Решение № 2379 от 6.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5361/2014 г.

Решение № 2379 от 6.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5361/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Йордан Стоянов Петров, чрез адв. Димитър Димитров, срещу Решение № 141 от 28.01.2014 г., постановено по адм. д. № 2950 по описа за 2013 г. на Административен съд - Варна (АСВ). В касационната жалба се поддържа, че решението, предмет на контрол, е неправилно. Според касатора от представените по делото писмени и гласни доказателства се установява твърдяното в исковата молба психично разстройство, което той е получил от умишленото действие на администрацията на затвора. Петров e претърпял огромни болки и страдание. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение, уважаване на предявения пред АСВ иск и осъждането на ответника да заплати на Петров разноски в размер на 1750,00 лв. адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд, чрез упълномощен процесуален представител. Поддържа, че не са установени и доказани незаконосъобразни действия и бездействия, както и претърпени вреди от Петров. По същество моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АСВ е отхвърлил предявения от Петров срещу ГД "ИН" иск за заплащане на сума в размер на 25000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и физически страдания, довели до трайно влошаване на здравословното му състояние, като резултат от действия и бездействия на служители на ответната страна, за времето от 25.04.2011 г. до 08.02.2012 г., ведно със законната лихва считано от 25.04.2011 г. до завеждането на исковата молба. Установено е от първоинстанционния съд, че на 24.04.2011 г. при опит за бягство от затвора в гр. Варна, Петров пада от височина и получава счупване на долния край на дясна подбедрица. Откаран е в МБАЛ "Св. Анна", където му е поставена лонгета и е планиран за оперативно лечение на 05.05.2011 г. За периода от 24.04.2011 г. до 05.05.2011 г. ежедневно е преглеждан от медицинско лице в затвора, а при необходимост в някои от дните са му предоставяни и медикаменти. След направената операция касаторът е изписан от болничното заведение на 11.05.2011 г. и приведен в затвора. В периода 25.04.2011 г. - 28.12.2011 г. Петров е посетил 59 пъти медицинския център, а през 2012 г. 36 пъти. При преглед, извършен през месец август 2012 г. е дадено мнение за отстраняване на метала през месец октомври. Петров е постъпил на лечение на 06.11.2012 г. и е изписан от Клиниката по ортопедия и травматология на 12.11.2012 г. Лекуващият лекар на Петров - д-р Коларов е установил при разпита си, че касаторът е бил фиксиран към леглото по време на престоя в болничното заведение, като белезници са му били поставяни на здравия крак и по диагонал на противоположната ръка. На Петров са били направени две операции, като при първата са поставени импланти, по-късно - отстранени. Счупването е довело до ограничаване движението на глезенната става, което е причина за по-бавното възстановяване и не зависи от провеждането на рехабилитация. Наред с това, характерът на травмата, многофрагментарната фрактура и голямата раздробеност на глезенната става са възможни причини за посттравматичната остеоартроза, установена след втората операция на касатора. Последният е съобщил на свидетеля, че често кляка по повод отправения от доктора до пациента съвет да не натоварва крака. Свидетелката Златева е установила, че по време на престоя на Петров в стационара на медицинския център, не са слагани белезници на счупения крак. Свидетелят Желев е установил, че Петров е ползвал първоначално две патерици, а по-късно една, а в стационара на затвора е бил вързан за леглото с белезници по диагонал. Предвид показанията на свидетеля Митев съдът е приел, че Петров се е оплаквал от болки в крака през м. август 2012 г., пускал молба за физиотерапия, която не му била проведена. При престоя на касатора в стационара от 24.04.2011 г. до операцията му бил с белезници. При така установеното съставът на АСВ е приел, че в хода на производството не е установено наличието на незаконосъобразни действия или бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна дейност. След фрактурата Петров е бил незабавно консултиран с ортопед в МБАЛ "Св. Анна", своевременно са назначени и проведени две операции. Касаторът е получавал назначеното му медикаментозно лечение, с което, според първоинстанционният съд, са удовлетворени изискванията за медицински грижи към лишения от свобода съгласно нормативната уредба. Във връзка с неосигурената на Петров физиотерапия съдът е взел предвид показанията на предписалия я доктор Коларов, съгласно които не е налице причинна връзка между неприлагането на рехабилитация и евентуални усложнения предвид мястото на счупването. Недоказани, според състава на АСВ, са останали твърденията на Петров, че при престоя му в МБАЛ "Св. Анна" и в медицинския център на затвора е бил окован с белезници на двата крака и на двете ръце. Установено е, че белезниците са били поставени на здравия крак и противоположната ръка, предвид което според състава на АСВ са били спазени изискванията на приложимия закон за използване на белезниците като помощно средство съобразно конкретната обстановка и личността на лишения от свобода. Като обосновано не е кредитирал показанията на свидетелите Желев и Митев, съдът е приел за недоказани и твърденията на настоящия касатор за неосигуряване стандарт на живот на лишен от свобода, както и тези, че не му е разрешавано да се къпе, мие, че не е приемал храна поради притеснения, че ще следва да удовлетворява физиологичните си нужди, а е бил прикован към легло с белезници. Направил е извод, че затрудненията при задоволяването на ежедневните нужди на Петров, свързани с хранене и хигиена, са резултат от травмата и наложилото се обездвижване, а от събраните доказателства не се установява ищецът да е бил поставен при условия, които се различават от обичайните за режима, при който той изтърпява наказанието си. Във връзка с настаняването на Петров в наказателна килия съдът е съобразил, че по този повод е дадено изрично становище на медицински фелдшер Златева, от което се установява, че не са налице медицински противопоказания, които да налагат прекъсване на дисциплинарното наказание. Наред с това, заповедта за налагане на това наказание не е била обжалвана от Петров. За недоказани съдът е намерил и твърденията за необходимост от самолечение и лишаване от патерици при нужда от такива. Установени са многократни посещения на настоящия касатор в медицинския център на затвора, както и факта, че същият е разполагал с патерици. Предвид гореизложеното съдът е направил извод, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Не е доказано наличието на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган при осъществяване на административна дейност. Не са доказани и претъпените от ищеца неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган или длъжностно лице. По тези съображения съдът е отхвърлил иска изцяло. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическите и правни изводи, направени от първоинстанционния съд са обосновани на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, правилно преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на направените фактически установявания АСВ е постановил обжалваното съдебно решение при правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилна и съобразена с доказателствата по делото е направената от първоинстанционния съд преценка за неоснователност на исковата претенция. По делото не е установено наличието на твърдените в исковата молба незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ответника. В съответствие със събраните по делото доказателства обосновано съставът на АСВ е приел, че Петров не е установил претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и физически страдания, като резултат от действия и бездействия на служители на ответната страна, за времето от 25.04.2011 г. до 08.02.2012 г., предвид което е отхвърлил предявения иск. Като кореспондиращи на събраните по делото доказателства се преценяват от настоящия съд изводите на състава на АСВ, че Петров е получил адекватна медицинска грижа през исковия период, както и изводите му за спазване на изискванията на приложимия закон за използване на белезниците като помощно средство, за осигуряване стандарт на живот на лишен от свобода и обезпечаване на Петров на условия, които не се различават от обичайните за режима, при който той изтърпява наказанието си, при отчитане на състоянието, в което се е намирал, включително досежно пребиваването му в наказателна килия. Не е установено и доказано извършването спрямо Петров на действия и не се констатират бездействия, които да противоречат на нормативно определени задължения през исковия период във връзка с медицинското обслужване на Петров, използването на помощни средства (белезници) и условията, при които той е изтърпявал наказанието предвид състоянието, в което се е намирал. Не са ангажирани доказателства, от които да се направи обоснован извод, че проведеното лечение не е било съобразено с нараняването на Петров и нормативно установените изисквания съгласно Глава десета от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). В този смисъл основателно представителят на Върховната административна прокуратура отбелязва, че ищецът не е ангажирал съдебно - медицинска експертиза с оглед приобщаването към делото на специални знания за установяване дали неприлагането на рехабилитация е довело до забавяне възстановяването на лицето и настъпването на усложнения, предвид характера на увреждането, а и предвид показанията на св. Коларов. Правилно е преценено от състава на АСВ, че помощните средства са използвани съгласно нормативно установените предпоставки за това. Съобразена е конкретиката на личността на лишения от свобода, неговото поведение, опита му за бягство от затвора, при което е причинено нараняването и характера на увреждането му. Съгласно чл. 112 и сл. ЗИНЗС при изпълнение на служебните си задължения държавните служители от местата за лишаване от свобода могат да използват физическа сила, помощни средства и оръжие, ако спазването на реда и дисциплината не може да бъде постигнато по друг начин. Дадено е право на служителите да ползват помощни средства по своя преценка и при съобразяване с обстоятелствата по чл. 115, ал. 1 ЗИНЗС - конкретната обстановка, характера на нарушението и личността на нарушителя. От значение за действията на затворническата администрация за всеки конкретен случай е както присъдата, която изтърпява ищеца по делото - в настоящия случай доживотен затвор без замяна при специален режим, така и неговото поведение и характерови особености. Определящо за преценката е опитът за бягство от затвора в конкретния случай. Този факт, наложеното наказание и определеният специален режим определят предприетите засилени, но адекватни мерки за неговата охрана. Тези мерки е възможно в известна степен да предизвикват страдания, но продиктувани от конкретиката на случая и необходимостта да се осигури ред и сигурност, се явяват оправдани и следва да бъдат понесени от затворника. Установено е по делото фиксирането на Петров "по диагонал", при което не е бил включван наранения му крак. Не е установено и доказано през исковия период спрямо касатора да са извършени действия, които представляват нечовешко и унизително отнасяне, представляващи нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), такива за нарушаване на чл. 2, т. 3 и чл. 3 ЗИНЗС, нито че е бил поставен при условия, които се отличават от нормативно определените за режима за изтърпяване на наказанието доживотен затвор без замяна при специален режим в нарушение на чл. 31, ал. 5 КРБ. Относно фиксирането му с белезници по-горе се изложиха отделни съображения. Наред с всичко това не са установени и доказани твърдените претърпени вреди от Петров - душевни и физически страдания, довели до трайно влошаване на здравословното му състояние, в това число получено психично разстройство, съгласно посоченото в касационната жалба. При неустановяване на посочените елементи от фактически състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция на Петров при правилно приложение на материалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,