Решение № 8255 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1550/2017 г.

Решение № 8255 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1550/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗД/. Образувано е по касационна жалба на П. Г. К. и И. Л. К. за себе си и като родители на детето Е. И. К. и искане за допълване (поправяне) на касационна жалба от Сдружение Извънбрачно биологично семейство на дете - Е. И. К. с баща И. Л. К. и майка – П. Г. К. срещу решение № 4177/16.06.2016 г., постановено по адм. дело № 3875/2016 г. по описа на Административен съд София - град. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени индивидуалния административен акт. Ответникът – Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Люлин, гр. София, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на П. Г. К., лично и като родител на детето Е. И. К., срещу Заповед № ЗД-Н-09/07.03.2016 г., издадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, с която на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗД, директорът на ДСП - Люлин, АСП е наредил П. Г. К. да ползва социална услуга - оценка на родителския капацитет, социално-педагогическа помощ и подкрепа; услугата да бъде предоставена от ЦОП [наименование] към Фондация "За нашите деца", за срок от три месеца, като същата включва: оценка на капацитета на родителите от доставчика при входа на услугата - за срок до 1 месец; работа с родителите в случай на установени потребности от повишаване на родителския капацитет - до 3 месеца; оценка на родителския капацитет на всеки от родителите поотделно и заедно, в края на предоставената услуга. Заповедта, с която е наредено ползването на социална услуга е оспорена по административен ред пред директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – С. - град, който с Решение №РД01-144/28.03.2016 г. е отхвърлил жалбата на П. Г. К.. В съдебното производство не са ангажирани доказателства за опровергаване на констатациите в социалния доклад, въз основа на който е издадена оспорената заповед. При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд приема от съдържащите се в административната преписка доказателства, че детето Е. И. К. с ЕГН: [ЕГН] е малолетно. Нейни родители са П. Г. К. и И. Л. К.. Детето е родено след прекратяването на брака на родителите й чрез развод. До около 1-годишната си възраст е отглеждано само от майката и без участието на бащата, като е ползвана услуга "Звено майка и бебе". Отдел "Закрила на детето" /ОЗД/ към ДСП - Люлин работи с Е. и родителите й от м. септември 2014 г. Родителите не разполагат с жилище на територията на гр. София, където биха могли да отглеждат детето. Бащата И. К. е бил настанен в Център за временно настаняване (ЦВН) [наименование], където след изтичане на срока за настаняване е отказал да напусне. През месец септември 2014 г. майката и детето напускат роднините по майчина линия и се установяват при бащата в ЦВН. По времето на престоя в ЦВН, служителите на Центъра са наблюдавали скандали в присъствие на детето, унизително отношение и квалификации на бащата по адрес на майката. Родителите не са спазвали дадените от ОЗД препоръки относно осигуряване на емоционален комфорт на детето, грижа за здравето му, записването му в детска ясла и др. От края на м. юли 2015 г., на територията на ЦВН остава само майката, заедно с детето, като престоят й в ЦВН е удължен до края на 2015 г. Бащата се е установил на адрес в[жк]/по негово твърдение/, и ежедневно е посещавал майката и детето. Служителите на ЦВН са споделили пред социални работници от ОЗД към ДСП - Люлин за неглижиране потребностите на детето, занижена хигиена в стаята, неумение на г-жа К. да се справя с потребностите на детето. В края на 2015 г. родителите постигат съгласие бащата да полага грижи за детето, като същият е имал очаквания да бъде настанен отново в ЦВН заедно с Е., за което подава заявление през м. 01. 2016 г. В очакване на отговор на заявлението г-н К. продължава да отглежда детето, съгласно договорката с майката, но не е посочил къде. На 02.02.2016 г. в ОЗД към ДСП - Люлин е получена информация от 09 РУП, че г-н К. е задържан за 72 часа, а г-жа К. е в неизвестност и няма кой да се погрижи за детето, което е заедно с него. ОЗД е предприел спешна мярка за закрила и в същия ден малолетната Е. е настанена в професионално приемно семейство със Заповед №ЗД-Н-02/02.02.2016 г. от директор на ДСП-Люлин. След изтичане на 72-часовото задържане бащата е освободен и двамата с майката настояват детето да им бъде върнато. Пред социалните работници от ОЗД към ДСП - Люлин бащата е отказал да конкретизира къде живее и с кой възнамерява да отглежда детето. Заявил е, че има жилище в [населено място], от където в ОЗД към ДСП - Люлин е получена информация, че то е необитаемо. От своя страна майката П. К. е заявила в ОЗД, че след като срокът й за настаняване в ЦВН е изтекъл, тя ползва услугите на Кризисен център, където преспива. Г-жа К. не е дала обосновано обяснение какви намерения има по отношение на трудовата си заетост /тя е безработна/, гарантираща сигурни финансови постъпления, наличие на възможности да осигури подходящи жилищни условия, където би могла да отглежда детето. Становището на социалните работници е, че тези обстоятелства поставят в риск гарантирането на базовите потребности на детето. Извършеното наблюдение от страна на ОЗД, не доказва, че двамата родители притежават достатъчно капацитет и умения за полагане на адекватни грижи за детето. В социален доклад, изготвен от ОЗД по повод насочване на майката към социална услуга, е отразено, че при провежданите общи срещи в ОЗД, г-н К. показва властващо, налагащо и унизително отношение към г-жа К.. Становището на ОЗД е, че това създава предпоставки за риск от увреждане на правилното развитие на детето, тъй като то става свидетел на системно психическо насилие над майка му. От своя страна майката се съгласява с всичко, което бащата казва и не му се противопоставя. Предвид желанието на родителя детето да бъде върнато в биологичното семейство, становището на ОЗД е, че е необходима продължителна социална работа за повишаване на родителския капацитет и на двамата родители. Направена е преценка, че г-жа К. се нуждае от ползване на услугата социално-педагогическо и социално психологическо консултиране и подкрепа, консултиране и съдействие за намиране на работа, подобряване на взаимоотношенията й с бащата на детето, изясняване на обстоятелството как ще отглежда детето - заедно с бащата или сама. В мотивите на оспорената заповед е посочено, че родителите не приемат за обективна оценката на ОЗД относно потребностите на детето и техните възможности. Оспорват всичко и по административен и по съдебен ред-спешните действия на ОДЗ, предварителното изпълнение на заповедта; мярката за закрила, потребностите на детето, техните потребности за повишаване на родителския капацитет. На предложенията на ОДЗ за ползване на лицензирани доставчици за услуги в общността, родителите отказват. Майката понякога проявява желание да ползва услуга, но водена от категоричния отказ на бащата не подава заявление. Бащата заявява, че няма ДСП/ОДЗ да определя капацитета им; няма доставчик на услуга да ги оценява, нито да ги учи как да бъдат родители. Желае експертна оценка от съда. При тези данни е обусловен е извод, че родителите с всичките си действия се проявяват като недоброволни клиенти, които в същия момент се нуждаят от помощ, за да отглеждат детето в собственото му семейство, което би съответствало на най-добрия интерес на детето, ако това собствено семейство не застрашава здравето, живота и развитието му. Обоснован е извод за законосъобразност на обжалваната заповед, като постановена от компетентен орган - директора на дирекция "Социално подпомагане", поради което не е налице основание за обявяване на нищожността му служебно от съда /чл. 168, ал. 2, вр. чл. 146, т. 1 АПК/. Компетентността на органа произтича от разпоредбата на чл. 20, ал. 4 ППЗЗД и Заповед №ЧР-1 191814.12.2013 г., от която се установява, че издателят на акта заема съответната длъжност. Решаващият съд извежда, че е спазено и изискването за форма на административния акт- чл. 146, т. 2, вр. чл. 59 АПК, доколкото специалният приложим закон не установява други различни изисквания- актът е в писмена форма, посочено е наименованието на органа, който го издава, наименованието на акта, адресатът му, изложени са фактическите и правни основания, послужили за издаването му. Не се констатирани и нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с изясняването на релевантните по делото факти, обезпечено с разпоредбите на чл. 9, ал. 2 и ал. 4, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд приема, че материалният закон е приложен правилно и в съответствие с целта му. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспореното решение по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. От правна страна, в чл. 4 ЗЗД са регламентирани мерките за закрила, като в ал. 1 са изброените мерките, чрез които се осъществява закрилата, а в т. 1 е предвидено "съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда". В разпоредбата на чл. 23 ЗЗД е посочено в какво се изразяват мерките, като в т. 2, посочена като правно основание за издаване на обжалваната пред съда заповед, е предвидено "насочване към подходящи социални услуги в общността". Според чл. 24, ал. 1 от същия закон, мерките за закрила по чл. 23 се предприемат от дирекция "Социално подпомагане" по искане на родителите, настойниците, попечителите, лицата, които полагат грижи за детето, или на самото дете, както и по преценка на дирекция "Социално подпомагане" и се осъществяват от доставчици на социални услуги за деца или от дирекция "Социално подпомагане". Според определението, дадено в § 1, т. 8 ДР ЗЗД "услуги" по смисъла на чл. 23 са социалните услуги, предоставяни в общността по Закона за социално подпомагане. В чл. 18, ал. 1 ППЗЗД е регламентирано, че целта на мерките за закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето; според ал. 2, мерките, предвидени в чл. 23 ЗЗД. се прилагат съгласно изготвения план за действие, а според ал. 3, мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги. В разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗД, същата посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, е установено, че в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане". От доказателствата по делото несъмнено се налага изводът, че детето E. К. е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" и "д" ДР на ЗЗД., тъй като съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие и същото е отпаднало от училище. Безспорно е също, че от страна на родителите няма заявено желание за ползване на социални услуги. Следователно, осъществена е хипотезата на чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗД, при която директорът на дирекция "СП" може да издаде заповед за ползване на социални услуги. В случая социалната услуга, чието ползване от майката е наредено с оспорената заповед е в съответствие с най-добрия интерес на детето, обезпечаването на който е свързано със способността на родителите да се грижат за него - § 1, т. 5, б. "д" от ДР на ЗЗД. Предвид изложеното първоинстанционният съд, постановявайки своето решение, не е допуснал нарушение на процесуалните правила, обусловили неправилното приложение на материалния закон. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,