Решение № 11359 от 13.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13772/2010 г.

Решение № 11359 от 13.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13772/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Апостолска реформирана църква, Християнски център "Прелом", подадена от пълномощникът и процесуален представител адв. В. Костов, против Решение № 6958/27.05.2010 г., по адм. д. № 10829/2009 г., на ВАС, седмо отделение. По съображения за постановяване на обжалваното решение при противоречие с материалния закон и несъответствие с неговите цели се иска отмяната му, като спорът бъде решен по същество, с отмяна на оспореното решение на КЗДискр, със законните последици. Ответникът по жалбата Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалният си представител, я оспорва и изразява становище да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Ответницата Панайотова, чрез процесуалният си представител изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на обжалваното решение, за което излага подробни доводи в писмена защита. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна намира същата за процесуално допустима, а по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение е отхвърлил жалбата на Георги Петков Бакалов, представляващ Апостолска реформирана църква, Християнски център "Прелом", Христо Кънчев Кънев, Църква "Правда, мир и радост в Святия Дух", Велислав Георгиев Алтънов и Иво Стефанов Койчев срещу Решение № 122/10.07.2009 г., по преписка № 257/2008 г., на Комисията за защита от дискриминация, като е оставил без разглеждане жалбата на Калоян Здравков Курдоманов срещу същото решение. В настоящето производство, предмет на инстанционния съдебен контрол е решението на тричленния състав на ВАС само в частта, с която е отхвърлена жалбата на двамата касатори срещу решението на КЗДискр, т. е. по отношение на които са оставени без разглеждане жалбите за наличие на дискриминация по признак "религия" и "тормоз" по смисъла на чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 и чл. 4 от ЗЗДискр. Административното производство пред КЗДискр. е образувано по жалба, визираща дискриминационни действия спрямо Апостолска реформирана църква, Християнски център "Прелом", вследствие изявления на ответницата Десислава Панайотова в интервю, публикувано във вестник "Телеграф", които са конкретно описани, касателно части от изявленията на интервюирания. КЗДискр. е сезирана и с твърдения за осъществен тормоз спрямо жалбоподателите и техните привърженици като следствие от възприятията на публикуваните изявления- негативните термини "секти", "зарибяване и хипноза", пораждане у читателите на настроения за възприемане на вярващите протестанти като "втора ръка" хора, употребата на изрази като "опасни общности има във всяка една религия"; "от протестантските общности имаме опасни както сред нерегистрираните, така и сред регистрираните; "протестантските общности само имитират вяра и религиозност"; "сред протестантските общности) имаме и опасни и тоталитарни общности"; "Трябва да се направят някои промени в Закона за вероизповеданията и т. н. В административното и съдебно производства безспорно е установена фактическата обстановка, вкл. и конкретните индивидуални възприятия от личностен характер на изнесената информация. Дискриминацията като форма на намеса по дефиниция е едностранен акт, което налага, в условията на съществуващ конфликт, ясното отграничаване на действията, представляващи проява на дискриминация. Установяването наличието на дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация предполага, при безспорно съществуващия конфликт на изразени мнения и интереси, развил се между интервюирания и неопределения кръг читатели, установяването с убедителни доказателства на проявите на дискриминация от сочената категория и съответно тормоз по смисъла на т. 1 от § 1 от ДР на ЗЗДискр, на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Това изисква доказване на проявено нежелано поведение, основано на признаците по ал. 1 на чл. 4 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Независимо от проявлението й като пряка или непряка, дискриминацията има за цел или резултат поставянето на едно или повече лица в по - неблагоприятно положение от други при сравними сходни обстоятелства /чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр./. Това обективно проявление като съществен елемент от фактическия състав следва да бъде установено със съответни доказателства, което не е налично в настоящия казус. Както в производството пред КЗДискр., така и пред първата съдебна инстанция не е установено да са налице изискуемите от закона последици. Съответни на изяснената фактическа обстановка по делото са и изводите за липса на дискриминация по признак "религия", тъй като личните възприятия не обосновават сами по себе си дискриминация, а вреди, които са предмет на защита в различен вид съдебно производство. Правилен е и основния извод за липса на конкретика в процесната публикация, поради което липсва и цел /намерение/ или резултат за накърняване достойнството на лицата, както и за създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда, поради което не е налице тормоз по смисъла на ЗЗД. Не е налице и подбуждане към дискриминация на признак "религия", поради липса на каквито и да било данни за пряко и умишлено насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация. В тази връзка е обоснован и извода, че не е извършено нарушение на ЗЗДискр. От което следва липсата на последващи задължения за органа да даде указания за предоставяне на "право на отговор". Останалите доводи по касационната жалба касаят съществото на спора и са били предмет на обсъждане пред първоинстанционния съд, поради което не следва да се обсъждат в настоящето производство. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,