Решение № 16022 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14457/2019 г.

Решение № 16022 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14457/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от [фирма] с ЕИК *********, чрез адв. К. Груев и от Агенция "Митници", чрез упълномощен процесуален представител ст. юриск. С. Тодорова, срещу съответните неблагоприятни за всеки от касационните жалбоподатели части от Решение № 104 от 27.09.2019 г., постановено по адм. д. № 207 по описа на Административен съд – Видин (АС - Видин) за 2019 г. С обжалваното съдебно решение Агенция "Митници" е осъдена да заплати на [фирма], с ЕИК *********, представлявано от изп. директор Т. Костадинов Николов, сума в размер на 2416 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от платено адвокатско възнаграждение при съдебно обжалване на наказателно постановление (НП) № 1065, издаден от митница Лом, в последствие отменен от съда като незаконосъобразен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 8.07.2019 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените разноски по делото в размер на 780 лв., като искът за обезщетение над уважения размер от 2416 лв. до пълния предявен размер от 8000 лв. и искането за разноски над 780 лв. до претендираните такива от 1050 лв. са отхвърлени. С касационната жалба на [фирма] съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в частта, с която предявените от него искове са отхвърлени за сумата над 2416 лв. до пълния им предявен размер от по 8000 лв. Твърди се, че в решението на АС - Видин неправилно са приети за основателни изложените твърдения във връзка с намаляване на размера на присъдените обезщетения. Излагат се подробни съображения във връзка с приетото от първоинстанционния съд по въпроса за наличието на основание за присъждане на по – нисък размер на обезщетението. Изтъква се, че минималният размер на адвокатските възнаграждения представлява само долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната правна помощ и че въпросният минимален размер не е равнозначен на "обоснован и справедлив" размер по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗА. Иска се отмяната на решението в отхвърлителната част и уважаването на исковата молба в пълен размер, ведно с присъждане на сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд [фирма] се представлява от адвокат Груев, който от името на дружеството оспорва касационната жалба на Агенция "Митници" и поддържа подадената от него касационна жалба. По същество на спора моли уважаването на последната. Претендира разноски, за които представя списък. Решението, предмет на контрол, се обжалва от Агенция "Митници" в осъдителната за него част. Твърди се, че е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевира се довод, че ангажирането на отговорността в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да се развие само при отмяна на административен акт по реда на АПК, но не и за наказателно постановление, отменено по реда на ЗАНН. Сочи, че изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалване и отмяна на НП не представляват пряка и непосредствена последица по смисъл на чл. 4 от ЗОДОВ, тъй като в ЗАНН не се предвижда задължителна адвокатска защита по този вид дела. Счита, че конкретният случай не се отличава с особена фактическа и правна сложност, поради което размерът на присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерен. Прави се възражение относно присъдената законна лихва. По изложените в тази насока съображения в касационната жалба се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлен предявеният иск от [фирма]. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд Агенция "Митници" не се представлява. От същия, чрез процесуален представител ст. юриск. С. Тодорова, е депозирана молба, с която поддържа подадената от тях касационна жалба и оспорва касационната жалба на [фирма]. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в съответните обжалвани от тях части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. С решението, чиято отмяна се иска, АС - Видин е уважил частично предявения от [фирма] с правно основание чл. 1, ал. 1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) иск против Агенция "Митници" за обезщетение на причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатен адвокатски хонорар за процесуален представител в размер на 2416 лв. в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление № 1065/15.11.2018 г. на Началника на Митница Лом, приключило с отмяната му с Решение № 7 от 25.01.2019 г., постановено по НАХД № 1566 по описа на Районен съд – Видин за 2018 г., оставено в сила с Решение № 135 от 17.05.2019 г., постановено по КНАХД № 83 по описа на Административен съд – Видин за 2019 г., ведно със законната лихва считано от 8.07.2019 г., а за разликата над 2416 лв. до пълния предявен размер от 8000 лв. е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение Агенция "Митници" е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 780 лв. За да постанови този резултат административният съд е приел, че са установени кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Счел е, че е налице отменено като незаконосъобразно НП, издадено от държавен орган, с влязло в сила съдебно решение, което е задължително за страните. Позовавайки се на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. д. 2/2014 г. на ОСКГ на ВКС и ВАС е направил извод, че поради липсата на друг процесуален способ за търсене на разноски в производствата по ЗАНН, исканията за обезщетяване на направените разноски в производството по обжалване на НП, респективно електронни фишове, подлежат на разглеждане по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В тази връзка съдът е приел за осъществен първият елемент от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за вреди. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че [фирма] действително е направило разходи за адвокатски хонорар в размер на 8000 лв. в административнонаказателното производство по обжалване на НП пред Районен съд – Видин и Административен съд – Видин. Видно от представения договор за правни услуги от 28.11.2018 г. е договорено възнаграждение в размер на 3000 лв. пред районния съд и в размер на 3000 лв. пред касационната инстанция, както и допълнително възнаграждение при постигане на "Успех" в размер на 2000 лв. Решаващият съд е приел за безспорно от представените фактури и извлечения от банкови сметки на адвокатско дружество "Ангелов, Добрев, Маркова и съдружници", че договорените суми са заплатени по банков път съответно на 5.12.2018 г., 12.03.2019 г. и 5.06.2019 г. При тези констатации първоинстанционният съд е приел за безспорно, че ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат по дело от административнонаказателен характер, приключило с отмяна на наказателно постановление, за което представителство същият е направил разноски пред въззивна и касационна инстанции. Съдът, позовавайки се на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на Общо събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховен административен съд по тълк. д. № 2/2016 г., е приел, че е налице и пряка, и непосредствена причинно - следствена връзка между настъпилата имуществена вреда за ищеца и издаденото наказателно постановление, като в допълнение е посочил и че липсвал друг процесуален ред, по който може да се претендират за възстановяване, като съдебни разноски, платените суми за адвокатски възнаграждения за обжалване на наказателното постановление. В заключение административният съд е приел, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по отношение на предявения иск. Като взел предвид относимите разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция) и направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, направил извод, че заплатеният адвокатски хонорар е прекомерен и не съответства на заложения критерии в чл. 36, ал. 2 от ЗА – да е "обоснован и справедлив", поради което направил извод, че следва да бъде намалено до размер от 2416 лева – двукратния размер на минималното възнаграждение за двете съдебни инстанции по обжалване на НП. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд е квалифицирал заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуална защита в съдебното производство по обжалване на издаденото срещу него НП като имуществена вреда, причинена пряко от отмененото наказателно постановление, доколкото платени суми за адвокатски възнаграждения могат да се претендират като съдебни разноски в производството, в което са направени, само и доколкото специалният процесуален закон предвижда възстановяването им. Видно от НПК и ЗАНН, липсва изрична разпоредба, според която сумите, платени за адвокатска защита и държавни такси в рамките на административнонаказателните съдебни производства, да могат да бъдат присъдени като съдебни разноски. Обосновано съдът е заключил, че са осъществени всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от административен орган, представляващо властнически акт и е правен резултат от санкциониращата административна дейност. Реално са претърпени имуществени вреди във вид на заплатените за съдебното производство по обжалването му разноски за един адвокат. Разходът за адвокатско възнаграждение, направен по повод обжалването на НП, може да се определи като вреда от административна дейност, подлежаща на обезщетяване. Без извършването на тези разноски за адвокатска защита дружеството не би постигнало легитимен правен резултат – отмяната на незаконосъобразното НП. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. В този смисъл е и приетото ТР № 1/15.03.2017 г. на ОС на съдиите от ВАС, постановено по т. д. № 2/2016 г., явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ. В тази връзка неоснователен е доводът на касатора, че по своята същност вредата е заплатените разноски за адвокатски възнаграждения и върху тях лихва не следва да се присъжда. Именно защото платените адвокатски възнаграждения в административнонаказателните съдебни производства по ЗАНН всъщност съставляват съдебни разноски, които не могат да бъдат търсени в тези съдебни производства и по тази причина са приравнени на имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, намиращи се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП се дължи лихва. В т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им. В случая присъждането й е поискано от датата на завеждане на исковата молба – 8.07.2019 г., в който смисъл първоинстанционният съд я е постановил в съдебния си акт. Изцяло неоснователни са наведените доводи от [фирма], че съдът неправилно е намалил размера на присъденото обезщетение за заплатено адвокатско възнаграждение. Първоинстанционният съд правилно е редуцирал размера на претендираното обезщетение за вреди като се е позовал на ТР № 1/15.03.2017 г. на ОС на съдиите от ВАС, постановено по т. д. № 2/2016 г. Правилно се е съобразил с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е присъдил обезщетение в размер, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗА, изтъквайки че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване и размерът трябва да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие, т. е. да е "обоснован и справедлив". Правилно АС – Видин е присъдил в полза на дружеството разноски за първоинстанционното производство в размер на 780 лв., като е отчел направеното възражение за прекомерност и ги е намалил до размер отговарящ на правилата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на оспореното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение