Решение № 235 от 6.12.2019 г. на ВКС по н. д. № 912/2019 г.

Решение № 235 от 6.12.2019 г. на ВКС по н. д. № 912/2019 г., II н. о., НК, докладчик съдията Петя Шишкова Касационното производство е по реда на гл. ХХХIII от НПК. Образувано е по повод на постъпило искане от Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 215/2019 г. по описа на Окръжния съд в гр. Варна на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и отмяна на постановеното определение от 15.04.2019 г. В искането се твърди, че при налагане на най-тежкото от определените на И. Н. И. наказания с четири отделни присъди, в съвкупността е включено осъждане за престъпление, което се намира в съотношение на рецидив с две от останалите. В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа направеното искане. Счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Осъденото лице и назначеният му служебен защитник намират искането за неоснователно и молят да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като се запозна с представеното искане, материалите по НОХД № 215/2019 г. на ОС-Варна, и данните за съдебното минало на И. Н. И., намери следното: Постановеното определение е влязло в законна сила на 30.04.2019 г., не подлежи на редовен инстанционен контрол и е от кръга на изброените в чл. 419, ал. 1 вр. чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1, от НПК актове. Искането за възобновяване е депозирано на 22.08.2019 г., следователно указаният в чл. 421, ал. 1 от НПК шестмесечен срок е спазен. Главният прокурор е легитимирано лице по смисъла на чл. 420, ал. 1 от НПК. С оглед изложеното искането е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е основателно. Срещу И. са водени четири отделни наказателни производства, извън приключилите с осъждания, за които е настъпила реабилитация или с решения за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. И по четирите съдът е одобрил споразумение по реда на гл. ХХIХ от НПК. Със споразумението от 15.04.2019 г. по делото, чието възобновяване се иска - № 215/19 г. на ОС-Варна, осъденият е признат за виновен в осъществено престъпление на 22.12.2016 г. и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и два месеца и глоба в размер на хиляда лева. Със споразумение по НОХД № 337/17 г., одобрено от РС-Силистра, влязло в сила на 07.06.2017 г., е признат за виновен в осъществено на 01.04.2017 г. престъпление, и е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца, глоба в размер на двеста лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца. По НОХД № 2604/17 г. на РС-Варна, на 29.06.2017 г. е одобрено споразумение, с което е признат за виновен в осъществено на 08.11.2016 г. престъпление и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца и глоба в размер на хиляда лева. На 21.01.2019 г. РС-Силистра, е одобрил споразумение по НОХД № 10/19 г. за осъществено престъпление на 02.01.2019 г. и го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три месеца, на глоба в размер на 250 лв. и на лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. С атакуваното определение Варненският окръжен съд е приел, че деянията, предмет на посочените четири споразумения са осъществени при условията на реална съвкупност. Приложил е разпоредбата на чл. 25 от НК и е наложил на И. общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, към което е присъединил глоба от хиляда лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. Постановеното определение е в противоречие с материалния закон и по-специално с разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК, според която, за да е налице съвкупност от престъпления, те следва да са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Видно от справката за съдимост на осъдения И., престъплението, за което е осъден по НОХД № 10/2019 г. от Районния съд в гр. Силистра, е осъществено на 02.01.2019 г. Към този момент споразуменията и по НОХД № 337/17 г. на РС-Силистра, и по НОХД № 2604/17 г. на РС-Варна, вече са били влезли в законна сила, което означава, че извършеното на 02.01.2019 г. деяние е в отношение на рецидив, а не на съвкупност спрямо тях. Като е наложил общо наказание, съдът е допуснал нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Деянието, предмет на споразумението по НОХД № 10/2019 г. на Районния съд в гр. Силистра, е в съвкупност с деянието по НОХД № 215/2019 г. на ОС-Варна, което от своя страна е в съвкупност и с останалите две деяния – по НОХД № 337/17 г. на РС-Силистра, и по НОХД № 2604/17 г. на РС-Варна. При възможността да се формират две групи от престъпления, извършени в съвкупност, правилното приложение на чл. 25, вр. чл. 23, ал. 1 от НК изисква преценка кой е най-благоприятният за И. начин, но при всички случаи той следва да изтърпи отделно наказание лишаване от свобода, извън най-тежкото от една година и два месеца. Така констатираното основание за възобновяване на делото не е в полза на осъдения, поради което не е в правомощията на касационната инстанция да измени определението, а следва да го отмени и върне за ново разглеждане на Варненския окръжен съд. С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение