Решение № 3603 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8507/2009 г.

Решение № 3603 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8507/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Маринка Йорданова Станева от гр. Пловдив, против решение № 612/11.05.2009 г., постановено по адм. дело № 773/2008 г. по описа на Административен съд - Пловдив, V състав. В жалбата са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му. Ответната страна - Агенция за социално подпомагане, в писмено становище моли съда да отхвърли касационната жалба, като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима. За да се произнесе по нейната основателност, Върховният административен съд, трето отделение взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Маринка Йорданова Станева срещу Агенция за социално подпомагане, по която се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв, като преки и непосредствени последици от отменен, като незаконосъобразен административен акт на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пловдив. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения иск, като недоказан и неоснователен. За да постанови този резултат по същество съдът е приел, че: заповед № ПС-06-1151/7.05.2007 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, с която е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 16, ал. 1 ППЗСП, е отменена с влязло в сила съдебно решение постановено по адм. дело № 1150/2007 г. на Административен съд - Пловдив, ХIV състав; в резултат на това, на Маринка Станева е отпусната сумата общо от 46 лв за зъболечение с последваща заповед № РД01-258 от 14.03.2008 г., но и към момента на прегледа осъществен от вещото лице, изготвило заключението по допуснатата по адм. дело № 773/2008 г. съдебно-медицинска експертиза, ищцата не е използвала посочената еднократна помощ по предназначение; през март 2007 г., за нейна сметка й е бил излекуван един пулпит; именно от такъв Маринка Станева твърди причинени болки и страдания, но за последващ период - считано от датата на подаване на искането за отпускане на помощ за неотложно стоматологично лечение от 20.04.2007 г., във връзка с което е постановен, отменения по съдебен ред като незаконосъобразен отказ. С оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса и данните от изслушаните по делото свидетелски показания и заключението на СМЕ, правилно съдът е приел, че не са установени претърпени от ищцата болки и страдания, като непосредствен резултат от отменения административен акт на служител на ответната страна. Постановеното съдебно решение е правилно като краен резултат и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна. Противно на наведените от Маринка Станева съображения, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, включително показанията на доведения от нея свидетел. Във връзка с оплакванията в касационната жалба следва да се отбележи, че не се установяват допуснати в хода на съдебното производство, съществени процесуални нарушения, като липсата на ясна последователност в изложението на направените от съда фактически и правни изводи, не опорочава съществено постановения съдебен акт. Правилно е направеното отбелязване, че основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, какъвто е процесния случай, не може да се реализира отговорността на държавата и общините по посочения ред. Поради това, обосновано съдът е приел, че след като събраните по делото данни не установяват по несъмнен начин настъпването на твърдените от ищцата неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, предявеният иск по чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен. Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на чл. 51, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Р България. Обстоятелството, че Маринка Станева видно от собственоръчно подписаната от нея декларация, представена във връзка с освобождаването й от държавна такса по делото, получава ежемесечно пенсия за инвалидност и социални добавки в размер общо на 606 лв и данните за отпусната й еднократна помощ съгласно заповед № РД01-258/14.03.2008 г. сочат, че държавата изпълнява задълженията си по посочените конституционни разпоредби, включително да й осигури дължимата особена закрила. Но последната не налага различен от направения от административния съд, краен извод, че като недоказана, претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователна и поради това правилно е отхвърлена с първоинстанционното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,