Решение № 6459 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8196/2016 г.

Решение № 6459 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8196/2016 г., V о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. С. Т. от гр. П. подадена чрез процесуален представител срещу решение № 889/03.05.2016 г., постановено по адм. д. № 1381/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 314/24.04.2015 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на касационните оплаквания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за които представя списък. Ответникът - изпълнителен директор на ДФЗ оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 889/03.05.2016 г., постановено по адм. д. № 1381/2015 г. по описа на Административен съд - П., е отхвърлена жалбата на Р. С. Т. против заповед № 314/24.04.2015 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение. Административният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че релевантните за издаване на обжалвания акт предпоставки са били налице, защото щатните бройки за длъжността "старши експерт" в отдел "Регионална разплащателна агенция", Областна дирекция - П., заемана от жалбоподателя, са намалени от 12 на 11, при намаляване на общата численост на персонала във фонда от 1660 щатни бройки на 1546 в резултат от утвърждаване на ново длъжностно разписание поради изм. и доп. на Устройствен правилник на ДФЗ, обн. в ДВ, бр. 30 от 24.04.2015 г. Съдът е изложил мотиви, че оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазени административнопроизводствени правила и материалноправни предпоставки. Така постановеното съдебно решение е правилно. Правилно съдът приема, че оспорваният административен акт за прекратяване на служебното правоотношение е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и е спазена предвидената форма - заповедта е писмена и съдържа правните и фактически основания, обосноваващи издаването й. Аргументиран и в съответствие със закона е и изводът на първоинстанционния съд за наличие на материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Административният акт е постановен на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, текст който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да възникне основанието, посочено в цитирания текст, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. В случая тези фактически основания са установени и доказани, съобразно правилно извършено от решаващия съд разпределение на доказателствената тежест в процеса (чл. 170, ал. 1 от АПК). Съдът не е допуснал процесуални нарушения и при преценката на писмените доказателства - предходното длъжностно разписание на ДФЗ, новото длъжностно разписание, в сила от 28.04.2015 г., както и поименните длъжностни разписания, от които правилно е приел за установено, че е налице промяна в организационната структура на ДФЗ. Съгласно длъжностното разписание на ДФЗ, в сила от 18.03.2015 г. общата численост на ДФЗ е 1660 щатни бройки, като Областна дирекция - П. е с численост 86 щ. бр. и три отдела: отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане" - 29 щ. бр., отдел "Регионална разплащателна агенция " - 17 щ. бр. и отдел "Регионален технически инспекторат" - 39 щ. бр. С утвърденото длъжностно разписание, в сила от 28.04.2015 г. общата численост на ДФЗ е намалена на 1546 щ. бр., като Областна дирекция - П. е с численост 81 щ. бр., от които отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане" -27 щ. бр., отдел "Регионална разплащателна агенция - РА" - 16 щ. бр. и отдел "Регионален технически инспекторат"- 37 щ. бр. В Областна дирекция - П., отдел "Регионална разплащателна агенция - РА" са съществували 12 щатни бройки за длъжността "старши експерт", една от които е била заета от жалбоподателя, като след организационните промени, извършени с изм. и доп. на Устройствен правилник на фонда за длъжността "старши експерт" в Областна дирекция - П., отдел "Регионална разплащателна агенция - РА" са предвидени само 11 щатни бройки. Първоинстанционният съд правилно е приел, че фактът, че длъжността продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, не води до извода, че конкретната длъжност не е съкратена. Намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с избран от него служител, като в случая е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Установената съдебна практика по приложение на ЗДСл изключва изискване за извършване на подбор между държавните служители, заемащи една и съща длъжност, преди да бъде прекратено служебното правоотношение с един от тях поради съкращаване на длъжността. Ако в даден момент изпълнението на една задача изисква възлагането й на определен брой служители, ще има "съкращаване на длъжността" и тогава, когато същата задача започне да се изпълнява от намален брой служители, или от други длъжности по длъжностното разписание. Решението на органа по назначаването относно това, с кого от служителите, заемащи длъжността "старши експерт" в посочения отдел, ще бъде прекратено служебното правоотношение, е въпрос на преценка по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е и константната съдебна практика (решение № 13466 от 09.12.2016 г. по адм. дело № 11930/2016 г. на ВАС, Петчл. състав; решение № 8838 от 14.07.2016 г. по адм. дело № 5038/2016 г. на ВАС, Петчл. състав; решение № 12282 от 14.11.2016 г. по адм. дело № 8636/2016 г. на ВАС, Петчл. Състав). С постановяване на заповедта е осъществена и целта на закона. Смисълът на съкращението е да се оптимизира работата, като дейността се организира по начин, който да позволи ефективно изпълнение на функциите от по-малко на брой служители. В подкрепа на извода за реално съкращение в съответствие с целта на закона е и обстоятелството, че с извършените длъжностни промени е намалена и общата численост на фонда. С издаване на оспорената заповед не е нарушен и принципът за стабилитет на служебното правоотношение, предвиден в чл. 18 от ЗДСл., тъй като служебното правоотношение със служителя не е прекратено самоцелно, а след извършване на организационни и структурни промени с цел подобряване на дейността на съответната администрация, в съответствие с правомощията на органа по назначаването, който е овластен да избере организационната форма, под която ще се осъществява дейността и да определи в рамките на установената численост служителите, които ще заемат длъжностите. Формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящата инстанция. При оптимизиране на числеността и структурата на ведомството във връзка с приетото ПМС № 99/21.04.2015 г. обнародвано в ДВ, бр. 30 от 24.04.2015 г., изпълнителният директор на ДФЗ утвърждава ново длъжностно разписание, което е в сила от 28.04.2015 г. Постановлението влиза в сила три дни след обнародването му - т. е. към датата, посочена като начална за изпълнение на заповедта - 28.04.2015 г. - същото е влязло в сила. На тази дата е в сила и новоутвърденото щатно разписание, съобразено с цитираното ПМС, поради което доводите на касатора за допуснати нарушения в тази насока са неоснователни. Неотносими към предмета на спора са доводите на касатора свързани с наличието на свободни бройки за други длъжности, различни от съкратената и заемането им от други лица, респективно събраните по делото доказателства в тази насока. В първоинстанционното производство е допусната съдебно икономическа експертиза в нарушение на чл. 195, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Фактите които съдът е допуснал да бъдат установени чрез СИЕ, се установяват с писмени доказателства, а част от поставените въпроси са неотносими към предмета на правния спор. В случая е налице реално съкращение на длъжността, заемана от Терзиева, тъй като с новоутвърденото щатно разписание е намален броят на служителите, изпълняващи длъжността старши експерт в отдел "Регионална разплащателна агенция - РА", в Областна дирекция - П. на ДФЗ - т. е макар длъжността да е запазена като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, определени с длъжностна характеристика е намален броят на служителите, които я изпълняват. Неотносимо към предмета на спора е и обстоятелството, че с ПМС № 209 на МС от 10.08.2015 г. са увеличени щатните бройки на персонала в ДФЗ. От една страна става въпрос за целево назначаване на допълнителен персонал по конкретна програма и мярка, а от друга в съответствие с чл. 1 от посоченото ПМС, този персонал се назначава за срокът на конкретната програма. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните в тяхната съвкупност и е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При този изход на спора и предвид заявеното от ответника искане за присъждане на разноски, в полза на Д. фонд "Земеделие" се дължат такива в размер на 100 (сто) лева, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която сума касаторът следва да бъде осъден да заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение