Решение № 7746 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4695/2021 г.

Решение № 7746 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4695/2021 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по подадени две касационни жалби, като първата касационна жалба е подадена от Директора на дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и ръководител на Управляващия орган (УО) на Програмата за трансгранично сътрудничество България - Турция 2014 - 2020 г., срещу решение № 7357/17.12.2020 г., на АССГ, постановено по адм. дело № 4600/2020 г., в частта в която съдът е изменил размерът на финансовата корекция от 20 158. 20 евро с ДДС на 20 150. 70 евро с ДДС, по решение № РД-02-14-359/13.05.2020 г., за поправка на очевидна фактическа грешка. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че първоинстанционният съд не е взел в предвид всички доводи на страните и събраните по делото доказателства в резултат на което неправилно е изменил размера на финансовата корекция. Стойността на договора за доставка и външни дейности на Европейския съюз № 198301-694/1.12.2017 г., е на стойност 111 990 евро без ДДС или 134 388 евро с ДДС, а не както е посочил съда – 134 338 евро с ДДС. С оглед на това действителния размер на финансовата корекция следва да е в размер на 15 % или 20 158. 20 евро с ДДС от допустимите разходи. Според касатора е следвало съда евентуално да назначи експертиза която да установи точния размер на разходите по договора и от там на размера на финансовата корекция. Моли съда да отмени съдебното решение в изменената му част, в евентуалност да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при МВР с писмен отговор оспорва касационната жалба. Счита същата за неоснователна и моли съда да потвърди решението на АССГ в обжалваната част. Втората касационна жалба е депозирана от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при МВР срещу решение № 7357/17.12.2020 г., на АССГ, постановено по адм. дело № 4600/2020 г., в частта в която е отхвърлена жалбата им срещу решение № РД-02-14-353/12.05.2020 г., на Директора на дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и ръководител на Управляващия орган (УО) на Програмата за трансгранично сътрудничество България - Турция 2014 - 2020 г., с което им е наложена финнасова корекция в размер на 15 % върху допустимите разходи по договор за доставка за външни дейности на ЕС № 198301-694/1.12.2017 г., с изпълнител "Пожарна безопасност" ЕООД. Навеждат се оплаквания за неправилност на решението в отхвърлителната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място се сочи, че в административния акт органа е посочил две различни програми за неизпълнение на които е наложил финансовата корекция, което не е визирано от първоинстанционния съд и по този начин е останало недоказано за неизпълнение на кой точно проект е наложената корекцията. Съдът не е взел и в предвид, че корекцията е изчислена върху сгрешена основа – това е стойността на договора, която е в размер на 134 388 евро, а не посочената в решението от 134 338 евро. По съществото на спора сочи, че не е налице нарушаване на принципа на доброто управление дължащо се на проявено бездействие от страна на бенефициера, тъй като са предприети мерки от негова страна за търсене на отговорност от изпълнителя. Освен това предмет на доставката са 1 микробус, 2 мултикоптера и 2 самолета, като само двата мултикоптера са дефектирали. Твърди се, че касаторът не е бездействал а е предприел всички мерки за отстраняване неизправността на двата мултикоптера, състоящи се в предявяване на банкови гаранции, използването на средства от тях за заплащане на ремонта и др. По отношение на второто му вменено нарушение – незаконосъобразно изменение на договора се сочи, че фактическата доставка на техниката е извършено на 13.03.2018 г., а обученията по договора са извършени на 26.03. -30.03.2018 г., респек. от 02.04. -4.04.2018 г. т. е дейностите предвидени в договора са изпълнени в срок, а сключеното допълнително споразумение не е породило своето правно действие. Според касатора в конкретния случай се касае за сключен договор за доставка, в следствие на проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, като част от условията на процедурата са свързани с нейното приемане и удостоверяване на съответствието на доставената стока с изискванията на възложителя. Приемането на доставката с отделни приемо-предавателни протоколи е само част от етапите по установяване на съответствието на вече доставената техника с изискванията на възложителя. Доставката е приета реално на 13.03.2018 г., като с изготвения за това протокол за отговорно пазене бенефициерът е влязъл във владение на стоката и няма основания да начислява неустойки за забава по договора. Моли съда да отмени решението на АССГ в оспорената част, в евентуалност да се намали размера на наложената финансова корекция. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - директора на дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и ръководител на Управляващия орган (УО) на Програмата за трансгранично сътрудничество България - Турция 2014 - 2020 г., оспорва касационната жалба, като я счита за неоснователна. Моли съда да я отхвърли. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и за неоснователност на втората. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежно легитимирани страни. Разгледани по същество на посочените в тях основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема следното: С атакувания съдебен акт е изменено решение от 13.05.2020 г., за поправка на очевидна фактическа грешка, неразделна част от решение № РД-02-14-353/12.05.2020 г. на директора на дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" в МРРБ и ръководител на УО на Програмата за трансгранично сътрудничество България - Турция 2014 - 2020 г., като първоинстанционният съд е намалил размера на определената в тежест на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при МВР, финансова корекция от 20 158. 20 евро с ДДС на 20 150. 70 евро с ДДС. За постанови този правен резултат АССГ е приел от фактическа страна, че между МРРБ, дирекция "УТС" по програма Интеррег – ИПП за ТСГ България – Турция 2014-2020 и Провинциална дирекция за управление на бедствия и аварийни ситуации в Къркларели – Водещ партньор е сключен Договор за субсидия по инструмента за предприсъединителна помощ № РД-02-29-51/20.03.2017 г. От своя страна между водещия партньор и проектен партньор 2 ГД "ПБЗН" е сключено Споразумение за партньорство от 10.03.2016 г. ГД "ПБЗН" като бенефициер е публикувал обявление за поръчка с предмет "Доставка на системи за въздушно наблюдение" в три обособени позиции, като обособена позиция 3 е "Доставка на специализирана система за въздушно разпознаване: 1 микробус, 2 мултикоптера и 2 самолета" за целите и изпълнение на проект с рег. № СВ005.1.11. 006 "Интелигентно стратегическо транснационално развитие за реакция в случайни мащабни природни и причинени от човека опасности и бедствия – IseC". Сключен е договор № 198301-694/1.12.2017 г., с изпълнител "Пожарна сигурност" ООД за доставка на специализирана система за въздушно разузнаване: 1 микробус, 2 мултикоптера и 2 самолета" на стойност 134 338 евро с ДДС. След осъществен контрол на техническото изпълнение на проекта, включително дейностите по договора, е регистриран сигнал за нередност с вх. № 99-00-3-158/12.07.2019 г., съдържащ констатации за незаконосъобразно изпълнение на сключения договор № 198301-694/01.12.2017 г. При извършена проверка на място било установено, че доставките с предмет на договора са на място, но мултикоптерите и самолетите били повредени и нефункциониращи. Втората нередност е, че според клаузите на договора, срокът за доставка на системата за въздушно разпознаване е 3 месеца, но не по-късно от 26.04.2018 г. Срокът започва да тече от подписване на договора, като доставката е следвало да се осъществи до 28.02.2018 г. Установено било, че бенефициерът е сключил допълнително споразумение с изпълнителя на 8.06.2018 г., с което е променен срокът на доставката от 3 месеца на 3 месеца и 29 дена, но не по-късно от 26.04.2018 г. Въпреки това сключено допълнително споразумение фактическата доставка на техниката е осъществена на 14.06.2018 г., с подписване на приемо-предавателен протокол. С писмо изх. № 99-00-3-158/1 от 06.04.2020 г., на бенефициера е предоставена възможност да възрази срещу първоначалните констатации на УО. С писмо вх. № 99-00-3-158/2 от 23.04.2020 г., бенефициерът е депозирал своите възражения. След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ е издаден оспореният индивидуален административен акт, с който органът възприемайки изцяло констатациите в сигнала за нередност, е приел наличие на нарушение, на принципа на доброто управление – чл. 6 и чл. 30 от Регламент № 966/2012 /отм./ вр. чл. 4, ал. 8 от Регламент 1303/2013, представляващо нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата) и наличие на нарушение – незаконосъобразно изменение на договора за доставка – т. 2.10.1 от Практическото ръководство вр. чл. 190, § 1 от Регламент № 966/2012, представляващо нередност по т. 23 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. С акта е определена финансова корекция от 20 158. 20 евро с ДДС, изчислена на основание чл. 5, ал. 3 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляваща 15 % от допустимите разходи по договор № 198301-694/1.12.2017 г. с изпълнител "Пожарна сигурност" ЕООД. При така установената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Подложил е на преценка съответствието на решението с приложимите материалноправни разпоредби, при което е потвърдил извода на УО за извършените две нарушения Съдът е възприел изводите на УО като е счел, че е налице бездействие от страна на бенефициерът доколкото по-вече от 1 година, мултикоптерите обект на договора за доставка са негодни за употреба. Според съда не е обусловена целта по пректа, както и, че твърденията на бенефициерът, че е в процес на изготвяне на съдебна претенция към изпълнителя, не е годно основание да санира незаконосъобразното му бездействие. Посочено е, че след като са налице непредприети действия за отстраняване на повредите в регламентирания 14-дневен срок от изпълнителя е следвало бенефициерът да се съобрази с разпоредбата на чл. 32. 4 от Общите условия на договора, като алтернативно: или отстрани дефекта или самата повреда или наеме друг изпълнител за изпълнение на задачите с риск и за сметка на изпълнителя или прекрати договора. Освен това бенефициерът е имал правната възможност предвид чл. 35. 2 от Общите условия на договора да предяви иск за обезщетение за вреди срещу изпълнителя. Установено е, че от април 2019 г. до юни 2020 г. бенефициерът не е предприел никое от посочените по-горе действия, като по този начин е опорочил постигането на значителна част от очакваните резултати. Направен е извода, че не е постигнато най-доброто съотношение между платената сума по договора за доставка и крайните резултати, а от там, че бенефициерът е нарушил принципа за добро финансово управление, в частност принципите за икономичност, ефективност и ефикасност. Споделен е и извода на УО и за наличие на незаконосъобразно изменение на договора за доставка. В его са определени сроковете за доставка – до 3 месеца след подписване на договора, но не по-късно от 26.04.2018 г. По делото е бил представен протокол за отговорно пазене от 13.03.2018 г., като е приет за отговорно пазене 1 бр. лекотоварен автомобил "Ивеко", обект на договора. Представен е и приемо-предавателен протокол от 15.06.2018 г., съгласно който доставката на оборудването е извършена на 14.06.2018 г., както и приемо-предавателен протокол от 16.05.2018 г., според който на тази дата е доставено цялото оборудване обект на сключения договор. С оглед датата на сключване на договора 1.12.2017 г. и посочения срок за доставка, то е следвало последната да се извърши на 1.03.2018 г. или най-късно до 26.04.2018 г. С анекс към договора, с оглед възникнали форсмажорни обстоятелства, срокът е бил удължен от 3 месеца, на 3 месеца и 29 дена – до 30.03.2018 г., но не по-късно от 26.04.2018 г. Съдът е споделил становището на ответника, че с протокола за отговорно пазене е приет само част от оборудването посочено в договора и че чрез този протокол не се предава фактически вещта, а това става единствено чрез приемо-предавателен протокол. Прието е, че е допуснато нарушение свързано с реда за изменение на доставката, което правилно е квалифицирано като нередност по т. 23 от Приложение № 1, към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Прието е, че размера на финансовата корекция е правилно определен по основание, но не и по размер, тъй като УО неправилно е изчислил 15 % от сумата по договора – 134 338 евро, която се явява 20 150. 70 евро, а не както е посочено в решението 20 158. 20 евро. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Правилни са изводите на АССГ, че оспореният пред съда акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение релевантността на изводите към материалноправните норми съдът ще разгледа по отделно двете касационни жалби. ПО КАСАЦИОННАТА Жалба НА ГД "ПБЗН": УО е посочил като нарушена нормата на чл. 6 и чл. 30 от Регламент № 966/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (отм.); , във вр. с чл. 4, ал. 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета. Нормата на чл. 6 от отменения Регламент 966/2012 гласи, че бюджетът се съставя и изпълнява в съответствие с принципите на единство, точност на бюджета, ежегодност, балансираност, разчетна единица, универсалност, специфичност, добро финансово управление, което изисква ефективен и ефикасен вътрешен контрол, и прозрачност, изложени в настоящия регламент. От своя страна в чл. 30 е прогласява спазване на принципите за икономичност, ефикасност и ефективност, при ползване на бюджетните кредити, което следва да е в съответствие с принципа на добро финансово управление. Съгласно чл. 4, § 8 Регламент 1303/2013 Комисията и държавите-членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на член 33, член 36, § 1 и член 61 от Финансовия регламент. Съгласно чл. 33, § 1 Регламент 2018/1046, бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват принципите на икономичност, ефективност и ефикасност. Принципът на икономичност изисква ресурсите да се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добра цена. От друга страна, принципът на ефикасност изисква да бъде постигнато най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите. Принципът на ефективност от своя страна изисква да се определи степента, в която се постигат поставените цели, посредством предприетите действия. В конкретния случай за да обоснове нарушение на посочения принцип за добро финансово управление УО в оспореното решение е посочил, че бенефициерът не е предприел навременни действия за привеждане на доставените по договора 2 бр. мултикоптера във вид, годен за безпрепятственото им използване, като именно бездействието на бенефициера е довело и до опорочаване на значителна част от очакваните резултати от реализиране на проекта. Безспорно е, че ГД "ПБЗН" е страна по договор за доставка за външни дейности на ЕС № 198301-694/1.12.2017 г., с предмет "доставка на специализирана система за въздушно разузнаване: 1 микробус, 2 мултикоптера, 2 самолета за целите на изпълнение на проект № СВ005.1.11. 006. Установено и при извършена проверка в РДПБЗН – Ямбол, че мултикоптерите и самолетите са били доставени, но са повредени и нефункционират. В т. 11 "Съдържание на офертите" в част 3 от Инструкциите към офертите е заложено, че кандидатите следва да представят описание на гаранционните условия по отношение но оборудването, които следва да са в съответствие с условията, определени в чл. 32 от Приложение 1 – Общи условия за договори за доставка, финансирани от ЕС или ЕФР. В чл. 32 от Специалните условия към договора за доставка е посочено, че гаранцията трябва да остане валидна след временното приемане в съответствие с минималните изисквания на Техническите спецификации. В тези спецификации е посочено, че гаранционния срок на летящата система за дистанционно управление – мултикоптер от датата на пописване на временния сертификат за приемане - 24 месеца; в случай на повреда в рамките на посочения гаранционен срок възложителят уведомява писмено изпълнителя и гаранционния срок спира да тече от датата на писменото уведомление до отстраняване на щетите; в случай на повреда на летящата система за дистанционно управление – мултикоптер по време на гаранционния период, изпълнителят се задължава да отстрани щетите в рамките на 14 дни; изпълнителят е отговорен за качественото и навременно отстраняване на дефектите или повредите. Идентичен е текста касаещ микробуса и 2 бр. самолети. От приетия по делото приемо-предавателен протокол от 15.06.2018 г., се установява, че изпълнителя е доставил оборудването, обект на договора. С писмо от 10.04.2019 г., директора на ГД "ПБЗН" е уведомил доставчика "Пожарна безопасност" ЕООД за възникнали технически неизправности в гаранционния срок на мултикоптера, като е посочено, че следва в 14-дневен срок от уведомлението, фирмата изпълнител да предприеме действия по диагностирането и отстраняване на възникналите неизправности. В посочения срок не са били предприети действия от изпълнителя за отстраняване на неизправностите. При тези установени факти правилни са изводите както на УО на Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег – ИПП България – Турция 2014-2020 за допуснато нарушение от страна на бенефициера. Съгласно чл. 32. 2 от Общите условия към договора за доставка изпълнителят е отговорен за отстраняване на дефектите или повреждане на част от доставките. В чл. 32. 3 е посочено, че изпълнителят по договора за своя сметка отстранява дефекта или щетата възможно най-бързо. В чл. 32. 4. е посочено, че ако изпълнителят не отстрани дефекта или повредата в срок, определен в уведомлението, възложителят има няколко възможности: 1. Да отстрани дефекта или самата повреда или да наеме някой друг за изпълнение на задачите с риск и за сметка на изпълнителя или 2. Да прекрати договора. Освен горното бенефициера предвид чл. 35. 2 от Общите условия на договора е имал правната възможност да предяви иск за обезщетение за вреди срещу изпълнителя. От доказателствата по делото се установява, че до датата на издаване на оспорения акт – 12.05.2020 г., от получаване на оборудването бенефициера е изпратил до изпълнителя по договора само едно уведомително писмо и въпреки, че последния не е изпълнил задължението си по чл. 32. 2. от общите условия, то не са предприети останалите разписани в чл. 32. 3 и чл. 32. 4 действия от страна на бенефициера. Правилно е посочено, че в резултат на бездействието му оборудването – мултикоптери – са били негодни за употреба. Правилни са изводите на АССГ, че с бездействието си ГД "ПБЗН" е нарушило принципа за добро финансово управление, регламентиран в чл. 4, ал. 8 от Регламент 1303/2013. По смисъла на този регламент "нередност" всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза /чл. 2, т. 36/. Както се посочи по-горе принципа за добро финансово управление, включва в себе си спазване принципите на икономичност, ефективност и ефикасност. В случая принципа на икономичност е нарушен, т. к. предоставените ресурси, представляващи безвъзмездна финансова помощ, са използвани за заплащането доставка на оборудване, което отчасти е неработещо, дефектно. Именно неизползването на мултикоптерите, като негодни за постигане заложените в т. 3. 1 от одобрения Формуляр за кандидатстване цели, за които са изразходвани средства по програмата за трансгранично сътрудничество, безспорно води до нарушаване на посочения по-горе принцип. В конкретния случай не е постигнат и принципа на ефикасност, защото част от оборудването, предмет на договора, макар и доставено е с дефекти, които не дават възможност то да бъде ефективно използвано за постигане на целите за които са разходвани средства. Нарушен е и принципа на ефективност, тъй като поставените цели в т. 3. 1 и т. 1. 4 от одобрения Формуляр за кандидатстване, обективно е невъзможно да бъдат постигнати при наличието на неработещи мултикоптери. Правилно издателят на акта е подвел нарушението като нередност по т. 2 от Приложение № 2, към чл. 2, ал. 2 от Наредбата – "Нарушение на принципите по чл. 4, § 8, чл. 7 и 8 от Регламент 1303/2013. Правилно е прието, че е налице е финансов ефект от нарушението, чието конкретно изражение не може да бъде установено, тъй като не би могло да се установи колко оферти биха били подадени за участие в обществената поръчка, ако нарушенията не бяха допуснати. По тази причина финансовата корекция правилно е определена по пропорционалния метод. По отношение второто нарушение – незаконосъобразно изменение на договора. Установено е, че съгласно чл. 1, чл. 13. 2, § 2 и чл. 19. 1 от Специалните условия към договора, доставката на оборудването, предмет на договора, ще бъде извършена в срок до 3 месеца след подписване на договора, но не по-късно от 26.04.2018 г. Установява се и, че на 8.06.2018 г., страните са сключили допълнително споразумение към договора за доставка, съгласно което срокът на доставката на оборудването е променен от 3 месеца на 3 месеца и 29 дена, като доставката следва да бъде извършена, съгласно първоначално регламентирания срок - не по-късно от 26.04.2018 г. Като основание е посочено настъпили форсмажорни обстоятелства и невъзможността на изпълнителя да достави в срок оборудването. От протокола за отговорно пазене се установява, че на 13.03.2018 г., е приет лекотоварен автомобил "Ивеко", обект на договора за доставка. А от приемо-предавателен протокол от 16.05.2018 г., че изпълнителят по договора е доставил в цялост оборудването, предмет на последния. Настоящата инстанция несподеля изводите на АССГ за допуснато от бенефициера нарушение изразяващо се в незаконосъобразно изменение на договора за доставка. От доказателствата по делото се установява, че точната дата на сключване на договора е 1.12.2017 г., като срокът за изпълнение е до 1.03.2018 г., но не по-късно от 26.04.2018 г. Вярно е, че е налице представен подписан анекс с дата 8.06.2018 г. т. е. след изтичане на максимално уговорения срок за извършване на доставка на оборудването, но по делото е представен приемо-предавателен протокол от 16.05.2018 г. /л. 55-58 от първоинстанционното дело/, от който се установява, че бенефициерът е приел доставеното му оборудване, предмет на договора на посочената дата т. е. налице е изпълнение на договора на дата след като е бил подписан анекс за удължаване срока за доставката. За да е налице незаконосъобразно изменение на договора, следва това изменение да е направено в разрез със поетите със съответния договор задължения и изменението следва да е в същата форма, в която е сключен основания договор. С оглед подписания договор за субсидия по инструмента на предпресъединителната помощ II № РД-02-29-51/20.03.2017 г., партньор 2 Главна дирекция "ПБЗН" – МВР е следвало да сключи договор за доставки за външни действия на ЕС № DGFCP-INTERNATIONALSUPPLY-1, по проект CB005.1.11. 006 "Интелигентно стратегическо транснационално развитие за реакция в случай на мащабни природни и причинени от човека опасности и бедствия – IseC". По силата на чл. 190, § 1 вр. Дял V от Регламент № 1303/2013 г., договорътза възлагане на поръчки за външни действия следва да е в писмена форма. Изрично страните са се уговорили, че настоящия договор ще се урежда от правото на държавата на Възложителя т. е. от националното право на Р. България. Съгласно чл. 20а от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), договорите между страните могат да бъдат изменяни по съгласие на страните или на основанията, предвидени в закона. Доколкото е предвидено писмена форма за сключване на договора, то и изменението му може да бъде само в писмена форма. В случая, видно от доказателствата по делото, нито една клауза на сключения в резултат на проведената процедура договор не е била изменена. Вярно е, че изпълнителят не е изпълнил точно – в срок, задължението си, но това не значи изменение на договора, а е релевантен юридически факт, който поражда правото на бенефициера да наложи договорената неустойка, която е изрично и предварително включена в съдържанието на договора. Вярно е, че между страните е сключен допълнителен анекс, предвиждащ изменение на договора в частта за изпълнението, като е увеличен срока от 3 месеца на 3 месеца и 29 дена, не по-късно от 26.04.2020 г., но доставката е извършена едва на 15.06.2020 г. т. е. извън уговорения срок за доставка както в първоначално сключения договор, така и в подписания анекс. Следователно, в конкретния случай не става въпрос за изменение на договора, а за неговото неточно изпълнение. Между изменение на договор и неточно изпълнение на договор с налагане на неустойка за неточно изпълнение има съществена разлика. В първия случай страните по договора, след подписването му, постигат съгласие за неговото изменение, а във втория случай изпълняват предвиденото в договора. Без значение за настоящия спор е въпросът дали и защо общината не търси обезвреда за забавното изпълнение. Твърдяното от органа действие на бенефициера не осъществява състава на нарушение на правото по т. 2.10.1 от Практическото ръководство вр. чл. 190, § 1 от Регламент № 1303/2013, поради което неправилно е и подвеждането му към т. 23 "Незаконосъобразни изменения на договора за обществена поръчка", от Приложение № 1, към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Освен това се изисква за да е налице т. 23 изменението на договора да е съществено т. е. такова което да води до таково изменение на договора, че изпълнението му да се различава от първоначално сключения договор. В конкретния случай УО на Програмата "Интеррег България – Турция" 2014-2020 не навежда доводи в оспорения акт, че в конкретния случай се касае за съществено изменение на договора. Предвид горното, съдебното решение в тази си част следва да се отмени, като по същество се отмени и наложената финасова корекция за това твърдяно нарушение в размер на 10 % върху допустимите разходи за финансиране по договор за доставка за външни дейности на ЕС № 198301-694/1.12.2017 г. Наведените твърдения за допуснати неясноти в оспорения акт, водещи до неговата отмяна са неоснователни. УО на процесната програма е издал нарочно решение за поправка на очевидна фактическа грешка № РД-02-14-359/15.05.2020 г., с което е поправил допуснатите такива в предходното си решение. Безспорно се установява, че в решение № РД-02-14-353/12.05.2020 г. на първа страница е посочено, че решението е във връзка с проект с рег. № СВ005.1.11. 006 "Intelligent strategie cross-border development for response in case of major natural and man-made hazards and disasters – IseC", но това е санирано с издаденото решение за поправка на очевидна фактическа грешка. ПО КАСАЦИОННАТА Жалба НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА УО ПО ПРОГРАМА "ИНТЕРРЕГ РУМЪНИЯ – БЪЛГАРИЯ: Единственото оплакване е, че съдът неправилно е изменил размера на наложената финансова корекция. Последната е 15 % от допустимите разходи по договора за доставка, като неговия размер е 134 388 евро с ДДС, а не както е посочено от съда в размер на 134 338 евро. Безспорно се установява от приложения към делото договор за доставка за външни действия на ЕС /л. 369/, че цената на оборудването по обособена позиция 3 "Доставка на специализирана система за въздушно разузнаване: 1 микробус, 2 мултикоптера и 2 самолета" е 111 990 евро без ДДС или сумата е 134 388 евро с ДДС, а не както е посочено от първоинстанционния съд 134 338 евро. Наложения процентен показател от 15 % върху тази основа е 20 158. 20 евро с ДДС, както е определено и по оспорения акт. В тази си част съдебното решение е неправилно. В заключение оспореното съдебно решение следва да се отмени в частта в която е отхвърлена жалбата на ГД "ПБЗН" – МВР в частта за наложена финансова корекция в размер на 10% върху допустимите разходи за финансиране по договор за доставка за външни дейности на ЕС № 198301-694/1.12.2017 г., като се отмени оспореното решение на УО, както и се отмени решението на АССГ и в частта в която съдът е изменил размера на финансовата корекция от 20 158. 20 евро с ДДС на 20 150. 70 евро с ДДС. Следва да се остави в сила първоинстанционното решение в частта за наложена финансова корекция в размер на 5% върху допустимите разходи за финансиране по договор за доставка за външни дейности на ЕС № 198301-694/01.12.2017 г. Следва да се отмени съдебното решение на АССГ и в частта за разноските, като неправилно присъдени. Видно от приложения към първоинстанционното дело списък за разноските по чл. 80 от ГПК от УО са претендирани следните разноски: 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 1 938. 30 лв. за превод на български език на документи. В практиката си ВАС приема, че разходите за превод на документи, съставляват част от административната преписка и нямат характер на разноски по смисъла на чл. 78 ГПК и са за сметка на административния орган, тъй като, както се посочи, документите са част от административната преписка и органа е длъжен да ги представи - чл. 152, ал. 2 и ал. 4 от АПК. С оглед на изхода от спора и направените искания от страните за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, същите следва да се определят в общ размер на по 300 лв., за всяка една от съдебните инстанции на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като с оглед настоящото съдебно решение се следва присъждане на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за УО на Програма за трансгранично сътрудничество "Интерерг България – Турция" 2014 - 2020 г. и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за ГД "ПБЗН" – МВР. Следва на ГД "ПБЗН" да се заплатят и разноските за платена д. т. по жалбите съразмерно уважената част. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение