Решение № 5580 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3017/2021 г.

Решение № 5580 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3017/2021 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 26 от 01.02.2021 г. по административно дело № 374/2020 г. Административен съд – Враца е: 1) отхвърлил жалбата на Х. Х. от гр. Враца против решение № Ц1012-06-42/2/24.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Враца, с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане № [номер 07.02.2020 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Враца; 2) осъдил Х. Х. да заплати на ТП на НОИ – Враца юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба от Х. Х. от гр. Враца, действащ чрез процесуалния представител адвокат В.. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК – нарушение на материалния закон, касаторът претендира решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и да му се присъдят направените разноски по делото. Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ – Враца, не е изразил становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. По делото е установено от първоинстанционния съд, че със заявление от 11.10.2019 г. Х. Х. е поискал преизчисляване на отпуснатата му на 09.12.2015 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 11.11.2015 г. (датата на подаденото първоначално заявление за пенсиониране). В хода на административното производство по новото заявление на 25.10.2019 г. е издадена служебна бележка за осигурителен стаж и доход на самоосигуряващо се лице за зачитане на авансовия размер на осигурителния доход, върху който са внесени осигурителните вноски на основание чл. 6, ал. 8 от КСО за периода от 01.07.2013 г. до 30.11.2014 г. Извършена проверка от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Враца, резултатите от която са обективирани в констативен протокол от 25.10.2019 г. При проверката е установено, че Х. е внесъл дължимите осигурителни вноски за ДОО (държавното обществено осигуряване) като самоосигуряващо се лице за периода от 01.07.2013 г. до 30.11.2014 г., а за периода от 01.12.2014 г. до 10.11.2015 г. не са били внесени дължимите осигурителни вноски за ДОО. С процесното разпореждане от 07.02.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Враца е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х., считано от 11.10.2019 г., пожизнено, по чл. 99, ал. 1, т. 1, б. "а" от КСО, и същата е определена в размер на 643, 84 лв. С доводи, че пенсионният орган незаконосъобразно е приел, че изменението следва да бъде от 11.10.2019 г., вместо от 11.11.2015 г. – датата на първоначалното отпуснатата му пенсия, Х. е обжалвал разпореждането по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Враца, който с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 24.07.2020 г. не е уважил сезиралата го жалба. В мотивите си директорът е проследил хронологично движението по пенсионната преписка и е обсъдил придобития от лицето осигурителен стаж. За да приеме жалбата на Х. против решението на директора на ТП на НОИ – Враца за неоснователна, административният съд е аргументирал теза за неговата законосъобразност, като издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия при спазване на законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. По спорния между страните въпрос съдът е приел, че размерът на пенсията на Х. правилно е увеличен от датата на заявлението, с което е поискано изменението й, а не от датата на отпускането й. В този контекст е посочил, че тъй като административното производство е инициирано не от административния орган, а от пенсионера, разпоредбите, на които се позовава жалбоподателят – чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО във връзка с чл. 99, ал. 2, т. 2 от същия кодекс са неприложими, а пенсионният орган правилно е приложил чл. 99, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 99, ал. 1, т. 1, б. "а" от КСО. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението на Административен съд – Враца е постановено в съответствие с надлежно събраните доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. Касаторовите възражения са неоснователни. Законът е овластил пенсионния орган сам да изменя и отменя издадените от него административни актове в хипотезите на чл. 99 от КСО. В случая съдът обосновано е приел, че административният орган законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 1, б. "а" от Кодекса за социално осигуряване, понеже производството за изменение на отпуснатата лична пенсия е инициирано от пенсионера, който е внесъл дължимите осигурителни вноски за ДОО като самоосигуряващо се лице за периода от 01.07.2013 г. до 31.11.2014 г. В конкретния случай съгласно чл. 99, ал. 2, т. 1 от КСО, разпореждането по чл. 98 от КСО се изменя от датата на представяне на доказателствата. Неоснователна е поддържаната и пред настоящата инстанция претенция за изменение на определения размер на пенсията от датата на отпускането й, тъй като производството не е инициирано от административния орган. Освен това трябва да се има предвид, че разпореждането от 08.03.2016 г. за определяне размера на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст не е било оспорено от Х.. Искането за преизчисление е било направено много след влизането в сила на това разпореждане - едва на 11.10.2019 г., с оглед на което ръководителят на пенсионното осигуряване правилно е приложил нормата на чл. 99, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 1, б. "а" от КСО, и следователно коректно е определен момента на преизчисляване на пенсията на Х. – считано от датата на подаване на новото му заявление. С оглед на изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на главното искане на касатора за отмяна на оспорения от него съдебен акт, няма основание да бъде уважена и акцесорната му претенция за присъждане на деловодни разноски, а ответникът по касация, за когото изходът от спора е позитивен, не е претендирал разноски, поради което присъждането на такива не се следва и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в състав на шесто отделение,