Решение № 10913 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4753/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция Митници, чрез процесуален представител юрк. В. П. С.-Стойкова, против Решение 271/05.03.2024 г., постановено по адм. дело 437/2023 г. по описа на Административен съд - София-област. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че в хода на административното производство са извършени проверки и са събрани доказателства за определяне на нова митническа облагаема стойност на процесната стока лек автомобил, въз основа на налични данни на територията на Съюза, включително получена информация по линия на международното сътрудничество. Поради това счита за неправилни изводите на решаващия съд относно приложението на чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията и вторичните методи за определяне на митническата стойност съгласно чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 на ЕП и на Съвета. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което да бъде потвърден административният акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ЕТ Ц. А. С. Б., ЕИК 122080060, чрез адв. Р. Василева, оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. С молба по хода на делото моли жалбата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение оставено в сила. Претендира направените деловодни разноски за настоящото производство, за което прилага доказателства. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка на събраните доказателства, наведените касационни основания и извършена служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - София-област е било Решение 32-92747/09.03.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници, към митническа декларация (МД) с MRN 20BG001008016040R0/29.01.2020 г., с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ във вр. с чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1, чл. 102 и чл. 104, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 140 и чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 54, ал. 1, чл. 55, ал. 1, чл. 67, ал. 1 ЗДДС и чл. 59 АПК, е определена нова митническа и данъчна облагаема стойност на поставената под режим "допускане за свободно обращение" стока по МД в размер на 7 180,73 лв. и нови размери на дължимото мито и ДДС, съответно са взети под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 437,21 лв. и ДДС в размер на 961,88 лв., или общо установени за досъбиране в размер на 1 399,09 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС. От фактическа страна решаващият съд е установил, че на 29.01.2020 г. с МД с MRN 20BG001008016040R0 в МП Пристанище Бургас център е приета за режим допускане за свободно обращение стока, описана като употребяван пътнически автомобил-катастрофирал, марка Ауди, модел Q7, тип Q7, първа рег. 01.01.2010 г., цвят: White, раб. обем 3600 куб. см., двигател: няма данни; шаси WA1JYCFE1AD001731, държава на изпращане/износ CA Канада, условие на доставка CFR стойност и навло; декларирана цена CAD 2100. Приложените документи към МД са описани в решението. При извършена последваща проверка са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката и елементите за определяне на митническата стойност. Получено е писмо от канадските митнически власти с информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, в която фигурира и процесното с цена в размер на CAD 4790. След анализ на представените данни директорът на ТД Митница Бургас е уведомил лицето с писмо, в изпълнение на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., за предстоящото издаване на решение за определяне на нов размер на митническата стойност на стоката. В указания срок е било депозирано възражение. След като е приел жалбата за процесуално допустима, решаващият съд е посочил констатациите и заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) по делото. От правна страна съдът е потвърдил валидността на обжалваното митническо решение като постановено от компетентен орган, при спазване на правомощията му по чл. 19, ал. 7 ЗМ и обективирано в изискуемата писмена форма. За да уважи жалбата административният съд на първо място е приел, че е допуснато съществено нарушение на администратвнопроизводствените правила, тъй като за извършване на проверка в рамките на последващ контрол не е била издадена заповед за възлагане съгласно чл. 84в ЗМ. Позовал се е и на приложимата правна уредба и изисквания на Регламент (ЕС) 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с определянето на митническата стойност на стоките и правомощията по осъществяването на последващ контрол. Доказателствената тежест за наличие на основателни съмнения за отхвърляне на декларираната договорна стойност е възложена на митническия орган, който е следвало да докаже твърденията си с допустимите процесуални способи. Направените изводи в митническото решение са опровергани след обсъждане на събраните доказателства по делото. В случая съмненията са обосновани с липсата на реквизити във фактурата (без да е оспорена автентичността на документа) и получената електронна информация за износ от канадските митнически органи. От представените в хода на делото платежни документи се установява, че сумата по фактурата е била преведена по банкова сметка на продавача в Торонто Доминиън Банк на 13.12.2019 г. В допълнение са изложени съображения във връзка с доказателствената сила на получения отговор от канадските митнически власти и износната митническа декларация като частен документ. Информацията за идентични или сходни стоки е останала извън преценката на издателя на оспореното решение, поради което не са приложени последователно вторичните и резервният метод по чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Обжалваното решение на Административен съд София-област е валидно, допустимо и правилно. Установените факти от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Неоснователни са развитите касационни доводи за неправилно тълкуване на материалния закон в съдебните мотиви, довели до отмяната на Решение 32-92747/09.03.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас. Съдът е обсъдил наведените оплаквания и аргументите на страните като е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. В постановеното решение са изложени ясни мотиви по релевантните факти и доказателства за преценката, която в случая се отнася до: 1. Обосноваността на възникналите съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447; 2. Изключване на възможността за определяне на митническата облагаема стойност по някой от методите, дефинирани в чл. 74 § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, като предпоставка за определянето ѝ по метода в чл. 74 § 3 от същия; и 3. Спазване на правилата на чл. 144 от Регламента за изпълнение във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност по осъществения внос по МД с MRN 20BG001008016040R0/29.01.2020 г. на база налични данни на територията на Съюза. Не е допустимо преценката по същество да бъде аргументирана въз основа на допускания и предположения, които не са били изследвани по надлежния ред в хода на административното производство и не са подкрепени с доказателства в съдебния процес. Първоинстанционният съд е приел по същество, че не е проведено пълно и главно доказване на спорните обстоятелства и приложението на резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 от страна на митническия орган. Приложението на резервния метод изисква използването на разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Ако бъде допуснато използването на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 само въз основа на твърдения за липса на реквизити в продажната фактура и получената електронна информация за износ от канадските митнически власти, на практика издателят на Решение 32-92747/09.03.2023 г. прилага основния метод по чл. 70 от регламента, но след като вече е отрекъл подобна възможност. Този подход правилно е приет от съда за незаконосъобразен. Както отбелязва и касаторът, фактурата може да е напълно автентична, но да не отразява реалните условия по сделката. Бланкетните твърдения в тази насока не са достатъчни, за да бъде прието противното положение. Касаторът очевидно възприема неправилно доказателствената стойност на получената износна информация. Пропорционалността на административната намеса в процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента изисква да се съобрази не само изискването за възможностите на декларатора да представи търсената от него информация, но и надлежното мотивиране на съмненията. Както се посочва от СЕС в т. 60 на решение от 28.02.2008 г. по дело С-263/06, Carboni e derivati Srl: "В това отношение е необходимо да се напомни, че от съдебната практика следва, че общностната уредба относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности...". Съгласно приетото от СЕС в решение от 09.06.2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, също не може да се приеме тезата, че посочената в експортната декларация продажна стойност би могла да бъде приравнена на налични данни в Съюза по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, противно на изложените мотиви в процесния административен акт. Според т. 48 от решението на СЕС, митническите стойности, определени чрез прилагане на тази разпоредба (чл. 31, § 1 от МКО на която съответства чл. 74, § 3 от МКС), трябва в максимално възможна степен да се основават на по-рано определяни митнически стойности, а методите за остойностяване, които трябва да се използват по силата на посочената разпоредба, трябва да бъдат описаните в членове 2930, § 2 от Кодекса, но че разумната гъвкавост при прилагането на тези методи е в съответствие с целите и разпоредбите на чл. 31 от посочения кодекс. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отмяна на оспорения административен акт. При този изход на спора Агенция Митници следва да бъде осъдена да заплати в полза на ЕТ Ц. А. С. Б. разноски за настоящото производство в размер на 660 лв. - възнаграждение за един адвокат, определено на основание чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Направеното евентуално възражение за прекомерност е необосновано и неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,