Решение № 6402 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6/2017 г.

Решение № 6402 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ОД на МВР - П. чрез юриск. И. П. срещу решение № 2220 от 22.11.2016 г., постановено по адм. д. № 1217/2016 г. по описа на Административен съд -П., в частта му, с която Областна дирекция на МВР - гр. П. е осъдена да заплати на Г. П. В. от с. Б., Пловдивска област сумата от 750 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му от отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение индивидуален административен акт - ПАМ-разпореждане от 29.10.2015 г. на мл. полицейски инспектор при ОД на МВР гр. П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.05.2016 г. до окончателното й изплащане. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в осъдителната му част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, ОД на МВР гр. П., не се представлява и не депозира писмено становище по съществото на спора. Ответникът, Г. П. В. от с. Б., Пловдивска област, редовно призован, се явява лично. От процесуалния му представител адв. В. С. С. от АК гр. П. е постъпило писмено становище по касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно - за правилност на съдебното решение в атакуваната му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд - П. е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Г. П. В. от с. Б., Пловдивска област срещу ОД на МВР - гр. П. Претенцията е за обезщетение в размер на 1500 лв. за претърпени от Варадинов неимуществени вреди - възмущение, обида, огорчение от преднамерения и публичен произвол и злепоставянето му пред съселяните, претърпени от него в резултат на отменен по съдебен ред индивидуален административен акт - разпореждане от 29.10.2015 г. на мл. полицейски инспектор при ОД на МВР гр. П. с правно основание чл. 64 от ЗМВР. С обжалваното в настоящото съдебно производство съдебно решение, Административен съд- П. е уважил предявения иск срещу ОД на МВР гр. П. за сумата от 750 лв. неимуществени вреди и е отхвърлил същия в останалата му част до пълния претендиран размер от 1500 лв. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че предявеният по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск е допустим като насочен срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК, както и поради обстоятелството, че към датата на предявяването му е налице отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт, от който се претендират вредите . В тази връзка по делото е приобщено адм. д. № 2882/2015 г. по описа на Административен съд П., приключило с решение № 736 от 14.04.2016 г., с което е отменено като незаконосъобразно Разпореждане от 29.10.2015 г., издадено от мл. полицейски инспектор при РУ "Полиция" гр. С. при ОД на МВР гр. П. поради липса на мотиви. Административният съд е приел, че исковата претенция на Варадинов е и основателна, доколкото по делото са осъществени и доказани всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по см. на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - освен отменената като незаконосъобразна ПАМ, така и реалното настъпване на вреди за ищеца от вида на твърдените, така и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претърпените вреди и отмененото като незаконосъобразно разпореждане по чл. 64 от ЗМВР. Административният съд е обсъдил в мотивите си свидетелските показания на П. В., син на ищеца, от чиито показания е приел за установено обстоятелството, че в резултат на издаденото разпореждане баща му се е почувствал засегнат от този несправедлив и незаконен акт, тъй като е приел същия за полицейски произвол, извършен показно пред други служители на реда и неговите съселяни. Доколкото съдът е приел, че по делото нито се твърди, нито се доказва дълбочинно засягане на цели, значими комплекси от психо-емоционални връзки и не се установява за този период Варадинов да е имал здравословни проблеми, АС-П. е определил справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди с оглед критериите по чл. 52 от ЗЗД - 750 лв и е отхвърлил иска над тази сума до пълния предявен размер от 1500 лв като неоснователен. Така постановеното съдебно решение е частично неправилно. Предявеният пред съда иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Правилно административният съд е приел, че по делото се доказва кумулативното наличие на всички материално-правни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт - разпореждане от 29.10.2015 г. на мл. полицейски инспектор при ОД на МВР гр. П., реално претърпени вреди от вида на твърдените и пряка причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилите за ищеца вреди. Неоснователни са наведените от касатора твърдения за неправилност на съдебното решение поради недоказаност на реалното настъпване на твърдените от ищеца неимуществени вреди и/ или недоказаност на пряката връзка между тях и отмененото полицейско разпореждане. Основателен обаче е доводът на касационния жалбоподател за определяне размера на присъденото обезщетение в нарушение на материалния закон. Административният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и неправилно е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди - 750 лв. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Безспорно ищецът е претърпял негативни емоции от издаване на незаконосъобразното полицейско разпореждане, но съдът неправилно и в нарушение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е приел, че за тези неимуществени вреди се дължи обезщетение в размер на 750 лв. Съобразявайки интензитета на вредите, както и обстоятелството, че полицейското разпореждане по показанията на разпитания свидетел е било издадено вътре в двора на къщата, до който минувачите нямат видимост, а не на улицата пред очите на съселяните на В. - т. е. не се доказва злепоставяне пред съселяните му, следва да се приеме, че справедливия размер на обезщетението за причинените му вреди е 150 лв. Съдебното решение на АС-П. в частта му, в която ОД на МВР- П. е осъдена да заплати на Г. П. В. от с. Б. обезщетение в размер над 150 лв до присъдения размер от 750 лв се явява неправилно като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби . Същото следва да бъде отменено в тази му част, а искът, предявен срещу ОД на МВР - П. за сумата над 150 лв следва да бъде отхвърлен. Пропорционално следва да бъде коригиран съдебния акт и в частта за присъдените от първоинстанционния съд разноски, като размерът на сумата за съдебни разноски, с които е осъден ответникът по иска следва да бъде намален съобразно принципа за пропорционалност на уважената част от иска от 172,50 лв на 80 лв. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение