Решение № 10317 от 23.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7019/2013 г.

Решение № 10317 от 23.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7019/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от "Ре Пак" АД, гр. София, срещу решение № ООп-ОО-6-00/26.04.2013 г. на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 87, ал. 1 във връзка с чл. 87, ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, е отказано издаването на разрешение на "Ре Пак" АД за извършване на дейност като организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки, за изпълнение на задълженията по чл. 14, ал. 1, ал. 2, т. 2, ал. 5, ал. 6 и чл. 15 от ЗУО и Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки /НООО/. Жалбоподателят поддържа, че оспореното решение е постановено при противоречие с материалноправните разпоредби и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Иска се отмяната на административния акт. Претендират се разноски. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуален представител, оспорва подадената жалба като неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Производството пред административния орган е започнало по заявление с вх. № УО-41/14.01.2013 г. от "Ре Пак" АД, с което дружеството е поискало от министъра на околната среда и водите откриване на процедура за издаване на разрешение за извършване на дейност като организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки, за изпълнение на задълженията по чл. 14, ал. 1, ал. 2, т. 2, ал. 5, ал. 6 и чл. 15 от ЗУО и НООО. С писмо изходящ № УО-41/08.02.2013 г. на заместник-министъра на околната среда и водите на основание чл. 86, ал. 2 от ЗУО е указано на заявителя, че в подаденото заявление и приложените към него документи са допуснати пропуски, неясноти и нередовности. Между тях е посочено, че от представените към заявлението договори с общини, както и от програмата по чл. 53 от ЗУО е видно, че не е достигнат минималния праг от 500 000 жители население, на което да бъде гарантирано разделно събиране на отпадъците. Този извод е мотивиран с твърдение, че в представената от организацията програма по чл. 53 от ЗУО е налице разминаване в броя на жителите на населените места, обхванати от системата за разделно събиране и броя на жителите, посочените в ГРАО, като са дадени примери за общините Благоевград, Сандански, Самоков и др. По-нататък в писмото е посочено, че не може да се счита за обхванато населението в населените места, в които дружеството не е разположило съдове за разделно събиране на опаковки и отпадъци и са изложени доводи. Направен е извод, че обхванатото население от организацията по оползотворяването - жалбоподател е 334 507 души, а не 500 301 души, както е посочено в представената по чл. 53 от ЗУО програма. Заместник-министърът е указал, че съгласно § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗУО е определен 6-месечен срок от влизане на закона в сила, в който действащите организации за оползотворяване следва да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания на ЗУО, след което да подадат заявление за ново разрешение по чл. 81 ЗУО. Указан е двумесечният срок по чл. 86, ал. 4 от ЗУО за отстраняване на нередовностите, считано от уведомяването, което видно от обратната разписка е станало на 12.02.2013. С писмо вх. № УО-41/12.04.2013 г. на МОСВ заявителят е внесъл коригирана програма по чл. 53 от ЗУО. В уведомлението се излагат съображения, че допуснатите пропуски са отстранени. Прилагат се и допълнителни споразумения. На 26.04.2013 г. министърът на околната среда и водите е постановил оспореното решение, с което на основание чл. 87, ал. 1 във връзка с чл. 87, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУО, е отказано издаването на разрешение на "Ре Пак" АД за извършване на дейност като организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки, за изпълнение на задълженията по чл. 14, ал. 1, ал. 2, т. 2, ал. 5, ал. 6 и чл. 15 от ЗУО и НООО. Органът се е мотивирал с разпоредбата на чл. 87, ал. 2, т. и 3 от ЗУО - а именно, че заявителят не е отстранил указаните му нередности или не е предоставил допълнителната информация в срок. За да стигне до този извод, административният орган е приел, че от представените към заявлението договори с общини, както и от програмата по чл. 53 от ЗУО е видно, че общо обхванато население от системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки на "Ре Пак" АД е 334 507 жители, което от своя страна не отговаря на изискването за обхващане на най-малко 500 000 жители на територията на страната съгласно чл. 84 от ЗУО. За изясняване на спорния между страните въпрос - какъв е броят на реално обхванатото от разделното събиране население е допуснато назначаване на съдебно-икономическа експертиза. Според приетото по делото, неоспорено от страните и кредитирано от съда като професионално и задълбочено изготвено заключение на съдебно-икономическата експертиза, броят на населението в общините, с които жалбоподателят е сключил договори за разделно събиране на отпадъци от опаковки по данни на Главна дирекция "ГРАО" към МРРБ е 499 280 души. Атакуваното решение е издадено от компетентния административен орган по чл. 81, ал. 1 от ЗУО - министърът на околната среда и водите, в изискуемата от закона писмена форма. При издаването му е спазена процедурата по чл. 86 от ЗУО за уведомяване за констатираните нередности на заявлението и даване на двумесечен срок от уведомлението за отстраняването им. Оспореното решение е издадено след изтичане на срока за отстраняване на нередностите и с него правилно е констатирано, че липсва една от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 84, ал. 1 от ЗУО, необходима за издаване на разрешението - а именно гарантиране на най-малко 500 000 души на територията на страната на предоставянето на разделно събиране на отпадъците от опаковки. Между страните няма спор, че дружеството-жалбоподател е титуляр на предходно разрешение за извършване на дейност като организация по оползотворяване, издадено по реда на ЗУО (отм.) през 2010 г. Срокът на тези разрешения е уреден в § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗУО, в който е посочено, че организациите по оползотворяване на отпадъци, получили разрешения до влизането в сила на закона, привеждат дейността си в съответствие с изискванията му и подават заявление по чл. 81, ал. 2 за издаване на ново разрешение в 6-месечен срок от влизането в сила на закона. Така при преценка на обхванатото население от системата за разделно събиране на отпадъци при проверка дали е спазено изискването на чл. 84, ал. 1 от ЗУО следва да се прецени броя на жителите от общините, с които има сключени договори, за които са осигурени съдове за събиране на отпадъци - а те са 499 280 човека, т. е. под минималния праг от 500 000 души. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че Уставът на дружеството не противоречи на нормите на ЗУО, а при на наличие на противоречие или при липса на уредба следва да се позове на приложението на действащото национално законодателство. В дадените указания в писмо с изх. № УО-41/08.02.2013 г. административният орган изрично е посочил какви изменения следва да се направят в устава на дружеството като дадените предписания кореспондират с нормативните изисквания. Съгласно чл. 87, ал. 2, т. 3, пр. първо от ЗУО компетентният орган отказва издаване на разрешение, когато заявителят не е отстранил указаните му нередовности. Следователно административният акт е издаден при спазване на материалния закон. Предвид изложеното оспореният индивидуален административен акт е съобразен и с приложимото материално право и с целта на закона. С оглед на горното оспорената заповед е издадена от компетентния орган; при спазване на административнопроизводствените правила; в предвидената от закона форма; в съответствие с приложимото материално право и целта на закона и оспорването следва да бъде отхвърлено. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд, пето отделение