Решение № 3519 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7957/2019 г.

Решение № 3519 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7957/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Е. П. от [населено място] против решение № 3383 от 20.05.2019 г., постановено по адм. дело № 792/2019 г. по описа на Административен съд София - град. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необосновано. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед и да се присъдят разноски. Ответникът – Областен управител на област София, чрез процесуалния си представител юрк. Петков, оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – Министерски съвет, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Е. П. срещу заповед № РД-15-176/21.12.2018 г. на Областния управител на Област София, с която на основание чл. 80, ал. 1 от Закон за държавната собственост (ЗДС) е наредено изземване на недвижим имот – частна държавна собственост, управляван от Администрацията на Министерски съвет на Република България, представляващ гаражна клетка № 26 на [жилищен адрес] ж. к. "Стрелбище". За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, не са допуснати нарушения на административно производствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми. При анализ на разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ЗДС, съдът е приел, че в случая са налице визираните предпоставките за изземване на процесния имот. Съдът е изложил доводи, че е безспорно установено, че към датата на издаване на заповедта за изземване, процесната гаражна клетка № 26, находяща се в ж. к. "Стрелбище", кв. 60-62 а е държавна собственост, видно от АДС № 9969/22.11.1990 г. От приложените по делото доказателства съдът е установил, че със заповед № І -272/29.10.1990 г. на главния секретар на Министерски съвет, на съпруга на жалбоподателката е била предоставена за ползване гаражна клетка № 26. След неговата смърт съпругата му Е. П. е сключила договор за наем от 19.08.1998 г. за процесната гаражна клетка с Областния управител на област София. С изтичането на пет годишния срок (съгласно чл. 19, ал. 3 ЗДС в относимата редакция) договорът е бил прекратен по силата на закона на 19.08.2003 г. При така установеното е направил извод, че към момента на издаване на процесната заповед на основание чл. 80, ал. 1 ЗДС основанието за държане на имота, произтичащо от договора е било отпаднало, което е и правопораждащ факт от фактическия състав за издаване на обжалваната заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. При преценката на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства, както и обсъждайки възраженията на страните, съдът е стигнал до правния извод, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 80 от ЗДС, налице е имот, частна държавна собственост, установена с надлежно издаден акт за такава, който се държи без основание от жалбоподателя. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав и към които се препраща на основание чл. 221, ал. 2 АПК. С разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от областния управител е необходимо наличието на законовите предпоставки, а именно, недвижим имот, който да е държавна собственост и осъществяване на владение или държане от трето лице на този имот без законово основание. По делото е безспорно установено, че държавата се легитимира като собственик на недвижимия имот, предмет на оспорената пред съда заповед с акт за частна държавна собственост, като управлението му е предоставено на Областният управител на област София. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, актът за държавна собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по определен ред и форма. Според нормата на чл. 114, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за държавната собственост /ППЗДС/, обстоятелствата, констатирани в акта, имат обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, при което правилно първоинстанционният съд е зачел материалната му доказателствена сила. Правилно е прието в обжалваното решение, че имотът, държавна собственост се държи от касационният жалбоподател без основание. С изтичане на пет годишния срок съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗДС в относимата редакция (изм. ДВ. бр. 55/1997 г.), сключеният на 19.08.1998 г. договор за наем е бил прекратен. При тези данни съдът правилно е преценил, че е налице и другата предпоставка за издаване на заповед по чл. 80, ал. 1 от ЗДС - имотът да се държи без правно основание след изтичане на срока на договора. В производството по чл. 80, ал. 1 от ЗДС административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за него възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота. След като са били налице акт за частна държавна собственост и данни за изтекъл срок на сключен между страните наемен договор за процесния имот, то е налице хипотезата на чл. 80, ал. 1 ЗДС за издаване на обжалваната заповед. Предвид изложените обстоятелства, първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспорената заповед за изземване на недвижимия имот - частна държавна собственост, е законосъобразна. При установеното по делото и с оглед наличието на предпоставките на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, държане на държавен имот без основание, правилно е прието в обжалваното решение, че оспорената пред съда заповед на Областния управител на област София, с която е разпоредено изземването му от фактическата власт на касационната жалбоподателка, се явява законосъобразна. Неоснователни са доводите на касаторката, че се касае за друг обект, а не за този, за който е сключен договора поради разминаване в посочения номер на блока в заповедта и в договора за наем. В съдебно заседание от ответната страна е направено уточнение, че бл. 91 и бл. 93 в ж. к. "Стрелбище" се намират един срещу друг, като между тях има общ двор – междублоково пространство, в което именно са разположени гаражните клетки. От друга страна, видно от АДС, приложен по делото, описаната гаражна клетка е с административен адрес бл. 93 в ж. к. "Стрелбище", както е посочена и в заповедта. Неоснователни са и доводите, че след сключване на договора за наем същата не е ползвала процесната гаражна клетка, поради което и процесния договор не е произвел правното си действие. Правата и възникват по силата на договора, чиято действителност не подлежи на разглеждане в настоящото производство. За него е от значение, че към момента на издаване на заповедта не е налице правно основание за държане на обекта. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което и съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение, в размер на 100 (сто) лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,