Решение № 14114 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8977/2018 г.
ВАСI отделение19.11.2018 г.докладчик т Йордан Константинов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 369 на Административен съд – гр. Пазарджик, ІІІ - ти състав, от 13.06.2018 г., постановено по адм. д. № 333/18 г. ОСЪЖДА Митница – гр. Пловдив да заплати на "Винарска къща Виноградец" – АД – с. Виноградец, общ. Септември, представлявано от изп. директор Г. Манджукова, ЕИК 112537678, разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 1 400 /хиляда и четиристотин/ лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14114 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8977/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 369 от 13.06.2018 г., постановено по адм. д. № 333/18 г. Административен съд – гр. Пазарджик, трети състав, е отменил заповед № РД – 15 – 134 от 14.03.2018 г. на началника на Митница Пловдив за налагане на принудителна административна мярка и е осъдил Митница Пловдив да заплати на "Винарска къща Виноградец"- АД разноски по делото в размер на 750 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началника на Митница Пловдив, чрез процесуалния му представител юрк. З. Бояджиева. В същата се прави оплакване, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд –гр. Пазарджик и да реши спора по същество, като потвърди изцяло оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.
Ответното по касационната жалба дружество "Винарска къща Виноградец"- АД взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна.
Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.
С решението си Административен съд – гр. Пазарджик е отменил заповед № РД – 15 – 134 от 14.03.2018 г. на началника на Митница Пловдив за налагане на принудителна административна мярка. Съдът е описал установената фактическа обстановка по издаване на процесната заповед, приел е, че същата е издадена от компетентен орган и в рамките на правомощията му, както и че заповедта е издадена при условията на чл. 62, ал. 1 АПК за отстраняване на нередовности на предходна заповед № РД – 15 – 71/09.02.2018 г. Съдът е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 62 АПК, като е приел, че става въпрос за издаване на нов индивидуален административен акт с акцесорно значение, който не би могъл да има самостоятелно съществуване, тъй като с него се допълва вече друг издаден административен акт. Посочено е, че оспорената заповед на началника на Митница Пловдив е незаконосъобразна, тъй като в противоречие с нормата на чл. 62 АПК е променен срока на налагане на мярката, като по този начин е изменено съдържанието на първоначално издадената заповед по начин, който засяга правата и задълженията на адреса на акта.
Решението на Административен съд – гр. Пазарджик е правилно и законосъобразно.
Основното оплакване, развито в касационната жалба на началника на Митница Пловдив е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че в при прилагането на принудителна административна мярка митническият орган действа при условията на обвързана компетентност, поради което не определя срок на мярката.
По направеното оплакване настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
Видно от данните по делото, с първоначалната заповед № РД – 15 – 74 от 9.02.2018 г. на началника на Митница Пловдив за налагане на принудителна административна мярка е наредено следно:
- запечатване на обект – данъчен склад, находящ се в с. Виноградец, общ. Септември, стопанисващ се от "Винарска къща Виноградец"-АД, считано от 23.02.2018 г., на основание чл. 124б, ал. 1 във вр. с чл. 124а, ал. 1 ЗАДС.
- забрана за достъп до същия обект, считано от 23.02.2018 г., на основание чл. 124в, ал. 1 във вр. с чл. 124б, ал. 1 ЗАДС и
- На основание чл. 124в, ал. 1 ЗАДС отстраняване на наличните стоки в същия обект, считано до 22.02.2018 г.
С оспорената заповед № РД – 15 – 134 от 14.03.2018 г. на началника на Митница Пловдив за налагане на принудителна административна мярка е наредено изменение на първоначалната заповед № РД – 15 – 74 от 9.02.2018 г. както следва:
- по т. 1 за запечатването - да се извърши в седмодневен срок от връчване на наказателно постановление № 46/2017/2018 г. от 1.02.2018 г.
- по т. 2 за забраната за достъп до обекта – да се извърши в седмодневен срок от връчване на наказателно постановление № 46/2017/2018 г. от 1.02.2018 г.
- отстраняване на стоки от обекта – да се извърши в седмодневен срок от връчване на наказателно постановление № 46/2017/2018 г. от 1.02.2018 г.
При така изложени факти и обстоятелства, изводът на първоинстанционния съд, че издадената заповед № РД – 15 – 134 от 14.03.2018 г. е незаконосъобразно е логически обоснован на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон. В случая при условията на чл. 62 АПК с втората заповед не е променен срокът за действие на принудителната административна мярка/който съгласно чл. 124б ЗАДС е месечен и при налагането му административният орган действа при условията на обвързана компетентност/, а е променен началния срок, от който се налагане принудителната административна мярка. Това действие е правилно определено от първоинстанционния съд като незаконосъобразно, доколкото чл. 62, ал. 1 АПК дава възможност на административния орган да отстрани непълноти на индивидуалния административен акт, а не да го изменя по негово усмотрение.
Като правилно и законосъобразно при условията на чл. 221, ал. 2 АПК решението на Административен съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила.
При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответното по касация дружество разноски за настоящата инстанция в размер на 1 400 лв., съставляващо заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие, приложен на л. 46 от настоящето дело.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 62, ал. 1 АПК
- чл. 124, ал. 1