Решение № 8021 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13113/2017 г.

Решение № 8021 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13113/2017 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Х., гражданка на Р. А., против Решение № 5458/25.09.2017 г./в жалбата-грешно посочено като от 2011 г., постановено по административно дело № 6231/2017 г. на Административен съд С.-град (АССГ), с което е отхвърлена нейната жалба против решение № 10365/25.05.2017 г./в мотивите на решението-технически грешно посочено като Решение № 156/02.02.2016 г./ на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), за постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Последното обосновава с твърдение, че съдът не е следвало да дава ход на делото в отстъствие на нейния адвокат. Намира направените правни изводи за изведени в противоречие с фактите и доказателствата, обжалваното решение -за немотивирано и постановено при допуснато нарушение на материалната разпоредба на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение. В откритото съдебно заседание пред ВАС не се явява и не изпраща представител. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрк. Миланова, оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел правилен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Намира последния за съответстващ на изискванията на АПК за форма и съдържание и на специфичните правила на чл. 75 ЗУБ, както и че са спазени административно-производствените правила и материалния закон. Счита, че обосновано е прието, че не са налице условията на чл. 8, ал. 1 от закона, тъй като М. Х. не е имала проблеми в страната си по произход поради принадлежността си към определена етническа група, не е имала проблеми поради изповядваната от нея религия, не е имала проблеми поради принадлежността си към друга религиозна организация в страната си на произход, освен не е членувала в политически партии или организации, не е имала проблеми с армията или полицията в страната си на произход, както и че към нея не са отправяни заплахи, а се притеснява за децата си поради проблеми, свързани с убиеца на нейния брат, който бил освободен от съда през м. юли 2016 г. и през м. август същата година напуснала родното си място, заедно с дъщеря си и избягали в Ереван, откъдето им била издадена виза от посолството на Р. Б.. Намира, че анализът на изложената бежанска история налага извод, че касаторът е напуснал страната си по произход легално, като до момента не е имал проблеми с властите на страната си. Освен това намира, че по отношение на него не са налице законовите предпоставки за предоставяне и на хуманитарен статут, защото не е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, а и от материалите по делото се установява, че срещу него не са предприети действия от официалните власти или от други формации, която държавата не е в състояние да контролира. Счита, че актуалната обстановка в Р. А. не се определя като вътрешен въоръжен конфликт по критериите на Женевската конвенция, поради което не намират приложение нормите на международното хуманитарно право, както и че правилно е прието, че Р. А. към момента е сигурна страна на произход. От представените писмени доказателства не се установяват и основания за предоставяне на хуманитарен статут. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд e установил, че с молба вх. № 2853/19.09.2016 г. на ДАБ, М. Х., гражданка на Р. А., вероизповедание християнка, поискала предоставяне на международна закрила от Р. Б.. След покана за интервю, с чужденеца било проведено интервю на 26.09.2016 г., с цел установяване на бежанската й история, и съобразно доказателствата, приети по производството, Председателят на ДАБ постановил Решение № 10365/25.05.2017 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ молбата на М. Х. за предоставяне на международна закрила е отхвърлена. След анализ на установената фактическа обстановка АССГ приел, че решението на ДАБ е издадено от компетентен административен орган, като са спазени процесуалните правила по ЗУБ. Намира, че правилно административният орган е отказал на чуждата гражданка предоставянето на статут на бежанец, тъй като спрямо нея не е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Счел, че спрямо лицето не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като липсват и условията за предоставяне на закрила по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Обосновал извод, че в Р. А. не е налице ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, който да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила. Постановеното решение е правилно. Не е налице твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила предвид обстоятелството, че молбата на адв. П. Манев-л. 58 от делото, не е подкрепена с доказателства, а и с оглед на чл. 139, ал. 1 АПК, че съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът ? не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Данни за препятствие, което страната не може да отстрани, дори твърдение за такова, не са посочени. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от АС-СГ нарушения на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за която е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. М. Х. не е членувала в политически организации, в религиозни организации и общности и не е имала проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност. Следва да се посочи, че спрямо нея не е било осъществено и преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. По време на проведените интервюта чужденката е посочила като причина за напускане на Армения-като турист обстоятелството, че нейният брат е убит на 28.11.2015 г. и убиецът е освободен от съда с налагането на парична глоба от 200 евро, като полицейските органи в страната й на произход "са съдействали" на убиеца за неговото освобождаване. Убиецът на брат й е освободен през м. юли 2016 г. и през м. август същата година тя напуснала родното си място заедно с дъщеря си и избягали в Ереван, където им била издадена виза от посолството на Р. Б., като изрично сочи, че към нея не са отправяни заплахи, само се тревожи за децата си. Настоящият състав не споделя доводите в касационната жалба за неправилност на съдебното решение, аргументирани с липсата на мотиви относно всички оплаквания в жалбата. Произнасянето на съда е осъществено след изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства, съобразно приложимата правна уредба. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти и дават обосновани отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя, т. е спазено е изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Несъгласието с тях не обуславя неправилност на съдебния акт. Правилно АССГ е приел, че на база събраните доказателства, по отношение на М. Х. не съществуват реални заплахи- тя не e имала проблеми с властите, които да обосновават у нея основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на М. Х. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните по делото е приел, че липсват доказателства същата да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Административният съд правилно е посочил, че в настоящия случай е неприложим и чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, както е мотивирано в решението по дело № С-465/2007 на Съда на Европейския съюз, достигайки до заключение, че както индивидуалното положение на лицето, така и обстановката в страната, не разкриват възможност за понасяне на насилие поради вътрешен въоръжен конфликт. Съдът се е позовал и на информацията, съдържаща се в справка вх. № МД-938/27.07.2016 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, като е посочил, че не може да се приеме, че в Армения е налице безогледно насилие, породено в следствие на въоръжен конфликт на територията на страната или на част от нея. Липсват и данни за груби нарушения на човешките права, както и за наличие на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилни лица, освен че не е налице въоръжен вътрешен или международен конфликт в Армения. Т. е. не може да се направи обоснован извод за съществуването на въоръжен вътрешен конфликт, който да може да доведе до предоставянето на субсидиарна закрила. По възраженията в тази връзка в настоящата жалба следва да се посочи, че в Армения към настоящия момент няма основание да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. С оглед изложеното, неоснователни са и твърденията в касационната жалба, че процесното решение е постановено в нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Съобразно тази разпоредба, административният орган е извършил задълбочена преценка на относимите факти и обстоятелства. В тази връзка, както бе посочено по-горе, в съдебното решение е обсъдена и ситуацията в държавата на произход, съобразно представената справка от 27.07.2016 г. по делото, относно общото положение в страната и актуалната политическа и икономическа обстановка в Р. А.. От доказателствата по делото не се установява жалбоподателката да е била принудена да отпътува от Армения поради реална опасност от тежки посегателства. Административният съд подробно е изследвал и принципа "non refoulement" (забрана за връщане), залегнал в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците, като е приел, че в настоящия случай не се установяват подобни факти. В заключение следва да се посочи, че в представената пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ от 16.05.2018 г., установяваща конкретната обстановка в Армения, не може да се приеме, че е налице въоръжен конфликт. Обстоятелствата, посочени от М. Х. за причините, поради които пребивава в страната заедно с чл. от семейството си, не e основание за закрила по смисъла на ЗУБ. Твърдението на лицето, че се е интегрирало в българското общество и липсата на роднини в Армения също не представляват основание за предоставяне на статут. Само по себе си пребиваването на територията на Р. Б. за определен период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по Закона за чужденците в Р. Б., но не и за статут по ЗУБ. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение