Решение № 10717 от 24.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Райчева и.д. директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при ЦУ (Централно управление) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение 2482/15.12.2021 г., постановено по адм. д. 823/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. Със съдебния акт по жалба на Канесис Груп ЕООД, [ЕИК], е отменен ревизионен акт (РА) Р-16001620000781-091-001/30.11.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП Пловдив, в потвърдената част с решение 131/22.02.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП относно допълнително начислен ДДС в размер на 68 115,29 лв. и непризнат данъчен кредит в размер на 4 133,33 лв., ведно с прилежащите лихви за просрочие в общ размер на 590,78 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Според съображенията на касатора, правните изводи на съда са вътрешнопротиворечиви и не кореспондират с фактите и доказателствата по делото. Аргументирана е позиция за законосъобразност на издадения ревизионен акт и преценката на органите по приходите за липса на извършени вътреобщностни доставки на стоки. В тази връзка посочва констатираните при ревизията обстоятелства по всяка от осемте фактури и представените товарителници за международен транспорт. Застъпва становище, че ревизираното лице не е представило необходимите документи във връзка с основанието за неначисляване на данък и заключението на съда по този въпрос е в противоречие с нормативната уредба. Развива конкретни доводи срещу решението за възлагане разноските по делото в тежест на приходната администрация, тъй като жалбоподателят е представил документи в хода на съдебното производство. Излага правни доводи по приложението на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС във връзка с условията за признаване на вътреобщностните доставки и прилагането на нулева ставка и цитира конкретни дела от практиката на СЕС по тълкуването на Директива 2006/112/ЕО. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение като неправилно и необосновано, включително в частта за разноските. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за двете съдебни инстанции, както и заплатената такса за касационно обжалване. Ответната страна - Канесис Груп ЕООД, чрез процесуалния представител адв. А. Александров, оспорва касационната жалба по подробни аргументи, развити в писмения отговор и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представените доказателства и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на жалбата. Според изразената позиция, решаващият съд е тълкувал правилно материалноправните разпоредби на закона, но направените изводи и преценката на доказателствения материал по делото са необосновани. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с доказателствата по делото и след обсъждане на наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Пловдив е бил РА Р-16001620000781-091-001/30.11.2020г., издаден органи по приходите при ТД на НАП Пловдив - В. Ангелова, на длъжност началник сектор възложител на ревизията и К. Николова, на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, в потвърдената част с решение 131/22.02.2021 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително начислен ДДС в размер на 68 115,29 лв. и непризнат данъчен кредит в размер на 4 133,33 лв., ведно с лихви за просрочие в общ размер на 590,78 лв. Административният съд е констатирал отмяната на РА с решението на горестоящия административен орган в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 61 873,88 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 5 976,62 лв. В първоинстанционното съдебно решение са разгледани извършените процесуални действия и констатациите на органите по приходите. Ревизионното производство в случая е образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16001620000781-020-001/10.02.2020 г. с обхват: ДДС за периода от 01.10.2019 г. до 31.12.2019 г. Последната е изменена със ЗИЗВР Р-02000219004616-020-001/17.07.2019 г. по отношение предметния обхват на ревизията вкл. от 01.01.2020 г. до 31.01.2020 г. и ЗИЗВР Р-16001620000781-020-003/11.05.2020 г., с която е определен краен срок за извършване до 10.07.2020 г. Резултатите и предложенията на органите по приходите са обективирани в ревизионен доклад Р-16001620000781-092-001/09.11.2020 г., въз основа на който е издаден процесният РА. От фактическа страна решаващият съд е приел, че през ревизирания период Канесис Груп ЕООД е декларирало извършени вътреобщностни доставки на стоки обувки, колани, аксесоари, домашни чехли, блузи, ризи, плат и др., с получател LIGHT UPP LTD. При извършена проверка на документацията във връзка с ВОД, ревизиращият екип е открил определени пропуски в съдържанието на представените международни товарителници. С цел изясняване на механизма по доставките при ревизията е изискана допълнителна информация от задълженото лице и са извършени насрещни проверки на транспортни фирми от страната, включително ревизионното производство е било спряно с оглед стартирана процедура по обмен на информация в областта на ДДС с данъчната администрация на Обединеното кралство. В решението на АС Пловдив са описани подробно процесуалните действия на органите по приходите, довели до отказ да бъдат признати декларираните от жалбоподателя ВОД. При същата фактическа обстановка с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 4 133,33 лв. по фактурите за транспортни услуги, издадени от Гери-В-2000 ООД и Вита Транс Груп ЕООД. От правна страна решаващият съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия по чл. 112 и чл. 113 от ДОПК в предвидената от закона форма съгласно чл. 120 от ДОПК. В резултат от подробна обстоятелствена проверка съдът е направил извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процедурни нарушения, водещи до отмяна на акта. След като е определил приложимата правна рамка и е взел предвид тълкувателната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) в тази насока, решаващият съд е направил извод, че спорът между страните се свежда до това дали извършените доставки са ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС или се касае за доставки в общия случай на закона в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС. За да бъде приложена разпоредбата на чл. 53 от ЗДДС и нулева ставка на данъка за процесните доставки, решаващият състав е отчел факта, че транспортните разходи при всички сделки са били за сметка на доставчика. Предвид наличието на надлежно издадени фактури от ревизираното лице, другото необходимо условие, съгласно чл. 45, т. 2, б. б от ППЗДДС, е доставчикът да разполага с транспортен документ удостоверяващ, че стоките са получени на територията на Обединеното кралство. В мотивите на съдебния акт е отбелязано, че обстоятелствата свързани с превоза се подчиняват на режима на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (в сила за България от 18.01.1978 г.). За да отмени ревизионния акт, съдът е обсъдил доказателствения материал по делото и е формирал заключение, че всички предпоставки за признаване на ВОД в случая са изпълнени и по-конкретно, транспортът на точно определени количества стоки от България до Обединеното кралство. Съгласно аргументите за това, във всяка от приложените международни товарителници са отразени номерата на invoice/фактурите, броят европалети и количеството на натоварената стока в килограми, общо описание на стоката, налице е придружаваща документация, произхода на стоката, заявки за транспорт на стоките, приемо-предавателни протоколи между транспортната фирма и изпращача, пакинг листи и др., които разгледани съвкупно обосновават направения извод по съществото на спора. Съдът е отрекъл твърдението за наличие на съществени пропуски в съдържанието на реквизитите относно изпращача, местата на натоварване, разтоварване и приемането на стоките. На отделно място в решението е посочено, че са представени допълнителни документи към всяка една от доставките от транспортните фирми заплатени фериботни такси и гориво, пътни листи, фактури за транспорт и платежни документи, информация за назначени шофьори при превозвачите Гери-В-2000 ООД и Вита Транс Груп ЕООД, които само подкрепят крайното заключение, че е установено извършването на ВОД със съответния предмет. Като обстоятелства, водещи също до извод за незаконосъобразност на РА са отбелязани съответствието с данните от справката на Главна дирекция Гранична полиция при МВР за преминаване през ГКПП на Република България на извършилите превоза транспортни средства за периода от 01.10.2019 г. до 31.01.2020 г. и отговорите на вещото лице по приетата с възражение от ответната страна ССЕ. Според решаващия състав, в случая фактите по делото сочат, че липсват данни за това разглежданите доставки да са част от данъчна измама или че доставчикът е действал недобросъвестно в контекста на евентуално извършена от получателя измама, като такива не са събрани в хода на ревизията и не са били представени при разглеждане на делото в съдебната му фаза. Така постановеното решение от Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно. Установените от първоинстанционния съд факти са основани на доказателствата по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция следи и служебно. Заявените оплаквания в касационната жалба не се установяват при извършената проверка на доказателствения материал по делото. Позицията на касатора за липса на извършени ВОД в случая е аргументирана единствено с твърдения за документални несъответствия и изолиран анализ на фактическата обстановка по делото. Възражението срещу съдебното решение в частта на разноските затвърждава направения извод. Според изложеното, жалбоподателят е представил необходимите доказателства относно преценката за осъществяване на процесните ВОД едва в хода на съдебното производство. Поради това касаторът счита, че деловодните разноски е следвало да бъдат възложени изцяло в тежест на жалбоподателя на осн. чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Анализът на събраните доказателства и резултатите от извършените насрещни проверки на транспортните дружества в хода на ревизията не обосновават касационното възражение. В тази насока основателно в отговора на касационната жалба (т. VI) ответната страна отбелязва пропускът на органите по приходите да комплектуват и представят административната преписка в цялост пред Административен съд - Пловдив. Видно от констатациите в РД, ревизираното лице и транспортното дружество ГЕРИ-В-2000 ООД са предоставили изисканата от тях документация при проверките. В хода на делото решаващият съд е задължил и процесуалният представител на дирекция ОДОП е представил с вх. 15014/01.05.2021 г. липсващата документация. Фактическата обстановка по делото не е спорна. На първо място следва да бъде отбелязано, че произходът и наличността на процесните видове и количества стоки при Канесис Груп ЕООД са признати от органите по приходите. С решение 131/22.02.2021 г. на горестоящия административен орган е потвърдено правото на данъчен кредит в размер на 61 873,88 лв. по фактури, издадени от Адрия Лайт ЕООД и Барос Тром ЕООД с предмет доставка на чехли, чанти, пантофи, сандали, части и аксесоари за обувки и обувки. Следователно фактическите основания за начисляване на ДДС с РА в размер на 68 115,29 лв. за м. 10, м. 11.2019 г. и м. 01.2020 г. и непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 133,33 лв. за същите периоди, са идентични. Позицията на първоинстанционния съд по този въпрос е правилна. Настоящият касационен състав споделя мотивите в обжалваното решение за материалноправните предпоставки, при които по силата на чл. 53, ал. 1 ЗДДС вътреобщностните доставки на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, се облагат с нулева ставка. Правилно съдът се е позовал на тълкувателната практика на СЕС по прилагането на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според която освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена (т. 1 от диспозитива на решението по дело C409/04, Teleos plc и др., т. 31 от решението по дело С-273/11, Mecsek-Gabona Kft, т. 29 от решение по дело С-430/09, Euro Tyre Holding BV и други). Както се изтъква в цитираната практика на СЕС, напр. т. 38 и т. 39 от дело С-273/11, при тези условия възложените на данъчнозадължено лице задължения в областта на доказването следва да се определят в зависимост от условията, изрично заложени в това отношение от националното право, и в зависимост от обичайната практика, установена за сходни операции (т. 38), а принципът на правната сигурност изисква данъчнозадължените лица да знаят своите данъчни задължения, преди да сключат дадена сделка (т. 39 от същото дело, т. 48 от решението по дело C409/04 и др.). При разглеждане на делото решаващият състав не е допуснал нарушение на съдебнопроизводствени правила като спорният предмет е квалифициран точно, доказателствената тежест в процеса е правилно разпределена, а фактите и събраните доказателства са отнесени логично към приложимата правна рамка. Не се откриват заявените в касационни недостатъци в тази насока, които единствено повтарят мотивите от потвърдителното решение на и.д. директор на Дирекция ОДОП Пловдив в тази част на спора. За процесните периоди от края на 2019 г. и началото на 2020 г. са приложими разпоредбите на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС (в редакцията преди и след изм. с ДВ бр. 102/2019 г. в сила от 01.01.2020 г.). Обоснован в съответствие с фактите по делото е изводът, че транспортирането на стоките от територията на Република България до територията на Обединеното кралство се удостоверява с документите по чл. 45, т. 2, б. б от ППЗДДС, тъй като транспортът е извършен от трети лица - Гери-В-2000 ООД и Вита Транс Груп ЕООД, за сметка на Канесис Груп ЕООД. За всяко данъчно събитие по фактурите с 020 1/17.10.2019 г. 020 2/23.10.2019 г., 020 3/01.11.2019 г., 02 4/01.11.2019 г. 020 5/04.11.2019 г., 020 6/02.01.2020 г., 020 7/02.01.2020 г. и 020 8/02.01.2020 г. са представени заявки за международен транспорт и съответно, попълнени екземпляри от международни товарителници (от 19.10.2019 г., от 25.10.2019 г., от 01.11.2019 г., от 11.11.2019 г., от 06.12.2019 г., от 04.01.2020 г. и от 11.01.2020 г.). Съгласно доказателствата, стоките по фактури 020 6/02.01.2020 г., 020 7/02.01.2020 г. и 020 8/02.01.2020 г. са превозени с два отделни транспорта, както са отразени в товарителниците от 04.01.2020 г. и от 11.01.2020 г. При проверка документацията не се констатират оплакванията на касатора и твърденията на ревизиращия екип. Напротив, преценката на административния съд относно съдържанието и реквизитите на товарителниците е издържана. Съгласно чл. 9, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. По отношение на останалите обстоятелства, товарителницата има характер на частен документ, чиято доказателствена сила подлежи на преценка във връзка с доказателствата по делото. В случая доказателствената сила на транспортните документи в частта относно предаването на стоките на транспортните фирми не се оспорва, а положените подписи, дати и печати от страна на британското дружество-получател на стоките. Повечето от оплакванията на касатора в тази насока са неясни и в противоречие с фактите по делото. След съвкупната оценка на документите, съдът е констатирал и съответствие с данните от справките от ГД Гранична полиция за преминаване през ГКПП на Република България на извършилите превоза транспортни средства за периода от 01.10.2019 г. до 31.01.2020 г. При сходна фактическа и правна обстановка е постановено решение на ВАС 10137/10.11.2022 г. по адм. д. 1541/2022 г., касаещо вътреобщностни доставки на стоки до британското дружество LIGHT UPP LTD. В мотивите на цитираното решение ВАС вече е анализирал и потвърдил механизма на осъществяване на транспорта от България до Обединеното кралство през идентичен с разглеждания период м. 01.2020 г. от дружеството Гери-В-2000 ООД. Възраженията в касационната жалба за неправилна преценка на заключението по ССЕ от страна на административния съд не могат да бъдат споделени. В съответствие с разпоредбата на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото, което е изпълнено. Заявеното от процесуалния представител оспорване на заключението по ССЕ не е надлежно по реда на чл. 200, ал. 3 във вр. с чл. 201 от ГПК чрез допускане на допълнителна или повторна експертиза. Освен това, именно посочените обстоятелства в тази насока са предмет на обсъждане по делото пред първоинстанционния съд и от настоящата касационна инстанция. Аргументите на органите по приходите за резултатите от извършена процедура по обмен на информация в областта на ДДС в хода на ревизионно производство са изцяло необосновани. От получения отговор от данъчната администрация на Обединеното кралство в случая не става ясно дали в действителност е извършена проверка и с какъв предмет. В поле C39-40 от приложената форма за обмен е видно, че дадената от страна на запитващия орган информация по случая съдържа непроверени твърдения за липса на превозните документи и невъзможност да бъде установен транспортът по доставките. Посочените обстоятелства не отговарят на представените данни от ревизираното лице и транспортните дружества Гери-В-2000 ООД и Вита Транс Груп ЕООД. Към отговора на чуждестранната данъчна администрация не са приложени допълнителни доказателства, поради което същият не следва да бъде обсъждан по-нататък. При положение, че VIN номерът на получателя е валиден към датите на ВОД и лицето е декларирало покупките, неверните твърдения не следва да водят до негативни последици за доставчика, освен при установено знание от негова страна за данъчна измама, каквито обективни данни, а и доказателства за тях в случая не се сочат от касатора. След проверката по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Същото следва да се остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК, бъде направено препращане към останалата част от мотивите на решаващия съд, които са издържани от фактическа и правна страна и се споделят. При този изход на спора и с оглед на своевременно заявената претенция, на ответника Канесис Груп ЕООД следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 800 лв. за касационното производство, съгласно договора за правна защита и съдействие от 11.10.2022 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,