Решение № 3094 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 715/2021 г.

Решение № 3094 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 715/2021 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Стефанова, подадена чрез пълномощник адв. Т. Русев, срещу решение № 1533/23.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1536/2020 г. по описа на Административен съд- Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 1591/30.06.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) [населено място], с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение, поради съкращаване на длъжността. Твърди се, че решението e неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и отмяна на заповедта, както и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касаторката. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а решението като правилно следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени касационната жалба на посочените в нея основания, намира същата за допустима за разглеждане, а по същество за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била Заповед № 1591/30.06.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", издадена на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл. С нея е прекратено служебното правоотношение на Г. Стефанова за заеманата от нея длъжност "старши експерт" в отдел "Регионална разплащателна агенция" (РРА) при Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"- [населено място] (ОД на ДФЗ) с ранг II младши. За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е спазен материалния закон. Изложил е подробни мотиви за правилно приложение на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, а именно, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от касаторката. От събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до извода, че бройката за длъжността "старши експерт" в отдел РРА при ОД на ДФЗ- [населено място] е намалена от 12 на 11 лица и е намалена щатната численост на персонала в ОД на ДФЗ- [населено място] с 2 души. Според съдът, налице е реално съкращаване на една длъжност "старши експерт" в РРА, заемана от касационната жалбоподателка, като е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Съдът е направил съпоставка на длъжностните разписания в сила от 01.04.2020 и 01.07.2020 г. за длъжността "старши експерт" и е установил, че длъжността като нормативно определена позиция и система от функции продължава да съществува в ОД на ДФЗ- [населено място], но е намален броят на служителите, които я изпълняват с 1 бройка. Извел е извод, че изпълнителния директор на ДФЗ не е имал задължение да извършва подбор на служителите, заемащи длъжността "старши експерт", тъй като според разпоредбите на ЗДСл подборът е въпрос на целесъобразност, който има отношение единствено към оптимизиране изпълнението на служебната дейност и зависи изцяло от волята и преценката на органа по назначение, като контрол върху това решение съдът не може да упражнява. Установил е, че в ДФЗ няма утвърдени правила и процедури за извършване на подбор, с които да е обвързан административния орган. Предвид изложеното е счел, че е налице реално съкращаване на длъжността и е осъществен фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на Г. Стефанова. Решението е неправилно. Съгласно чл. 11 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" в качеството си на орган по назначаването, разполага с правомощието да определя конкретното разпределение на длъжностите на фонда, необходими за функционирането на същия и това му правомощие е израз на оперативната му самостоятелност. Право да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавните служители е в компетентността на ИД на ДФЗ. Обективиране на това волеизявление се изразява в утвърждаване на длъжностно разписание. Правилно съдът е приел, че е налице утвърдено длъжностно разписание, при което е съкратена една щатна бройка за длъжността "старши експерт" в ОД на ДФЗ - Варна. Неправилно обаче, съдът е достигнал до извода, че заповедта е издадена без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Съгласно глава 3, Раздел 1, т. XV от утвърдената Процедура на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаване се извършва въз основа на докладна записка от директора/ръководителя на съответната дирекция/структурно звено, адресирана до изпълнителния директор. По силата на т. 2 от докладната записка трябва да съдържа мотивирано предложение за прекратяване на служебното правоотношение с конкретния служител, както и датата, от която това да стане. Когато прекратяването се извършва с предизвестие от органа по назначаване, необходимо е датата да бъде съобразена със срока на предизвестието. В противен случай в предложението трябва да изрично да се посочи, че срокът на предизвестието няма да бъде спазен. Докладната записка се внася за одобрение от изпълнителния директор. След одобрението докладната записка се предава на ДЧР за изготвяне на проект на заповед. По делото липсват доказателства за наличие на докладна записка, изготвена от директора на ОД на ДФЗ - Варна, или съответната дирекция, както е предвидено в цитираните разпоредби на одобрената от органа Процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите в ДФ "Земеделие", с която се предлага точно касаторката да бъде съкратена от длъжността. Това показва нарушение на изискването органът по назначаването да предприеме прекратяване на правоотношението със служителя въз основа на ясни и убедителни мотиви за съкращаване именно на касаторката. След като органът по назначаване с утвърдената Процедура и въведени вътрешни правила се е ангажирал да предприеме прекратяване на служебното правоотношение по негова инициатива, въз основа на мотивирано предложение, т. е. при обоснована и обективно установена необходимост от същото, то същият следва да спазва предвидените правила, и съдът неправилно е приел, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. ЗДСл не предвижда специална процедура при прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, т. 2 от ЗДСл. Утвърдени са обаче от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" правила за освобождаване на служители на ДФЗ, наречени Процедура, приложими и при съкращаване на длъжността, съгласно т. 4 от Глава 3, Раздел 1 от Процедурата. Това означава, че при преценка кои служители да останат на работа и с кои служебното правоотношение да бъде прекратено се спазват правила, оповестени публично пред служителите на ДФЗ, и тези правила ограничават нормативно установените граници на оперативната самостоятелност на органа по назначаване. Това е така, защото предвид т. XV директорът на ОД - Варна или ръководител на съответната дирекция или структурно звено, трябва да внесе докладна записка, с която да предложи на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" кой от служителите трябва да бъде съкратен. Утвърдената в рамките на оперативната самостоятелност на компетентния орган Процедура е станала част от административното производство по издаване на заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Затова, макар и непредвидена в специалния закон, нейното спазване е условие за законосъобразност на крайния акт. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13 от АПК, според която административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Като не е спазил утвърдените от самия него правила, административният орган е издал незаконосъобразна заповед, която е следвало да бъде отменена от първоинстанционния съд. Като е достигнал до противоположни изводи Административен съд- Варна е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Предвид обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, настоящият съдебен състав на Пето отделение на ВАС, счита че следва да се постанови друго решение по съществото на спора с отмяна на обжалваната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Г. Стефанова като държавен служител в ДФЗ- [населено място] като незаконосъобразна. При този изход на делото основателна е претенцията на касаторката за присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции общо в размер 1340 лв., от които 910 лв. адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, 80 лв. заплатена държавна такса за двете съдебни инстанция, както и 350 лв. заплатено възнаграждение за изготвяне на съдебно - икономическа експертиза. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, както и обстоятелството, че същото е в предвидения минимален размер от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение