Решение № 4683 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7890/2014 г.

от 17.12.2013 г., т. на директора на Дирекция "МПДТР" при общината, в частта, в която на Маргарита Стоянова Найденова са определени задължения за лихви в размер на 106,74 лв. върху данък за недвижими имоти и задължения за лихви в размер на 207,23 лв. върху такса битови отпадъци за 2010 г. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Иска неговата отмяна. Ответникът Маргарита Стоянова Найденова от гр. Бургас оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на решението, приема следното:

от 17.12.2013 г. на директора на Дирекция "МПДТР" при общината, в частта, в която на Маргарита Стоянова Найденова са определени задължения за лихви в размер на 106,74 лв. върху ДНИ и задължения за лихви в размер на 207,23 лв. върху ТБО, за 2010 г. Съдът е установил, че лицето няма задължение за плащане на ДНИ и ТБО за 2010 г. Нито издателят на акта, нито горестоящият административен орган твърдят, че адресатът на АУЗД има неплатени задължения за ДНИ и ТБО за 2010 г. Видно от оспорения акт, за 2010 г. органът е посочил задължения за ДНИ и ТБО, внесена сума и сума за внасяне в размер на 0 (нула) лв. При тази липса на задължение по главницата, органът е определил дължими суми от 106,74 лв. и от 207,23 лв., представляващи лихви за забава върху задълженията за ДНИ и ТБО за 2010 г. В решението си горестоящият административен орган е посочил, че така определените суми се дължат от Найденова, макар че за данъчния период - 2010 г., не е установил неплатени задължения за ДНИ и ТБО. Според касатора в настоящото производство, тези суми са дължими, тъй като това били натрупани лихви не само за 2010 г., а и за предходни периоди. За кои точно предходни периоди, върху какъв размер на дължими, но незаплатени местни данъци и такси са изчислени лихвите и за какъв период на забава, административният орган нито е посочил в АУЗД, нито са представени доказателства в тази насока. Едва в съдебното производство, с писмо от 17.03.2014 г., представителят на касатора е уточнил, че това са натрупани лихви за задължения през 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. За да отмени АУЗД в оспорената му част, първоинстанционният съд е приел, че за периода 2004 г. - 2007 г. задълженията са погасени по давност, предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК. Тъй като лихви се дължат само върху неплатени в срок задължения, в случая такива не са установени с оспорения АУЗД за 2010 г. - нито по вид, нито по размер, нито е посочено какъв е периодът на забавата. При тези данни по делото правилен е крайният първоинстанционен извод за незаконосъобразност на административния акт в обжалваната част. Поддържаното и пред касационната инстанция становище, че определените задължения за 2010 г. представляват дължими, но неплатени лихви за забава на плащания в срок на ДНИ и ТБО за предходни периоди - уточнени едва в съдебното производство, е ирелевантно за спора. Уточнението на основанието и размера на определените лихви за процесния период не може да замени липсата на мотиви в административния акт. Такива релевантни фактически съображения не са изложени и от горестоящия административен орган в постановеното от него решение по чл. 107, ал. 4 ДОПК. Видно от съдържанието на АУЗД, за 2010 г. органът е определил лихви за забава върху главница нула, като не е обосновал по никакъв начин дължимостта на това акцесорно задължение. Нито в АУЗД, нито в решението на горестоящия административен орган са изложени правнорелевантните факти за формиране на акцесорното задължението за законна лихва за забава по отношение на основанието, размера и периода на задължението. По делото не е спорно обстоятелството, че касационният ответник няма задължение за плащане на главницата за ДНИ и ТБО за 2010 г. към момента на издаване на АУЗД, поради което данъчно-задълженото лице не дължи лихви за забава за посочения период, тъй като не са изпълнени условията на чл. 1 ЗЛДТДПДВ. Като е отменил АУЗД в оспорената част, първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила.