Решение № 326 от 16.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1605/2011 г.

Решение № 326 от 16.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1605/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Образувано е по искане на основание чл. 420, ал. 2 от НПК от името на осъдения В. Т. Д. от Пазарджик срещу влязлото в законна сила решение № 72 от 7.04.2011 г., постановено по внохд. № 184/2011 г. от Окръжен съд - Пазарджик, което се атакува с доводи по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК, като се иска отмяната му и постановяване на решение за оневиняването му за станалото ПТП или изменяване на съдебния акт с освобождаването му от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК и налагане на административно наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Д. Ст. С. от [населено място], област Пазарджик адв. П. Г от АК - Пазарджик с писмена защита моли искането да бъде оставено без уважение. Осъденият В. Д., редовно призован, не взема участие лично или чрез процесуален представител в производството пред ВКС. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 43 от 1.03.2011 г., постановена по нохд. № 11/2011 г. на районен съд - Пазарджик подсъдимият В. Т. Д. от Пазарджик е признат за виновен в това, че на 10.09.2009 г. по пътя от [населено място] за П., при управляване на МПС - лек автомобил "Сеат Т." с рег. № РА-92-61-ВА е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на 68-годишния Д. С. С. от [населено място], област Пазарджик и на основание чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание пробация с ангажиране на двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК - "задължителна регистрация по настоящ адрес" за 1 г. с честота на явяване два пъти седмично и "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1 г., както и на основание чл. 343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 7 месеца, считан от влизане на присъдата в законна сила. Уважен е предявеният от пострадалия Д. С. граждански иск за сумата от 7000 лв, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането му - 10.09.2009 г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 15 000 лв е отхвърлен като неоснователен. Гражданският ищец е обжалвал присъдата чрез повереника си адв. Г. с оплакване за несправедливост и заниженост на присъденото му обезщетение и искане в тази й част да бъде изменена и уважена исковата му претенция в пълния й размер. Присъдата е била обжалвана и от защитника на подсъдимия с оплаквания за незаконосъобразността й, постановяване при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за явна несправедливост на наложеното му наказание и завишеност на присъденото в гражданско-осъдителната й част обезщетение с искане за отмяната й и постановяване на нова за оправдаването му по предявеното обвинение, алтернативно за изменяването й със заменяване наложеното му наказание пробация с наказание глоба на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК и като последна алтернатива - изменяването й с освобождаването му от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК и налагане на административно наказание, а така също и намаляване на размера на присъденото обезщетение на пострадалия С., със законните последици от това. С въззивното решение обжалваната присъда е потвърдена изцяло. В касационната жалба от името на подсъдимия защитникът му адв. К. С. поддържа наново оплакванията за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното на подзащитния му наказание пробация с отказа на съда да го оправдае, алтернативно да замени на основание чл. 55 от НК пробацията с наказание глоба, като трета алтернатива - да приложи разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК и поради прекомерност на присъдената на ищеца сума за репариране на неимуществените му вреди, сочени като основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК, като се прави искане за отмяната му за оправдаване на осъдения Д. по предявеното обвинение, алтернативно за изменяване на решението с освобождаване осъдения Д. от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК и налагане на административно наказание, както и чувствително намаляване размера на присъденото на пострадалия обезщетение. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл. 420, ал. 2 НПК и има за предмет въззивно решение, неподлежащо на проверка от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. На първо място следва да се отбележи, че искането в основната си част е копие на въззивната жалба и визира първоинстанционната присъда, което не е съобразено с характера на проверката от касационната инстанция в производството по глава 33 от НПК. В това производство, както и при касационното, когато е била предизвикана проверка на първоинстанционната присъда, на такава подлежи въззивният съдебен акт. От друга страна, доколкото проблеми от досъдебното производство са били поставени на обсъждане в хода на съдебните, то тя обхваща правилността на становището на съда и реализацията на правомощията му, а оттам - основателността на искането за възобновяване и стадия, от който следва наново ходът на делото, ако се налага връщане на делото за ново разглеждане и проблемът може да бъде отстранен по този начин или това следва да стане съобразно другите правомощия на ВКС по чл. 425 от НПК. В искането, идентично с въззивната жалба, се анализират доказателства и доказателствени средства, като се оспорват изводите на съда по фактите, което всъщност е оплакване за необоснованост, което е недопустимо. От друга страна, видените от защитата недостатъци в обвинителния акт при очертаване на фактическата и правна рамка на обвинението убедително са отречени от съда и с оглед дадените от обвиняемия обяснения по съществените за отговорността му обстоятелства, по които той се е защитавал. Както първоинстанционният, така и въззивният съд не са подминали и доводите на защитата за несъставомерност на деянието като случайно по смисъла на чл. 15 от НК, отхвърляйки ги на база констатациите в протокола за оглед на местопроизшествието и заключението на автоексперта. Последният с изчисленията си е оборил твърденията на осъдения пострадалият Д. С. да се е движил с лекия автомобил "ВАЗ" в лентата за движение на управлявания от Д. "Сеат" и в рамките на опасната за спиране зона на двата автомобила да е могъл обективно да се прибере в своята пътна лента, където в крайна сметка е настъпил ударът между тях. Обратно, категорично е установено, че Д. е имал техническата възможност да преодолее настъпването на ПТП, ако се е движил в своята пътна лента, а не е навлезнал в насрещната, дори и без екстрено спиране и маневриране. Поради това не може да се приеме, че е налице превратна оценка на доказателствата от съда или игнориране на оневиняващи осъдения такива, като неправилно се тълкува вмененото му като допуснато нарушение на правилото за движение, очертано в чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, намиращо се в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и причинения съставомерен вредоносен резултат - неправомерно навлизане в насрещната пътна лента, при липса на обстоятелства за извършване на маневра "изпреварване" или "заобикаляне" на препятствие, попътно в неговата лента за движение, при необходимост от правомерно извършване на маневра за "разминаване" с автомобила на пострадалия, пък бил той и без светлини, когато това е могло да стане безаварийно от техническа гледна точка от страна на осъдения, стига в обсега на видимост на късите светлини на управлявания от него автомобил да бе продължил движението си в своята пътна лента, дори и без екстрено спиране. Претендираните с искането нарушения на процесуалните правила, свързани с начина на формиране на вътрешното съдийско убеждение при установяване на фактическия състав на деянието, са били предмет на обсъждане от въззивния съд, който е изложил убедителни аргументи защо счита възраженията за неоснователни и въз основа на кои доказателствени източници прави заключение за безспорна установеност на фактите, каквито са възприети от първата инстанция. При установените факти, които не подлежат на преоценка от касационната инстанция, съдът законосъобразно е приел, че деянието е съставомерно и очертава обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. "б" от НК. Това определя изводите на съда в съответствие с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК и правилното приложение на материалния закон, а това обективира липсата на основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК за отмяна на атакуваното решение и оправдаване на осъдения или връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Като последен аргумент за неправилно приложение на закона се акцентира върху незаконосъобразното, според защитата на осъдения, становище на съда относно изискуемите се от чл. 78а, ал. 1, б. "б" от НК положителни предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност и наказването му с административно наказание глоба. Законодателят в този текст е поставил изискването деецът "да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност по този раздел" (Раздел IV, Глава осма от Общата част на НК). Още с Постановление на Пленума на ВС № 7/85 г., в т. 1 е изяснено, че чл. 78а от НК се прилага както за престъпления от общ характер, така и за такива от частен характер, които се преследват по тъжба на пострадалия, както това се е случило с осъдения Д. по НЧХД № 900/2006 г. на районен съд - Пазарджик, по което е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 600 лв., присъдата за което е влязла в законна сила на 31.05.2007 г. Съгласно т. 4 от цитираното постановление, "по отношение на лицата, които са освободени от наказателна отговорност по реда на глава осма от общата част на НК, разпоредбите на чл. 85 и сл. от НК не се прилагат, защото те не се считат осъждани", като такова лице може да бъде повторно освободено от наказателна отговорност по реда на тази глава, ако е изтекъл срокът по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК, а именно 1 г. от изпълнение на наказанието глоба, в който срок да не е извършило престъпление от общ характер, т. е. при тези предпоставки лицето ще се счита за "реабилитирано" за предишното му деяние и може наново да бъде третирано по-благоприятно при засягане на наказателноправната му сфера. Безспорно е установено по делото, че предишното наложено на Д. наказание глоба не е било изпълнено не само към момента на извършване на инкриминираното деяние, но и към постановяване на присъдата от първата инстанция, а такива са и данните при произнасяне и на въззивния съд ( вж. писмо на ТД на НАП-П., офис Пазарджик за образувано изп. д. № 4927/2007 г. и забраната на чл. 82, ал. 5 от НК), т. е. той не може да се счете за реабилитиран за предишното му осъждане към момента на извършване на деянието, за което е осъден с атакуваното решение. Неоснователен е и доводът, че изискването на чл. 78а, ал. 1, б. "б" от НК да не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV се отнасяло само за престъпления от общ характер. При историческото тълкуване на чл. 78а от НК се установява, че ако първоначално според ал. 2 се е изисквало лицето да не е осъждано за каквото и да е "престъпление или е освобождавано от наказателна отговорност по тази глава", то с изменението на чл. 78а от НК в ДВ,. бр. 21/2000 г. е ограничено изискването деецът "да не е осъждан за престъпление от общ характер", но при кумулативното - "и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел". Или, ако "осъждането" е ограничено само за престъпления от общ характер, то освобождаването на дееца от наказателна отговорност по реда на този раздел обхваща всички престъпни деяния, независимо от техния характер, за които той не се води осъждан, но е бил наказан за тях чрез налагане на административно наказание. И щом не е реабилитиран за това предишно "наказване", то деецът не може повторно да се ползва от привилегията да не бъде осъден за деянието от общ характер, което е извършил в срока за реабилитация по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК, посочен по-горе. Макар съдилищата да не са се занимали подробно с този въпрос, лаконичните мотиви на първоинстанционния съд убедително защитават становището му, че при осъдения Д. не е налице изискуемата се в чл. 78а, ал. 1, б. "б" от НК предпоставка да не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV, глава осма от Общата част на НК. Поради това законосъобразно е отказано приложението на чл. 78а от НК и правилно е наказан с предвиденото в чл. 343, ал. 1, б. "б" от НК наказание "пробация". Това наказание не е явно несправедливо по вид и размер на наложените задължителни мерки за контрол и въздействие върху него и искането и в тази насока се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Неоснователно е и оплакването за завишеност на присъденото на пострадалия обезщетение за причинените му с деянието неимуществени вреди. То е съобразено с фактите по делото, с изживения от пострадалия стрес, физически болки и страдания, създадените му затруднения за сравнително продължителен период от време до възстановяването му, срокът за излекуването му, като съдът е определил размера на дължимото му се обезщетение по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД. Даден е отговор на всички възражения на защитата и направените изводи за основателността на исковата претенция и за размера на дължимото му се обезщетение са правилни и законосъобразни, поради което няма основание за корекция на решението и в тази му част. В тази му част искането е твърде лаконично и не поднася конкретни доводи за неправилност на атакуваното решение. ВКС намира, че искането на защитника на осъдения в цялост следва да бъде оставено без уважение. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение на основание чл. 424, ал. 1 от НПК