Решение № 3629 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13079/2017 г.

Решение № 3629 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13079/2017 г., III о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на ДЗЗД "Джисиеф-СК-13-Трейс Рейлинфра Консорциум" София срещу Решение № 5186/9.08.2017 г., постановено по адм. дело № 4917/2016 г. от Административен съд София град, с което е отхвърлен иска на дружеството срещу НАП за заплащане на сума в размер на 61 519. 94 лв., представляваща имуществени вреди, ведно със законната лихва, следствие нищожно запорно съобщение и заплащане от 19.06.2015 г., на сумата по запора от трето лице НКЖИ за дълг на единия от съдружниците в дружеството. Сочи се че постановеният акт е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалният закон и е необоснован, касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество. Ответната страна – Национална агенция по приходите София, счита касационната жалба за неоснователна. Сочи се недопустимост на съдебният акт, тъй като дружествата по ЗЗД нямат статут на юридически лица и не се ползват с процесуална правоспособност. По съществото на спора се сочи че правилно съдът е стигнал до изводи за неоснователност на предявеният иск, тъй като не е налице отмяна на административен акт по съответния ред – постановлението за налагане на обезпечителни мерки не е отменено, а запорното съобщение не е нищожно и не е налице пряка непосредствена връзка между плащането на третото лице. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като е предявен иск от дружество което не се ползва с процесуална правоспособност. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от ДЗЗД "Джисиеф-СК-13 Трейс Рейлинфра Консорциум" за осъждане на Националната агенция по приходите за заплащане на имуществена вреда в размер на 61 519. 94 лв., вследствие на нищожни действия – запор и нареждане за заплащане на сумата по запора от трето лице НКЖИ за дълг на един от съдружниците в дружеството. Съдът е приел, че не е налице нищожност на процесния запор т. е. не е налице първата предпоставка за удовлетворение на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Посочил е още в съдебното си решение че ДЗЗД няма правосубектност и вземанията не са такива на дружеството а на отделният съдружник и че правилно публичният изпълнител е насочил изпълнението към всеки един от съдружниците респек. срещу съответната му част от вземането възникнало от общата стопанска дейност на дружеството. Посочил е че не е налице и втората предпоставка – наличие на вреда, а така също не е налице и причинна връзка която да е пряка и непосредствена, между вредата и акта. Решението е недопустимо Настоящата инстанция счита че Административен съд София град в обжалваното решение се е произнесъл по отношение на неправосубектно лице – "Джисиеф СК-13 Трейс Рейлинфра Консорциум" учредено като гражданско дружество по реда на чл. 357 и сл. ЗЗД. Този вид дружество е форма на обединение, с което не се създава нов правен субект, различен от лицата, които са се обединили, т. е. обединението не е юридическо лице, а носители на правата и задълженията са отделните съдружници. След като, съобразно правилата на чл. 358 – чл. 364 от ЗЗД, самото гражданско дружество не притежава имущество, то не може да бъде носител на субективното материално право на обезщетяване за имуществени вреди. Освен това, предвид факта, че не са персонифицирани юридически лица, този вид дружества на гражданското право поначало не притежават и процесуална правосубектност, а от там и легитимацията да бъдат страни в едно исково производство, съгласно трайната практика на ВКС и на ВАС. Поради горното този вид дружества не са посочени от закона сред лицата, носители на право на обезщетяване за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съответно сред активно легитимираните да водят искове с такова основание по реда на чл. 203 от АПК. Макар и исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се развиват по реда на чл. 203 и сл. от АПК и да подлежат на разглеждане от административните съдилища, делата си остават с гражданска насоченост защото имат за предмет спорове за имуществено право на обезщетение за вреди. Ищци по тях могат да бъдат само физически и юридически лица, не и неперсонализирани сдружения, каквото е частния жалбоподател, или държавни органи в това им качество. Сдруженията и органите не могат да притежават граждански права, включително облигационното право на обезщетение. Обстоятелството, че за целите на отделни административни производства /напр. тези по ЗОП и ДОПК/, за дружествата по чл. 357 от ЗЗД е въведена известна ограничена правосубектност, даваща им право да участват в административните процедури и обжалват резултатите от тях, включително и по съдебен ред, не променя горния извод. Посочените случаи на процесуална правосубектност на гражданското дружество, като изключения от правилото, са изрично законодателно уредени и производствата от вида на настоящото не попадат между тях. На основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва постановеното решение да се обезсили и делото да се върне на Административен съд София-град за разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане следва съдът да спази разпоредбата на чл. 158, ал. 1 от АПК респек. чл. 129, ал. 1 от ГПК, като остави производството по делото без движение и задължи ищецът да уточни активната си процесуална легитимация, като съдът изрично му посочи, че ДЗЗД няма процесуална правосубектност т. е. следва съдът да задължи ищецът да уточни дали искът насочен срещу НАП е такъв предявен от всички юридически лица - съдружници в гражданското дружество или само част от тях, като ги посочи; следва ищецът да уточни претенцията си за заплащане на претендираното обезщетение от страна на ответникът - солидарно или разделно, като ако е последното да посочи по отношение на всеки един от предявилите искът съдружници какво обезщетение се претендира; да се изиска и представят доказателства за представителна власт на лицето подписало исковата претенция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение,