Решение № 3182 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11942/2010 г.

Решение № 3182 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11942/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Семиха Ахмед Салим от с. Чорбаджийско, община Кирково, област Кърджали, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Георги Белев от гр. Кърджали, срещу решение № 88 от 13.08.2010 г. по адм. дело № 79/2010 г. на Административен съд - гр. Кърджали. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - гр. Кърджали е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка Семиха Ахмед Салим срещу решение № ПОВН - 24 от 13.04.2010 г. на директора на Районна управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Кърджали, с което е потвърден отказа с разпореждане № О-08-081-02-00012744 от 23.02.2010 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при същото РУСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателката е самоосигуряващо се лице (тютюнопроизводител) и като такава е задължително осигурена за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (чл. 4, ал. 3 КСО) и на основание чл. 4, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) по свой избор може да се осигурява и за общо заболяване и майчинство, но този свой избор следва да заяви в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност, а ако пропусне този срок - до края на м. януари на съответната календарна година (чл. 1, ал. 3 и 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица). Решението е правилно. От данните по делото е видно, че Семиха Ахмед Салим е подала декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице на 19.11.2007 г. и с нея е завила: а) че започва дейност като тютюнопроизводител на 20.02.2007 г., б) че прекъсва тази своя дейност от 29.10.2007 г. и в) че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. С нова декларация от 13.03.2009 г. е заявила: а) че е възобновила дейността си като тютюнопроизводител преди една година - от 10.03.2008 г. и б) че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. С ПКО № 87 от 24.03.2009 г. е внесла всички дължими осигурителни вноски за времето от м. март 2008 г. до м. март 2009 г. включително. Тези действия на касационната жалбоподателка са в пряко противоречие с установения правов ред, описан в решението на Административен съд - гр. Кърджали и поради това са недействителни, респ. не пораждат целените с тях правни последици. поради това изводът, че Семиха Ахмед Салим не е осигурена по свой избор за общо заболяване и майчинство, е правилен (законосъобразен и обоснован). Доводите в касационната жалба са основани на становище, което не държи сметка за същественото обстоятелство - подадена декларация за първоначална регистрация на самоосигуряващо се лице 9 месеца след започването на трудовата дейност и почти 1 месец след нейното прекъсване и подадена декларация за възобновена при една година трудова дейност. Това прави тези доводи неоснователни като противоречащи на правилата по чл. 1, ал. 3 и 4 Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Въпросът дали касационната жалбоподателка Семиха Ахмед Салим има право на помощи по Закона за семейни помощи за деца не е предмет на това производство (такива помощи се отпускат със заповед на директора на съответната Дирекция "Социално подпомагане", а не от длъжностно лице при съответното Районно управление "Социално осигуряване") и поради това не следва да се обсъжда. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,