Решение № 14679 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6412/2010 г.

Решение № 14679 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6412/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Анастас Стоянов Гюров, Христо Николов Марков, Гюро Лазаров Гюров, Никола Русев Вълканов, Росен Димитров Вълканов, Пламен Димитров Вълканов, Димитър Здравков Хаджистоянов, Владимир Здравков Хаджистоянов, Пламен Станиславов Томов, Лиляна Григорова Костадинова, Донка Лазарова Банчева, Величка Николова Пацова, Магдалина Савова Бабаджанова, Сийка Савова Лазарова, Недка Борисова Стаматова и Златка Борисова Маврова, действащи чрез повереника си адв. Мариета Георгиева, против Решение № 212 от 1.03.2010 г., постановено по административно дело № 388/2009 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-16-221/25.02.2009 г. на Кмета на Община Поморие, с която е одобрен проект за попълване на кадастрален план с имот № 3162 в незастроената част на имот планоснимачен № 1469 по плана на гр. Поморие. По съображения, относими към отменителното основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК - необоснованост, касаторите молят оспореното от тях съдебно решение да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови ново по същество, с което жалбата на Кооперация "ТПК Анхиало-92" гр. Поморие срещу Заповед № РД-16-221/25.02.2009 г. на Кмета на Община Поморие да се отхвърли като неоснователна. Претендира се и присъждане на понесените съдебно-деловодни разноски. Ответниците по касация Кооперация "ТПК Анхиало-92" гр. Поморие, ЕИК 102003619, и Кмета на Община Поморие, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага потвърждаване на решението на Административен съд - Бургас. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Бургас, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касаторите пороци. Решението на Административен съд - Бургас, с което жалбата до него срещу оспорения индивидуален административен акт е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Обосновано въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал в проверяваното решение е прието, че оспорената пред Бургаския административен съд заповед е незаконосъобразна. Правилно са тълкувани относимите в случая норми на чл. 53, ал. 2 и 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Първоинстанционният съд надлежно е установил от фактическа страна, че с представени по делото нотариални актове ТПК "Анхиало-92" се легитимира като собственик на имоти, попадащи в сегашния имот пл. № 1469, кв. 113 по плана на гр. Поморие от 1988 г., в чиято незастроена част с процесната заповед е одобрено попълването в кадастралния план на възстановеният по реда на ЗСПЗЗ имот на касаторите. Предвид това установяване в съответствие с чл. 53, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР съдът е приел, че преди решаването на спора за собственост между страните одобреното попълване на кадастралния план е недопустимо. В тази връзка следва да се отбележи, че наведените както пред първата инстанция, така и в касационната жалба доводи досежно неналичието на правото на собственост в патримониума на кооперацията върху имотите, съставили имот пл. № 1469, са ирелевантни за изхода на настоящия спор, доколкото обосновават именно спор за материално право, който е неразрешим в съдебно-административното производство, а следва да се разгледа по исков ред, едва след което евентуално би могло да се реализира желаното от касаторите попълване. Не обуславя неправилност на съдебния акт констатацията в касационната жалба, че липсват данни такъв спор да е иницииран от ТПК "Анхиало-92": без значение е дали е налице входирана искова молба по чл. 124 от ГПК, при условие, че от данните по казуса явства, че такъв спор обективно съществува. Извън горното, обосновано е посочено в мотивите на проверяваното решение, че задължително условие за изменение на кадастралния план е наличието на съгласие на всички пряко засегнати собственици, което се обективира с подписването от тях на акт за непълноти и грешки по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР. Актът по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР има за цел да установи липсата на имуществен спор между заявителя по искането за попълването на кадастралната основа и лицата, чиито имуществени интереси са засегнати в качеството им на собственици на имот, в границите на който ще се попълва възстановения по реда на ЗСПЗЗ поземлен имот. След като по делото няма данни такъв акт въобще да е съставен (камо ли да е подписан от пряко заинтересуваните собственици по смисъла на цитираната разпоредба /във връзка с § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР и чл. 54, ал. 1 от същия закон/), дори само на това основание заповедта за попълване в кадастъра е незаконосъобразна. Нещо повече, даже и такъв да бе съставен, неподписването му от някое от заинтересованите по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР лица, чиито права се засягат от изменението, е отрицателна предпоставка от категорията на абсолютните, преклудираща възможността да се извърши исканото от касаторите попълване на кадастралния план. Достигайки до такива изводи и като е уважил подадената до него жалба, Административен съд - Бургас е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. Предвид установената по-горе неоснователност на главното искане в касационната жалба, неоснователна се явява и акцесорната му претенция за присъждане на сторените от касаторите деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,