Решение № 97 от 7.07.2022 г. на ВКС по н. д. № 436/2022 г.

Решение № 97 от 7.07.2022 г. на ВКС по н. д. № 436/2022 г., II н. о., НК, докладчик съдията Надежда Трифонова Производството по чл. 423, ал. 1 НПК е образувано по искане на осъдения О. Ш. В. за проверка по реда на възобновяването на наказателните дела по ВНОХД № 242/2021 г. на Окръжен съд Търговище и НОХД № 84/2020 г. на РС гр. Попово. В искането, поддържано и в съдебно заседание лично от осъдения и от защитника му, се изразява желание делото да се разгледа отново в присъствие на О. В.. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Подчертава, че О. В. е бил уведомен за воденето срещу него наказателно производство, че лично е привлечен в качеството на обвиняем, разпитван е и е упълномощил защитник. Отсъствието му от съдебни заседание е негов личен избор, който не прави основателно настоящото искане за възобновяване на производството. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе, констатира следното: С присъда № 40 от 01.09.2021 г., постановена по НОХД № 84/2020 г. районният съд в гр. Попово е признал подсъдимия О. Ш. В. за виновен в извършване на престъпление по чл. 354в, ал. 1 НК и му е наложил наказание от три години "лишаване от свобода" и глоба от 7000 лв. Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен и в извършване на престъпление по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и 4, вр. чл. 26 НК и му е определено наказание от три години "лишаване от свобода". На основание чл. 23 НК районният съд е определил едно общо наказание на подсъдимия най-тежкото, а именно три години "лишаване от свобода" и е присъединено наказанието глоба. Първоначалният режим за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" е определен като "строг". Съдът се е произнесъл по направените разноски, както и относно веществените доказателства по делото. По повод постъпила жалба от защитника на подсъдимия е образувано въззивно производство пред окръжния съд. С решение № 23 от 26.04.2022 г. на окръжен съд гр. Търговище, постановено по ВНОХД № 242/2021 г., първоинстанционната присъда е била изменена в наказателноправната й част, като е приложен закон за по-леко наказуемо престъпление и подсъдимият е признат за виновен и осъден за деяние по чл. 316 НК, като частично е оправдан по описани пунктове на обвинението. Присъдата е изменено и във връзка с произнасянето касаещо веществените доказателства. Потвърдена е присъдата в останалата й част. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в шестмесечния срок от узнаване от осъдения за постановената срещу него осъдителна присъда и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. С разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК е предоставена възможност на задочно осъдения да поиска отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда, когато наказателното дело е разгледано в негово отсъствие. По този начин се гарантира прокламираното от чл. 5, т. 3 от Конвенцията за защита на правата и основните свободи и от чл. 55 от НПК право на осъдения да участва лично във всички стадии на наказателното производство и да бъде изслушан от съда в процеса на вземане на решението за осъждането му. По този начин той може да осъществи в пълен обем правото си на защита. В конкретния случай, осъденият не е участвал единствено в последните заседания на първата инстанция и във въззивното производство по делото. Досъдебното производство е протекло в негово присъствие. Лично е привлечен към наказателна отговорност, разпитан е в качеството на обвиняем, предявено му е разследването. Уведомен е и за започването на съдебното производство, като лично е получил съобщение за датата, часа и мястото на съдебното заседание, както и препис от обвинителния акт. Ангажирал е защитник, като е подписал договор за правна помощ, депозирал е пред районния съд саморъчно изготвени възражение и молба. Осъденият лично се е явил и е присъствал на проведеното на 12.08.2020 г. разпоредително заседание от районния съд. Последвали са отлагания на делото поради отсъствие на осъдения по здравословни причини, като призовките са връчвани и получавани от неговата майка със задължения да му ги предаде. Неявяването му в съдебно заседание пред районния съд, при редовна процедура по призоваването му е станало причина на 26.10.2020 г. съдът да вземе спрямо него най-тежката мярка за неотклонение- "Задържане под стража". В. не е бил задържан, но с оглед представен болничен лист, в който е посочен 90 дневен срок за лечение на осъдения, е постановено спиране на производството. В периода през който делото е било спряно, е постъпила информация в съда от ОД на МВР, за получени сведения от ДМОС, че В. фактически е бил задържан в Швеция, след което е бил освободен. Делото пред районния съд е било възобновено, а за насроченото заседание подсъдимият е бил редовно уведомен чрез майка си. До приключване на производството пред първата инстанция осъденият не се е явявал в съдебни заседания, като се е представлявал от защитник. Последният е подал и въззивна жалба срещу присъдата на районния съд. В рамките на образуваното въззивно производство, окръжният съд е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения да издири и уведоми осъдения за образуваното дело. Усилията му не са дали резултат и осъденият не е бил открит. Това е дало повод на окръжния съд да разгледа делото в негово отсъствие. При така констатираните обстоятелства, касационната инстанция намира, че не може да сподели твърденията на осъденият, че не е уведомен за воденото срещу него наказателно производство и то е протекло в негово отсъствие. Действително, една от основните гаранции за пълноценното упражняване правото на защита на подсъдимия в наказателното производство е личното му участие при проверката и събиране на доказателствата. Но законът предвижда и случаи, когато делото може да се разгледа и в негово отсъствие, когато това се дължи на недобросъвестното му процесуално поведение. Явно неявяването на осъдения пред първата и втората съдебни инстанции не е въпрос на процесуален пропуск, а на негов личен избор, илюстриращ желанието му да се укрие от правораздаването. От изложеното дотук може да се заключи, че не са налице основанията на чл. 423 НПК. Осъденият не само е бил уведомен и е знаел за воденото срещу него наказателно производство, но лично е участвал в досъдебното производство и в част от съдебните заседания пред първата инстанция, а отсъствието му от останалите, както и неявяването му в съдебното производство пред въззивния съд е изцяло по негова вина. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че искането на осъдения е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което и