Решение № 13904 от 28.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9463/2011 г.
ВАСVII отделение28.10.2011 г.докладчик т Веселина Тенева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 2079 от 2.05.2011 г. по адм. дело № 772/2011 г. по описа на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13904 от 28.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9463/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Валери Милчов Василев от гр. София срещу решение № 2079 от 2.05.2011 г. по адм. дело № 772/2011 г. по описа на Административен съд София-град. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени приложената спрямо касатора принудителна административна мярка. Ответникът по касационната жалба - началникът на отдел "Пътна полиция" - СДВР не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение в настоящия състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в касационната жалба и приема за установено следното: С оспореното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Валери Василев от гр. София против заповед № 0513/373/07 от 26.01.2011 г., издадена от началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на същия на основание чл. 171, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е приложена принудителна административна мярка "изземване свидетелството за управление № ххххххххх, кат. АВ*****" поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. За да постанови този резултат, съдът е приел, че на жалбоподателя са отнети максималният брой контролни точки
за извършени от него нарушения по ЗДвП, същият не е изпълнил задължението си да върне свидетелството за управление, поради което правилно и съответно на целта на закона му е приложена горната принудителна административна мярка. Оспореното решение е законосъобразно, не са налице твърдяните от касатора допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че спрямо касатора има издадени и са влезли в сила следните наказателни постановления за извършени по ЗДвП административни нарушения - НП-113/19.04.2005 г., издадено от началника на РПУ - гр. Белоградчик; НП-193/27.04.2007 г. и НП-373/28.06.2007 г., и двете издадени от началника на РПУ - гр. Кула; НП-247/9.03.2005 г., издадено от началника на РПУ - гр. Пордим; НП-2179/22.10.2007 г. и НП-1926/8.10.2007 г., издадени от началника на РПУ към ОДП гр. Видин, като от съдържанието на същите се установява, че всички са били връчени на касатора лично или по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Противно на изложеното в касационната жалба оплакване, решаващият съд е изследвал въпроса дали спрямо жалбоподателя са се осъществили признаците на фактическия състав на приложимата законова разпоредба. Съдът правилно се е позовал и анализирал разпоредбите, които регулират влизането в сила на наказателните постановления, и е направил верни изводи, че част от тях, като необжалваеми съгласно изрична законова разпоредба, са влезли в сила към момента на издаването им - чл. 64, б. "а" от ЗАНН, а останалите - с изтичане на срока им за обжалване на основание чл. 64, б. "б" от ЗАНН. Правилно е прието също така, че тежестта за доказване на факта на подаването на жалба срещу дадено наказателно постановление е върху оспорващия, който следва да докаже всички обстоятелства, които са благоприятни за него и на които основава своите искания и възражения. От друга страна, този извод е верен и защото на доказване подлежат само положителни факти, т. е. административнонаказващият орган не може да удостовери факта, че срещу посочените наказателни постановления няма подадени жалби. Като се има предвид горното, правилно е определен и броят на отнетите на Валери Василев контролни точки, а именно максималният размер от 39 контролни точки за отчет на извършените от него нарушения на Закона за движение по пътищата. При това положение съгласно правилото на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водачът губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Неизпълнението на това задължение дава право на административния орган да наложи принудителна административна мярка по реда на чл. 171, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и изземе свидетелството за правоуправление, в какъвто смисъл е и заключението на първостепенния съд. Неоснователно е оплакването в жалбата за издаването на заповедта в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 от АПК. Липсва законово изискване в административния акт наред с посочване на правното основание да се възпроизвежда и съдържанието на конкретната разпоредба, а от съдържанието на оспорената заповед се установява, че не е налице неяснота в разпоредителната част, с която са определени правата и задълженията на касатора. Административен съд София-град е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила в какъвто смисъл е направено възражение в касационната жалба.