Решение № 9997 от 4.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4224/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК. Образувано е по касационна жалба на Етажна собственост /ЕС/ на собствениците на самостоятелни обекти в сграда, находяща се в УПИ VII, в кв.54а на гр.Несебър, представлявана от управителя на ЕС - "Виго Груп" ООД, гр.Монтана, чрез процесуален представител - адв.Д. Койчева, против решение 136 от 03.02.2021г. постановено по адм.дело 2078/2020г. на Административен съд - Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът: кмета на община Несебър, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - юрисконсулт Василева, е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на ЕС на собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 51500.502.447.5 по КККР на гр.Несебър, представлявяна от управителя на ЕС - "Виго Груп" ООД,гр.Монтана, с управител Д. Димитров, против изричен отказ на кмета на община Несебър за определяне на прилежаща площ към същата сграда, обективиран в писмо от 11.09.2020г. За да постанови този правен резултат е прието от съда, че оспореният отказ е законосъобразен, тъй като не са налице материалноправните предпоставки на чл.4, ал.1 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/, във вр.с Наредба 6 от 18.09.2009г. за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване /наричана по-долу само наредба 6/2009г./ и по-конкретно,че процесната сграда не попада в квартал с комплексно застрояване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оспореният пред съда отказ на кмета на община Несебър е на основание чл.4, ал.1 ЗУЕС, във вр. с Наредба 6 от 18.09.2009г. От данните по делото и заключението на приетата СТЕ, неоспорена от страните, е установено, че процесната сграда с идентификатор 51500.502.447.5 по КККР на гр.Несебър, попада в УПИ VII, кв.54а по плана на гр.Несебър, одобрен със заповед 478/16.08.2004г. на кмета на община Несебър, който УПИ е с предназначение "за курортно строителство". Самата сграда представлява хотел, като в същото УПИ има още четири сгради. За сграда с идентификатор 51500.502.447.5 вещото лице е дало заключение, че не може да се образува самостоятелно УПИ, извън УПИ-то, в което се намира. Разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗУЕС, респ. на чл.1 и сл. от Наредба 6/2009г. регламентират реда и условията за обособяване на прилежащи площи към съществуващи сгради в режим на ЕС в квартали с комплексно застрояване, в т.ч. и при преструктуриране на квартали с комплексно застрояване, и не са приложими за сгради в режим на ЕС намиращи се в поземлен имот, за който има отредено УПИ с конкретно предназначение и режим на застрояване по влязъл в сила ПУП-ПРЗ, каквато е процесната сграда. Това следва и от тълкуването на понятието "прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост" по §1, т.2 от ДР на ЗУЕС. Според разпоредбата такава прилежаща площ "е част от територията на поземлен имот с комплексно застрояване, в който е построена сградата в режим на ЕС и която включва заедно или поотделно обекти като озеленени площи, площадки за игра, места за паркиране и други". От изложеното следва, че процесната сграда, макар и да е в режим на ЕС, не отговаря на условието по чл.4, ал.1 ЗУЕС за определяне на прилежаща площ, а именно да се намира в поземлен имот с комплексно застрояване. В случая е безспорно установено, че поземленият имот, в който се намира сграда 51500.502.447.5, не е територия с комплексно застрояване, а представлява УПИ VII-447, кв.54а по плана на гр.Несебър, отреден за "курортно строителство". С оглед на това изводите на съда за законосъобразност на отказа на кмета на община Несебър да определи прилежаща площ към процесната сграда, на основание на чл.4, ал1 ЗУЕС, са правилни. В тази връзка неоснователно се поддържа от касатора, че чл.4 ЗУЕС урежда две различни хипотези за определяне на прилежаща площ към сграда в режим на ЕС, а именно: при пресруктуриране на квартали с комплексно застрояване; и когато сградата в режим на ЕС не може да се обособи в отделно УПИ; както и че процесния случай попада във втората хипотеза. Това тълкуване е погрешно. Второто изискване е във връзка с първото, при условията на кумулативонст. Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 100 лева. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение