Решение № 9312 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 290/2014 г.

Решение № 9312 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 290/2014 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Пазарджик чрез процесуален представител адв. Л. Шикова, против решение № 658 от 20.11.2013 г. по адм. дело № 635/2013 г. на Административен съд - Пазарджик. В жалбата са развити доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли, обжалваното решение да бъде отменено и спорът да се реши по същество, като жалбата бъде отхвърлена. Претендира разноски. Ответникът - Йордан Христов Дарабанов мотивира становище за правилност на съдебното решение и неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни - Красимир Димитров Шуманов и Фанка Рангелова Гебеева не ангажират становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че решението е правилно и съобразено с процесуалните правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени наведените касационни основания, данните по делото и обсъди становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд Пазарджик е отменил Заповед № 1744 от 18.07.2013 г. на кмета на община Пазарджик и е постановил преписката да бъде върната на кмета на община Пазарджик за ново произнасяне при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите на решението. За да достигне до този резултат Административен съд - Пазарджик след извършената проверка по чл. 168 АПК и след като е обсъдил основните възражения в първоинстанционната жалба най-общо е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен на основанията по чл. 146 от АПК, а именно е издаден при нарушаване на административнопроизводствените правила и при липса на мотиви. Предмет на спора пред първоинстанционния съд е била Заповед № 1744 от 18.07.2013 г. на кмета на община Пазарджик, с която е наредено да се проведе нов публичен търг с тайно наддаване за имот - частна общинска собственост с идентификатор 55155.19.357 в местността "Азмака" по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Пазарджик, състоящ се от 1.035 дка с начин на трайно ползване - изоставена орна земя. По делото е установено, че по отношение на същия имот има започнала и приключила процедура с класиране на участник Йордан Христов Дарабанов. Независимо от това няма доказателства тази процедура да е приключила с акт на административния орган, няма и твърдения от страните в тази посока, т. е. липсва заповед на кмета на Общината за определяне на купувач на имота, както и сключен договор за продажба, каквито са изискванията на чл. 76 и сл. от Наредбата на ОбС по чл. 8, ал. 2 от ЗОС. Независимо от това, кмета на общината при неприключила процедура за процесния имот е издал оспорената заповед за откриване на същата процедура за същия имот. В същото време съдът е установил, че в оспорената заповед не са посочени или инкорпорирани фактически основания за издаването й. Като правно основание административният орган е посочил чл. 66 от Наредбата по чл. 8 от ЗОС ,регламентиращ провеждането на нов търг със заповед на кмета на общината при възникване на обстоятелства, които правят невъзможно откриването на търга или неговото приключване въз основа на протокол от надлежна комисия. В решението съдът пунктуално е обсъдил липсата на хипотезата на чл. 66 от Наредбата по чл. 8 от ЗОС при издаването на оспорената заповед. Установено е, че търгът е бил успешно проведен, съставен е протокол за работата на тръжната комисия и са класирани участниците в търга, поради което не са налице обстоятелства, които да са направили невъзможно неговото провеждане. Освен това впоследствие приема, че са налице обстоятелства за състоянието му, които не позволяват провеждането на търга, а именно - жалбата за състоянието на имота е от 1.07.2013 г., датата на търга е 15.07.2013 г. и датата на проверката по тази жалба е от 16.07.2013 г., което съдът е квалифицирал като индиция за недобросъвестното поведение на администрацията по успешното провеждане на обявения търг, респективно по изпълнение на решението на ОбС - Пазарджик. При извършената проверка за приложението на материалния закон - ЗМСМА и Наредбата по чл. 8 от ЗОС както от административния орган, така и от първоинстанционния съд, чието решение е предмет на настоящето производство по отношение основанията, поради които е оставена е отменена заповедта, не се установяват визираните в касационната жалба нарушения. Решението на съда е законосъобразно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства относими към предмета на спора, при което правилно е прието, че са налице визираните основания за отмяна на заповедта за откриване на процедурата. Възраженията на касатора са неоснователни - сочените основания не са налице. Напротив - изводите на съда по съществото на спора са основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства като е съобразена спецификата на проведената процедура и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон, релевантни за правилното провеждане и приключване на процедурата. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по отношение правилното приложение на материалния закон обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в жалбата доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице отменителни основания. С оглед изложеното, решението на АС Пазарджик като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, претенцията на касатора за разноски съобразно чл. 143 от АПК е неоснователна. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,