДОП" – София и съответните лихви. В останалата част за сумата от 12 012, 88 лв. и съответните лихви първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. По частната жалба. С нея на А. С. с определение № 5159/04.10.2018 г. първоинстанционният съд по реда на чл. 248 ГПК е допълнил основното си решение, като го е осъдил да заплати на приходната администрация юрисконсултско възнаграждение в размер на 387, 99 лв. За да постанови така определението си, съдът е приел, че очертаният предмет на делото е с материален интерес 2 280, 83 лв., а в отхвърлената част той е 2 257, 07 лв. и затова е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 387, 99 лв. Съдът неправилно е изчислил обжалваемия материален интерес и е присъдил в полза на приходната администрация по-малка сума за юрисконсултско възнаграждение от дължимото, но предвид, че липсва жалба срещу това определение от директора на дирекция "ОДОП" - София, то частната жалба на А. С. се явява неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното искане от юриск. Т., на дирекция "ОДОП" – гр. София при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 965, 85 лв. Няма данни касационният жалбоподател да е направил разноски за касационното производство, затова такива не се присъждат. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение