Решение № 15794 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3385/2012 г.

Решение № 15794 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3385/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Италес" ООД, притежаващо ЕИК ххххххххх, със съдебен адрес гр. Шумен, ул. "Съединение", бл. 68, вх. 2, ет. 1, ап. 20, адв. С. Стрелков против решение № 97/17.01.2012 г. на Административен съд - гр. Варна, Първо отделение, Трети състав, постановено по адм. д. № 2162 по описа за 2011 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 271005282/31.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна при ЦУ на НАП. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 674,09 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Първоинстанционният съд не съобразил чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112 на СЕО и решението от 21.06.2012 г., постановено по обединени дела Mahageben kft C-80/11 и Peter David C-142/11 по описа на СЕС, Люксембург, тълкуващо директивата относно общата система на ДДС. Съдът се произнесъл по преюдициално запитване във връзка с идентичен казус, като на основание чл. 633 ГПК практиката на СЕС е задължителна за всички съдилища и учреждения в РБългария. Фактическото основание за непризнаване правото на данъчен кредит в процесния РА е нереалност на доставките. Принципът на правото на данъчен кредит, урегулиран в Директивата, не допуска получател по доставка, който не е знаел и не е могъл да знае за данъчната измама, да бъде санкциониран с отказ на това право. Ревизионният акт не констатира съпричастност на "Италес" ООД към данъчна измама. В случая дружеството притежава фактура и са изпълнени всички изисквания на Директива 2006/112 за упражняване правото на данъчен кредит. В нарушение на чл. 12 ГПК административният съд не обсъдил доводите на страните по делото. По тези съображения, изложени в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание от адв. Стрелков, касаторът моли за пререшаване на делото и присъждане направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, я е оспорил с доводи, съдържащи се в подробен писмен отговор на гл. юк. А. Ванкова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Изяснени са относимите факти и обстоятелства, в случая не е констатирано наличието на облагаема/реална доставка. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 209, т. 3 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е предявена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. В първоинстанционното производство е установено следното от фактическа и правна страна: На "Италес" ООД е отказано правото на данъчен кредит общо в размер на 111 204,60 лв. по доставки на гъби, претърпели обработка - замразяване и сушене, за данъчни периоди м. 07 и м. 08.2009 г., документирани с фактури, издадени от "Булгар продукт 2002" ООД и "Терамекс еко" ООД. Правото на данъчен кредит не е признато на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. На преките доставчици са извършени насрещни проверки. Разплащането по първата доставка е частично по банков път, транспортът е за сметка на "Италес" ООД, представени са договор за наем на офис и на хладилна камера, амортизационен план и оборотна ведомост, ведомост за заплати, счетоводни регистри, протоколи за изкупени гъби от три физически лица. Проверка е направена и на физическите лица. Изискана е информация за позволителните за бране на гъби, издадени на "Булгар продукт 2002" ООД. Според приходните органи обаче в случая става въпрос за големи количества гъби, като не е установено по безспорен начин тяхното добиване, транспортиране, съхранени и предаване. Насрещната проверка на "Терамекс еко" ООД е констатирала заплащане на данъчните основи по фактурите в брой, а ДДС е заплатено частично по банков път. Депозирани са били договор, приемо - предавателни протоколи и транспортни документи - международни товарителници с изпращач "Италес" ООД. При проверката е обяснено, че гъбите са добити и преработени чрез ФЛ, наети по граждански договори в районите на община Котел и община Връбница. Замразяването е осъществено чрез наета хладилна камера. Не са представени обаче договори за наем, нотариални актове, разрешително за бран на дружеството. Допълнително са представени 5 бр. позволителни на ФЛ за 600 кг манатарка и договор за заем за послужване с жалбоподателя. Представен е бил договор за наем на незастроен УПИ в гр. Котел. С ФЛ са сключвани типови граждански договори. Липсват кантарни бележки, транспортни документи, 22 броя лица са отрекли да са брали гъби за "Италес" ООД, а останалите не са представили обяснения и документи. Според информацията, събрана от РИОКОЗ - гр. Ст. Загора, на "Терамекс еко" ООД не са издавани позволителни. Извършена е проверка относно последващият ВОД до Италия. При така установените факти административният съд е формулирал извода, че липсват доказателства за налични условия относно преработката и съхранението на продукцията от страна на доставчиците. Обстоятелството, че предмет на доставките са хранителни продукти е мотивирало съда да не кредитира твърденията, че преработката е ставала от берачите на гъбите. При недоказване съществуването на облагаема доставка, данъкът по нея е неправомерно начислен. Обжалваното решение е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Оплакването от касационната жалба за необсъждане доводи на страните е неоснователно. Решението на административният съд е достатъчно убедително мотивирано, същото съдържа обсъждане на всички релевантни факти, обстоятелства и доводи на страните. Самият касатор не е конкретизирал кое точно негово твърдение е останало необсъдено. Формулирането на съдебни мотиви, различаващи се от твърденията на оспорващия не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствени правила, а е проявление на формираната съдебна воля по съществото на спора. Към момента на постановяване на първоинстанционното решение - 17.01.2012 г. решението от 21.06.2012 г. на СЕС все още не е било обявено, така че административният съд е бил в невъзможност да го обсъди в своето решение. Настоящият касационен състав не споделя доводите на касатора, релевирани чрез неговия пълномощник, че тълкуването на това решение на СЕС съобразно установените по делото конкретни факти, променя резултата по делото. В решението (т. 41, т. 42) е отбелязано, че цит. "... Правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза. Поради това националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят правото на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба". Касационната инстанция счита в горния аспект, че администрацията не е прехвърлила собствените си контролни задължения върху регистрираните лица. Това е така, защото в конкретния случай приходните органи са извършили всички възможни проверки с цел установяване на обективните данни по преписката. Направени са насрещни проверки на преките и на предходните доставчици, осъществен е обмен на информация с административните органи в Италия във връзка с последващия ВОД на стоките. Събрана е информация от ДЛ - Ботевград, РИОКОЗ - гр. Пловдив, РИОКОЗ - гр. Ст. Загора, направени са справки в масивите на НАП. При насрещната проверка "Терамекс еко" ООД е дало обяснения, че е ползвало под наем пункт за изкупуване на гъби в гр. Котел и хладилна камера, с наемодател "Италес" ООД, но безспорно е установено, че предоставеният обект представлява незастроен УПИ, на който наемателят няма право едностранно да променя характера, структурата и предназначението. Липсват доказателства за такова съгласие от страна на наемодателя, напротив, не са доказани плащането на наемна цена и съответното деклариране от собственика. Очевидно е, че щом в имота няма сгради, захранени с електроенергия и с вода, в него не са възможни дейностите по изчистване, измиване, нарязване, сушене на гъбите и тяхното замразяване в хладилната камера, предоставена от "Италес" ООД. В допълнение на мотива, че жалбоподателят е бил наясно с невъзможността на доставчиците му да осъществят фактурираните облагаеми доставки е и констатирания при проверката на "Булгар продукт 2002" ООД факт, че транспортът трябва да бъде за сметка на "Италес" ООД, липсват документи за сертифициране качеството на гъбите, които се твърди че са били предмет на последващ ВОД, не са подавани проби за анализ. В практиката си СЕС приема, че не е в противоречие с правото на Съюза да се изиска от стопанския субект да вземе всички необходими мерки във връзка с осъществяваната от него сделка. Тези мерки е необходимо в обсъждания казус да съобразят спецификата на доставките, тъй като гъбите не са добивани от жалбоподателя или от неговите преки доставчици, а от други физически лица - берачи. Издадените фактури са за големи количества гъби, което обстоятелство следва да бъде обсъдено в съвкупност с данните, съдържащи се в технологичната карта, че гъбите се събират в ограничени часове от денонощието за да се запази тяхното качество, а почистването и предаването също трябва да бъде в кратък срок. Дружествата - доставчици нямат наети по трудов договор лица за преработката на гъбите, а 22 лица са отрекли изобщо да са брали гъби за дружеството. Процесуалният представител на Д "ОУИ" - гр. Варна се е позовал в писмения си отговор на решението от 29.04.2004 г., постановено по дело С- 152/02 г., в което СЕО е приел, че правото на приспадане следва да бъде упражнено, когато са изпълнени двете изисквания: стоките да са били доставени или услугите - извършени и ДЗЛ да притежава фактура. В съответствие с така приетото административният съд е изследвал въпроса за наличието на облагаема доставка, формулирайки обоснования извод, че такава в случая не е доказана от ревизирания субект съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест и данъка е неправомерно начислен съгласно нормата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Решението на административния съд е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Разноски: Независимо от резултата по делото съставът на ВАС, Осмо отделение не присъжда на Д "ОУИ" - гр. Варна юрисконсултско възнаграждение, тъй като страната не е защитавана и представлявана в това производство. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК