Решение № 274 от 18.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 750/2013 г.

Решение № 274 от 18.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 750/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. от НПК е образувано по искане /жалба/ на осъдения Е. В. В. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение № 223 от 20.02.2013 г. постановено по ВНОХ дело № 5910/2012 г. на Софийски градски съд. От осъдения се релевират основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК, които се поддържат в съдебно заседание и в условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на досъдебното производство или на първоинстанционния съд, или да бъде изменено чрез намаляване по размер на наказанието. В подкрепа на оплакването за нарушение на материалния закон се излагат съображения за осъждането му по обвинение, което не е доказано. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се мотивира с грубо нарушаване от въззивната инстанция на правото му на защита, изразило се в изменяване на присъдата относно времето и мястото на извършване на деянието и довело до осъждането му по обвинение, за което не се е защитавал. Искането за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК се мотивира с превратна оценка на предходната му престъпна дейност, довело до налагане на явно несправедливо завишено наказание. Частният обвинител изразява становище искането да бъде оставено без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите на правомощията си изцяло провери правилността на влязлото в сила въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда от 2.08.2012 г. постановена по НОХ дело № 6787/2012 г. Софийският районен съд е признал подсъдимия Е. В. В. за виновен в това, че за времето от неустановена точно дата през периода от началото на месец януари до шести януари 2012 г. в гр. С., в условията на продължавано престъпление, с две деяния, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у К. П. С., че трябва да му предостави сумата от 5000 лв. за да му бъдат върнати документи по сключена сделка с недвижим имот, собственост на С., разваляне на сделката и сключване на по изгодна такава и с това му причинил имотна вреда в размер на 3800 лв., като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 211 във вр. с чл. 209, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1, чл. 29, ал. 1 б. "а" и чл. 54 от НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим, като му е зачел предварителното задържане от 8.02.2012 г. С въззивно решение № 223 от 20.02.2013 г. постановено по ВНОХ дело № 5910/2012 г. Софийският градски съд изменил присъдата по отношение времето и мястото на извършване на двете деяния, като вместо началото на месец януари 2012 г. до 6.01.2012 г. е приел, че са извършени на неустановени с точност дати в началото на месец януари 2012 г. и вместо[жк] [улица] и [улица]през сградата на Главна дирекция "Гранична полиция" е приел неустановени с точност места в гр. С. Потвърдил е присъдата в останалата обжалвана от подсъдимия част. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и е влязло в сила. Доводът на осъдения, че по същество въззивният състав е постановил нова присъда, която подлежи на касационна проверка не се подкрепя от разпоредбите на процесуалния закон. Неоснователно е съображението, че изменяването на присъдата по основни обстоятелства, включени в предмета на доказване, каквито са времето и мястото на извършване на деянието по своята правна същност представлява постановяване на нова присъда, която подлежи на проверка по реда на чл. 346, т. 2 от НПК. С присъдата съдът решава въпросите по чл. 301 от НПК, в това число и относно извършеното деяние, авторството на подсъдимия и вината. По тези въпроси се е произнесъл първоинстанционният съд, като въззивният състав е възприел изводите му и е потвърдил присъдата. Със своя съдебен акт той само е конкретизирал мястото и времето на извършване на двете деяния, а не е решил за първи път този въпрос, затова не е отменил първоинстанционната присъда, постановявайки нова такава, а само я е изменил. Проверката на влязлото в сила въззивно решение може да бъде извършена по реда на глава тридесет и трета от НПК, по който е образувано настоящото производство. Съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело и искането е направено от осъдения в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно поради слените съображения: Оплакването на осъдения за нарушение на материалния закон, което е основание за отмяна на въззивното решение и за оправдаване не се подкрепя от данните по делото. То се мотивира с осъждането му по недоказано обвинение и съображенията му са идентични с възражението му при разглеждане на делото в първоинстанционния съд и с оплакването пред въззивната инстанция против правилността на осъдителната присъда. Доводите му се свеждат до това, че единственото уличаващо го доказателство са показанията на пострадалия, а те са кредитирани без основание, предвид противоречивите сведения, които е давал при всички разпити. Такова нарушение, довело до осъждането на подсъдимия без да са доказани по несъмнен начин авторството и обективните елементи от състава на престъплението в съответствие с изискването по чл. 303, ал. 2 от НПК, по делото не е допуснато. Въпросът за достатъчността и надеждността на доказателствените източници за фактическите обстоятелства в подкрепа на обвинителната теза е решен правилно от съдилищата. Софийският районен съд е осигурил на подсъдимия справедлив процес, като в условията на непосредственост, в три съдебни заседания, е събрал всички относими и допустими доказателствени източници, уважил е допълнителните доказателствени искания на обвинението и защитата, назначил е и изслушал заключение на съдебно-психиатрична експертиза, която е изяснила възможността на пострадалия да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава показания за тях, допуснал е и разпитал посочени от защитата свидетели. Въззивната инстанция от своя страна е преценила, че пострадалия не е разпитан с необходимата задълбоченост и това е довело да не бъде изяснен в достатъчна степен въпросът за точните дата и място на извършване на двете деяния и в рамките на правомощията си е положила усилия да събере доказателства за изясняването му. Провела е допълнително съдебно следствие, при което е разпитала пострадалия, изслушала е заключение на съдебно-почеркова експертиза. Направила е собствен анализ на всички събрани доказателствени материали, при който е констатирала, че първоинстанционният съд не ги е анализирал превратно, в разрез с правилата на формалната логика и е направил верни фактически изводи по отношение на основния факт включен в предмета на доказване, а именно даването на двете парични суми от пострадалия на подсъдимия под въздействие на създадената от последния заблуда. Тези фактически констатации не са лишени от доказателствена основа, не са направени въз основа на предположения и единствено от колебливите и непоследователни показания на пострадалия, както се поддържа от осъдения. Съдилищата не са се предоверили без основание на съобщеното от пострадалия в тази му част. Много внимателно са обсъдили и съпоставили с останалите източници на доказателства съобщените от него факти, а решението за кредитирането им не е израз на предубеденост. Изложили са достатъчно съображения, поради които са приели, че той добросъвестно и достоверно от момента, в който с писмената жалба е сигнализирал полицейските органи, е установил по какъв начин е бил мотивиран и какви парични средства е предал на подсъдимия. Отчетена е объркаността му по отношение на времето и мястото, където е предал сумите и мотивирано е прието, че в тази им част не могат да бъдат надежден източник на доказателства, но това не се отразява изцяло на тяхната годност. Показанията на пострадалия са важен източник на доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост и защото липсват други, подкрепящи ги източници на преки доказателства. Под страх от наказателна отговорност от фазата на досъдебното производство е последователен относно продажбата на апартамента и последвалите събития след превеждане на продажната цена по сметката му. До предприемането на действията свързани с продажбата на имота не е познавал подсъдимия и св. С. и Г., не се навеждат доводи за наличието на обстоятелства, които биха го мотивирали да им навреди като припише на някои от тях престъпление, което не са извършили. За съобщените от него факти се съдържа достатъчно доказателствена информация в показанията на тези свидетели, в частите, които са кредитирани с доверие и при отчитане на евентуалната им заинтересованост. Въз основа на възприетите от съдилищата фактически положения, че в началото на 2012 г., подсъдимият разбрал от пострадалия, че от продажбата на апартамента е получил само сумата 5000 лв. и всички документи са останали в купувача и като решил да се възползва от неговата неориентираност му обяснил, че има познат в СДВР и с негово съдействие могат да му бъдат върнати документите и сделката да бъде развалена срещу сумата 5000 лв., след което имота да бъде продаден на по-добра цена и по този начин го мотивирал на два пъти да му даде сумите съответно 2000 и 1800 лв, след което се укрил, в рамките на които се извършва касационната проверка, материалният закон е приложен точно. Правилно е прието, че са налице съставомерните признаци от състава на престъплението измама, а с оглед съдебното му минало и квалифициращото обстоятелство "опасен рецидив". Без да има обективна възможност и намерение да помогне на пострадалия е въздействал върху неговото съзнание, като създал погрешна представа, че може да му съдейства сключената сделка да бъде развалена и имота да бъде продаден повторно при по-добри условия и по този начин го мотивирал да му предаде двете суми. Извън довода за осъждането му в нарушение по чл. 303, ал. 2 от НПК, от осъдения не се поддържат други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които настоящата инстанция е длъжна да отговори. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата му, което се мотивира с осъждането му по обвинение, което не му е предявено, не се подкрепя от данните по делото. Досъдебното производство и производството пред двете решаващи съдебни инстанции са проведени по реда на НПК, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348, ал. 3 от НПК, които са основание за отмяна на постановения съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане. С обвинителният акт на подсъдимия е предявено обвинение за две деяния, извършени в условията на продължено престъпление за времето 14-18.01.2012 г. на две различни места в гр. С. събирането на доказателствата в хода на съдебното следствие в съдебно заседание на 2.08.2012 г. пред първоинстанционния съд обвинението е изменено по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК, като му е предявено обвинение за две деяния извършени в гр. С. на неустановени точно дати в периода от началото на месец януари 2012 г. до 6.01.2012 г. първото в[жк], ул..........." №..., а второто на [улица]. Подсъдимият е узнал новото обвинение, декларирал е, че го разбира и не желае отлагане на делото за да подготви защитата си по него. Въззивната инстанция не го е осъдила за различно престъпление, като постановеният от нея съдебен акт не надхвърля рамките на предявеното обвинение. Тя е преценила, че въпреки предприетите усилия в тази насока, точните място и време на извършване на деянията не са установени и е изменила присъдата в този смисъл, приемайки, че са извършени в началото на месец януари 2012 г. на неустановени с точност места в гр.С. В тези предели е осъществил правото си на защита съгласно предявеното обвинение и с въззивното решение не е утежнено по недопустим начин наказателното му положение и не е осъден за деяние, което не е конкретно индивидуализирано. Посочените времеви интервал- началото на месец януари 2012 г. и място на извършване на деянието - гр.С. са достатъчно индивидуализиращи белези, поради което не може да се възприеме съображението, че не е узнал за какво конкретно престъпление е осъден. Оплакването за явна несправедливост на наказанието, което е основание за изменяване на влязлото в сила решение, също е неоснователно. При установената фактическа обстановка и приложен материален закон определеното от първоинстанционния съд за изтърпяване наказание не е явно несправедливо завишено и въззивната инстанция при проверката на правилността на присъдата в тази част, не е имала основание да реши по различен начин въпроса по чл. 301, ал. 1, т. 3 от НК. Индивидуализирано е в размер близък до минимума предвиден в особената част на НК за престъплението, като не е превратно преценена във вреда на подсъдимия, относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 от НК. Вярна е констатацията на въззивната инстанция, че е проявен неоснователен либерализъм и наказанието е занижено, но в рамките, в които извършва въззивната проверка няма процесуална възможност да го коригира. Не се подкрепя от данните по делото довода, че е осъден въз основа на съдебното му минало, като не са отчетени характера на престъпленията, за които е осъждан и продължителния период от време, изминал от последното осъждане. Съдебното минало е едно от обстоятелствата по чл. 54 от НК характеризиращо дееца, което не може да се игнорира при отмерване на санкцията. Подсъдимият е осъждан общо 14 пъти за престъпления от общ характер, от които пет пъти за престъпления от същия вид, две от тях извършени в условията на опасен рецидив, в особено големи размери и представляващи особено тежък случай. Наложените му ефективни наказания лишаване от свобода, най-тежкото от които в размер на пет години, не са се оказали достатъчни за възпирането му от извършване на престъпления, с оглед постигане целите на индивидуалната превенция. Последната му присъда, за същото по вид престъпление, е влязла в сила на 20.12.2008 год, поради което неоснователно се поддържа, че продължителен период от време се е въздържал от извършване на престъпления и може да му се въздейства в достатъчна степен поправително и превъзпитателно с налагане на по-малко по размер наказание. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила въззивно решение на Софийски градски съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения и като неоснователно искането му за възобновяване на делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл