Решение № 6333 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13685/2008 г.

ВАСIII отделение15.05.2009 г.докладчик Еманоил Митев

Диспозитив

Оставя в сила Решение № 772 от 28.07.2008 г., постановено по адм. дело № 488/2007 г. по описа на Административен съд - София-град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6333 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13685/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по предвидения ред на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на чавдар Георгиев Тончев от гр. София против Решение № 772 от 28.07.2008 г., постановено по адм. дело № 488/2007 г. по описа на Административен съд - София-град. В жалбата не са конкретно наведени касационните основания, но от изложеното в обстоятелствената част на съща е видно, че се поддържа необоснованост и неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответните страни - Национална агенция за приходите (НАП) и Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) - редовно призовани, не вземат становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от касатора, с която същият моли да бъдат осъдени поотделно НАП и НЗОК да му заплатят по 1 000 лева обезщетения за неимуществени вреди, причинени от бездействие на служителите им, изразяващо се в неотчитане на направени от Тончев здравноосигурителни вноски. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил искове на жалбоподателя, като неоснователни и недоказани. За да постанови този резултат съдът е приел, че съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) - дейността по набирането на средства от задължителни здравноосигурителни вноски се осъществява от НАП, като съгласно разпоредбата на чл. 69 с. закон - тази агенция е задължена ежемесечно да уведомява НЗОК - за осигурените лица и събраните за тях вноски. Анализът на тези разпоредби дава основание на първоинстанционния съд да заключи, че щом за НЗОК няма задължение да извършва действия във връзка със събирането и отчитането на средства, касаещи здравноосигурителните вноски- то искът срещу НЗОК - се явява неоснователен. За другият ответник - НАП - съдът е разгледал законовата уредба - Наредба № Н-8/29.12.2005 година за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите - и съгласно която ищецът, като самоосигуряващ се - не е е следвало да подава ежемесечна декларация, а данните за внесените здравноосигурителни вноски и периода, за които се отнасят - се въвеждат само въз основа на платежния документ. Изводът на съда е, че в конкретиката на разглежданият спор - платежните документи не са надлежно оформени от Тончев и обслужващата го банка, липсват задължителни реквизити, поради което макар и вноските да са внесени предсрочно, не коректно попълнените платежни документи, не са позволили НАП своевременно да ги отчете и идентифицира плащането по тях, а оттук и своевременно да подаде информация към НЗОК за осигурителните вноски на ищеца, касаещ исковият период. Обобщаващият извод на първоинстанционния съд е, че не е налице виновно бездействие на длъжностни лица от НАП, довело до вреда за Тончев. Постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Не са налице сочените в касационната жалба на Тончев касационни основания за отмяната му. Решението е обосновано, съдът е обсъдил подробно събраните писмени и гласни доказателства и въз основа на това е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните писмени и гласни доказателства по делото не се установява по безспорен начин да е налице законово задължение на ответниците и бездействието на техни органи или служители да са довели до увреждане на Тончев. Неточното и несвоевременно отчитане на направените вноски е по причини стоящи извън каквито и да било действия или бездействия на органи или длъжностни лица на ответниците. Ето защо правилно и законосъобразно административния съд е приел, че предявените искове са неоснователни и недоказани и ги е отхвърлил, като такъв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,

Цитирани разпоредби

1