Решение № 7958 от 17.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4995/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. А., гражданин на Сирия, чрез адв. Йорданова, срещу Решение 7408/04.03.2025 г., постановено по адм. дело 11347/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 11063/24.10.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при МС. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че от административния орган и от съда не са обсъдени и анализирани всички факти и обстоятелства от съществено значение, за да се прецени необходимостта от предоставяне на търсената закрила. Фактическите и правните изводи на съда не съответстват на събраните по делото доказателства и актуалната обстановка в Сирия, като в тази насока съдът не е положил усилия да потърси други източници на информация. Твърди се, че спрямо кандидата следва да намери приложение принципът забрана за връщане, регламентиран с чл. 4, ал. 3 ЗУБ, което не е съобразено от съда. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и на процесния административен акт. В съдебно заседание касаторът, представляван от адв. Йорданова, моли за отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът - председателят на ДАБ, чрез юрисконсулт Хичовски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е било Решение 11063/24.10.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 ЗУБ и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ, на А. А. А., гражданин на Сирия, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и на приложимите административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд е споделил извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Прието е, че от кандидата не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Изложените мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход - Сирия. Съдът е отрекъл и наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, като е съобразил, че от него не се твърди в държавата по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Формиран е извод, че в случая не са установени тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в Сирия, в т.ч. и такива, посочени в Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07. Визираните хипотези в решението на СЕС не са налице в случая, тъй като споделената пред интервюиращ орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия е налице конфликт и то такъв, който достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион в Сирия, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат отмяната му. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от решаващия състав, който е обсъдил всички относими към спора факти и обстоятелства, като правилно е приложил материалния закон. Правилен е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставките, предвидени с нормата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. В хода на административното производство търсещият закрила не е заявил наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. При проведеното интервю е посочил, че е напуснал Сирия поради липсата на сигурност и бъдеще в страната му, но не и конкретни основателни опасения от преследване. Изрично е заявил, че спрямо него и семейството му не са били отправяни заплахи и не са били преследвани по каквито и да е причини. В случая не се установява чужденецът да е бил принуден да напусне Сирия и поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. В процесния административен акт е налице подробно обсъждане на ситуацията в страната по произход и е формиран обоснован извод, възприет и от съда, че спрямо А. А. А. не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. След анализ на приобщените доказателства, в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. АССГ подробно е обсъдил данните, съдържащи се в справки вх. ЦУ-1841 от 23.08.2024 г. и вх. ЦУ-0220 от 14.01.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, както и информацията относно Сирия, допълнително представена в съдебното производство, въз основа на което е формирал правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Съгласно постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му, в т.ч. и при евентуалното му завръщане в страната по произход. Изцяло се споделя приетото от административния съд относно ситуацията в Сирия, както и изводът, че в случая не е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Правилен е и изводът на съда, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната по произход на чужденеца, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да се наруши принципа non refoulement - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. Съответно, заявените касационни оплаквания в тази насока са неоснователни. По гореизложените съображения решението следва да бъде оставено в сила, като постановено в съответствие с материалния закон. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,