Решение № 11821 от 21.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4659/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) чрез процесуален представител против Решение 5987 от 20.02.2025 г., постановено по адм. дело 1397/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Излагат се доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което да се остави в сила оспореното пред съда Решение Ж-37 от 16.01.2024 г. на КЕВР. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД (ЕРМ Запад ЕАД), гр. София, чрез процесуален представител, в съдебно заседание изразява становище за основателност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът И. О. А. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд София-град е отменил Решение Ж-37 от 16.01.2024 г. на КЕВР и е изпратил преписката на Комисията за ново произнасяне в съответствие със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. На ответника са дадени указания да обсъди наведените от жалбоподателката възражения, както и установените в административното производство факти и извърши самостоятелна обстойна проверка за изясняване на обстоятелствата по жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбоподателката И. О. А. е абонат и клиент на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, с абонатен 9112125095 и клиентски 310236681396. Производството пред КЕВР е инициирано от И. О. А., която е сезирала комисията с жалба с вх. Е-11Х-00-218#5/07.12.2023г., подадена срещу Електроразпределителни мрежи Запад АД, с която жалбоподателката възразява срещу извършена проверка на средство за търговско измерване (СТИ), за която е съставен констативен протокол за начислени количества електрическа енергия и е издадена Фактура 0003505326/17.11.2023 г. На 15.12.2023 г. Комисията е изпратила жалбата на електроразпределителното дружество за извършване на проверка по компетентност и становище по случая. С писмо от 22.12.2023 г. Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД е изразило становище, че е извършена метрологична експертиза на СТИ с фабричен 03432496 от Български институт по метрология (БИМ), отразена в Констативен протокол 6191243/06.10.2023 г. и е извършило корекция на количеството електрическа енергия в съответствие с разпоредбите на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), в резултат на която и на основание чл. 56 от ПИКЕЕ до г-жа А. е изпратено писмо, с приложена фактура 0003505326/17.11.2023 г. и справка за преизчислени количества електрическа енергия. След обсъждане на представените доказателства, с Решение Ж-37 от 16.01.2024 г. Комисията за енергийно и водно регулиране е приела жалбата на И. О. А. за неоснователна и административното производство е прекратено на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 ЗЕ, вр. чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката. От правна страна, АССГ е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му по закон правомощия, но при нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. По делото не е спорно, че жалбоподателката е абонат и клиент на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, за обект, находящ се на адрес: град София, [адрес], с абонатен 9112125095 и клиентски 310236681396. Въз основа на извършени проверки и Констативен протокол 268/13.10.2023 г. на БИМ, електроразпределителното дружество е извършило корекция на количеството електрическа енергия по абонатен номер 9112125095 на осн. чл. 50, ал. 1, б. а от ПИКЕЕ. И. О. А. е подала жалба с вх. Е-11Х-00-218#5/07.12.2023г. пред КЕВР, с която е възразила срещу извършена проверка на средство за търговско измерване (СТИ), разкриване на нов абонатен номер 530002370833 в ЕРМ Запад ЕАД на нейно име и без нейно знание, обстоятелствата, обективирани в съставения констативен протокол, начислени количества електрическа енергия и издадена Фактура 0003505326/17.11.2023 г. Оплакванията на жалбоподателката не са обсъдени от КЕВР, не са обсъдени и установените в производството факти и обстоятелства, нито е извършена самостоятелна обстойна проверка за тяхното изясняване. Съгласно чл. 50, ал. 1, б. а от ПИКЕЕ, в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по - краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване /неправилно/ неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване /неправилно/ неточно измерване, като при средство за търговско измерване, измерващо с грешка извън допустимостта, количеството преминала електрическа енергия се изчислява, като измерените количества се коригират с установената грешка, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване. В случая от проверката на БИМ е установено, че електромерът не съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическата енергия и същият е дефектирал. Именно поради това разпределителното дружество е извършило корекция на количеството електрическа енергия съгласно чл. 50, ал. 1, б а от ПИКЕЕ. Обосновани са изводите на съда, че при вземането на обжалваното решение на КЕВР административният орган не е изложил самостоятелни мотиви, а е пресъздадено становището по преписката на ЕРМ Запад ЕАД, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, което е задължение на административния орган съобразно чл. 35 от АПК. Не са събрани доказателства по спорните факти и обстоятелства, каквото задължение има административният орган съгласно разпоредбата на чл. 36 и сл. от АПК, както и не са обсъдени относимите към спора противоречиви твърдения и обстоятелства, с оглед събраните доказателства, без да са посочени приетите за доказани фактически основания, които са мотивирали КЕВР да постанови оспорения административен акт. КЕВР в действителност не е отговорила на спорните въпроси в производството, а именно допустимо ли е ЕРМ Запад ЕАД служебно да активира нов клиентски номер за същия обект, за който е издадена оспорваната фактура; защо за периода от 08.09.2023 г. до 04.10.2023 г. ЕРМ Запад ЕАД не е предприело действия за установяване годността на измервателната система, захранваща жилището на жалбоподателя, въпреки установеното неточно измерване на ел. енергията в периода 08.08.2023 г. - 08.09.2023 г.; дружеството законосъобразно и правилно ли е изчислило количеството ел. енергия за плащане по фактура 0003505326/17.11.2023 г., в размер на 3 591.23 лв.; защо в справката за преизчислени количества електрическа енергия от 17.11.2023 г. невярно е посочено, че за периода 07.07.2023 г. - 06.10.2023 г. не е извършвана проверка и няма предишен констативен протокол. Неизяснен остава и въпросът, законосъобразна ли е процедурата по преизчисляване на количествата електрическа енергия в размер на 9 323 кВтч. Установеното неизмерване, непълно или неточно измерване по реда на ПИККЕ, води до необходимост от преизчисление на суми по издадени фактури за изминал отчетен период и приключен месечен сетълмент, като не е достатъчно само въз основа на данните, съдържащи се в съставения констативен протокол да се извърши преизчисляването от самото електроразпределително дружество. Касаторът не е разгледал и не е обсъдил съображенията на жалбоподателя в тази връзка, а именно, че съгласно чл. 56, ал. 5 от ПИКЕЕ не се прави преизчисление на текущия сетълмент с количества електрическа енергия от минали периоди. По силата на чл. 144, ал. 1 от Наредба 3/21.01.2013 г. при проверката на подадената жалба се събират всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата в нея. Разпоредбата на чл. 36 от АПК също задължава административният орган да извърши проверка и да събере всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея. В конкретния случай, КЕВР не е изпълнила задълженията си да разгледа оплакванията по постъпилата пред нея жалба, да събере всички необходими документи за изясняване на обстоятелствата по случая във връзка с твърденията на двете страни в административното производство и да изложи точно, ясно и обективно установените от нея факти и обстоятелства като обоснове в достатъчна степен направените изводи. Напротив, в нарушение на чл. 35 от АПК, административният орган е възприел безкритично становището на електроразпределителното дружество в административното производство и почти дословно го е възпроизвела в решението си. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон, необосновано и несъответстващо на целта на закона. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт. По изложените мотиви, настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна е претенцията за разноски на ответника по касация и на адв.М. Гунчева следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие, сключен между нея и И. А. на осн.чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение