Решение № 2897 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2560/2015 г.

Решение № 2897 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2560/2015 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова чл. 208 АПК Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопоцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на околната среда и водите (МОСВ), чрез процесуален представител юрк. Станимирова, против решение № 7597/08.12.2014 г. по адм. дело № 5964/2014 г. на Административен съд София-град, с което министерството е осъдено да заплати на Тодор Николов Стоянов сумата от 11 118 лв. на основание чл. 104 от Закона за държавния служител (ЗДСл), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.01.2014 г., до окончателното й изплащане. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и излага съображения в 3 пункта: Навеждат се доводи за неправилна преценка на съда относно наличие на основания за изискуемостта на присъденото обезщетение на основание чл. 121, ал. 1, т. 3, вр. чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Иска се отмяна на съдебното решение. Ответникът по касационната жалба - Тодор Николов Стоянов от гр. София, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и потвърждаване на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по искова молба на Тодор Николов Стоянов против Министерство на околната среда и водите (МОСВ), с която се претендира присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 11 118 лв. заедно със законната лихва върху сумата, считано от 09.01.2014 г. до окончателното й изплащане. В основанията на иска ищецът се позовава на отменената заповед за прекратяване на служебното му правоотношение с влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 4715/2013 г. по описа на ВАС и разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. С решение № 9646/27.06.2013 г. по адм. дело № 4715/2013 г., Върховният административен съд отменя заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца. Решението влиза в сила на 09.01.2014 г. и със заповед № 49 от 20.01.2014 г. на министъра Тодор Николов Стоянов е възстановен на заеманата, преди уволнението държавна служба - "главен експерт" в отдел "Мониторинг и докладване", направление "Биоразнообразие" при дирекция "Кохезионна политика за околната среда" към МОСВ, считано от 20.01.2014 г. с основна месечна заплата в размер на 1853 лева. По делото е установено, че основната заплата получавана от ищеца за заеманата от него длъжност към 27.02.2013 г. е в размер на 1853 лева и за времето от издаване на незаконосъобразната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца, до неговото възстановяване на държавна служба, същия не е в трудово или служебно правоотношение с друг работодател. За да постанови обжалваното решение, съдът приема, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца е отменена от съда с влязло в сила решение, поради което искът е процесуално допустим, а разгледан по същество е основателен. Съдът приема, че предмет на съдебна преценка e дали за периода от издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение до момента на издаване на заповедта за възстановяване на служебното правоотношение, ищеца работи по трудово или служебно правоотношение във връзка с правото на държавния служител да получи обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Решението е правилно. Съдът установява правнорелевантните за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 АПК като излага подробни правни съображения относно оплакванията в жалбата. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Правилно съдът приема за неотносимо обстоятелството дали за процесния период Агенция по заетостта предлага на служителя друга подходяща работа или не. Правилни са изводите на съда, че съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (в редакцията ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.), когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, каквато хипотеза е налице, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но за не повече от 6 месеца. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора за непредявяване от ответната страна на правото за изплащане на дължимото обезщетение за периода когато то е без работа, тъй като видно от подаденото от него заявление за възстановяване на държавна служба такова предявяване на правото на обезщетение е изрично посочено в същото, нещо повече, в заповедта за възстановяване на държавна служба конкретно е посочено, като основание и подаденото заявление за възстановяване на държавна служба. Видно от данните по делото предпоставките за присъденото обезщетение досежно главницата са налице - влязло в сила съдебно решение за отмяна на незаконно обезщетение и съобразен размер на обезщетението. Правилно съдът се произнася и по искането за присъждане на мораторна лихва с правно основание на чл. 86 от ЗЗД, върху определеното обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Началният момент на забавата, посочен в ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 3/2004 г. т. 4 от същото, съгласно която мораторната лихва върху присъдената сума може да се претендира от влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен като незаконосъобразен или унищожаем административният акт поради незаконосъобразно уволнение е 09.01.2014 г. когато влиза в сила решението на ВАС за отмяна на незаконното уволнение. Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7597/8.12.2014 г. по адм. дело № 5964/2014 г. на Административен съд - София град. Решението е окончателно.