Решение № 4956 от 4.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10022/2014 г.

Решение № 4956 от 4.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10022/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството по делото е образувано по жалба на Мирослав Стоянов Дешев и Надежда Мирчева Влахова, чрез процесуалния им представител адв. Вероника Велинова, срещу Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г, за отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София (обн. ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г.). Жалбоподателите обжалват административното решение като незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона. В подкрепа на твърденията си жалбоподателите представят писмени доказателства, които административният орган не е взел предвид - Решение № 27-Р1 от 10.12.2008 г. на ОСЗ - Община Нови Искър, скица на имота, Заповед № 18-8011 от 31.05.2014 г. на началника на СГКК гр. София, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастрални регистри на район Сердика, ЕКАТТЕ 68134, общ. Столична, одобрена със Заповед № РД 18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в нанасяне на поземлен имот в съответствие с Решение № 27-Р1 от 10.12.2008 г. на ОСЗ - Община Нови Искър и скица към него. Въз основа на тези доказателства претендират, че определеното обезщетение - 24 489 лева за поземления имот, описан в Приложение към т. 1 на Решението с пореден № 7, с идентификатор № 68134.501.318, ЕКАТТЕ 99116, намиращ се в землището на кв. Бенковски, Община Столична, местност "Бащина", с обща площ 2.316 дка, от които отчуждени 0.525 дка, понастоящем нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София като поземлен имот с идентификатор 68134.501.1244 е занижено и не кореспондира на понятието "равностойно парично обезщетение". Искат отмяна на решението в обжалваната част. В алтернатива искат изменение в частта относно собствениците на имота и увеличение размера на определеното обезщетение съобразно справедливата му пазарна цена. Претендират и присъждане на направени по делото разноски и адвокатско възнаграждение. Ответникът по жалбата - Министерският съвет на Република България и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройство, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез пълномощниците си поддържат становище за неоснователност на жалбата по съображения, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждената част от имота, определена от административния орган е съобразена с изискването на закона за равностойно парично обезщетение, което е определено в съответствие с предназначението на имота, предмет на отчуждаване. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, предвид приложените доказателства за публикуване на обява за отчуждаване на процесния имот в ДВ бр. 80 от 26.09.2014 г. (л. 204), от надлежна страна и е процесуално допустима. С оспорената част Решение № 811/21.12.2013 г. на Министерски съвет на Република България постановява отчуждаване на част от имот с идентификатор № 68134.501.318, ЕКАТТЕ 99116, в землище Бенковски, Столична община, земеделска територия, нива, с обща площ 2.316 дка, от който отчуждени 0.525 дка, стойност на паричното обезщетение - 24 489 лева, като в Решението на МС е записано, че няма данни за собственика. От представеното Решение № 27-Р1 от 10.12.2008 г. на ОСЗ - Община Нови Искър (л. 15) и скица № 131/2005 г. (л. 18) е видно, че правото на собственост върху 0.921 дка от имот № 8821240, кадастрален лист № 88 от помощен план, изработен 2003 г. е възстановено на наследниците на Мирчо Стоянов Дешев. Съгласно удостоверение № 003639 от 3.11.2008 г. (л. 23, л. 24,л. 25 и л. 26) това са Надежда Мирчева Влахова и Стоян Мирчев Дешев. Със Заповед № 18-8011 от 31.05.2014 г. (л. 20), издадена на осн. чл. 54, ал. 1, т. 1 и чл. 51 ЗКИР и чл. 57, т. 3 и чл. 59, ал. 1, т. 5 от Наредба № 3/2005 г. и Заповед № РД-13-252 от 30.09.2013 г. на ИД на АГКК е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастрални регистри на район Сердика, ЕКАТТЕ 68134, общ. Столична, одобрена със Заповед № РД 18-53 от 23.11.2011 г. на ИД на АГКК, състоящо се в нанасяне на поземлен имот в съответствие с Решение № 27-Р1 от 10.12.2008 г. на ОСЗ - Община Нови Искър и скица към него. Заповедта важи и за поземлен имот с идентификатор № 68134.501.1244 с площ 921 кв. м и начин на трайно ползване - незастроен имот за производствен, складов обект, собственост на Мирчо Стоянов Дешев въз основа на Решение на ПК по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ. Със същата заповед ПИ с идентификатор 68134.501.318 е заличен. Актът не е бил обжалван и е влязъл в сила. Съгласно приложената по делото скица за ПИ с идентификатор 68134.501.1244 (л. 22) имотът е с трайно предназначение "урбанизирана територия". Като такава е оценена и от независимата експертиза, възложена от административния орган на 13.09.2012 г. (л. 145), т. е. по удвоения размер на данъчната оценка съгласно чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС и чл. 96, ал. 1 ППЗДС (л. 141 - на гърба и л. 142). Във връзка с оспорването на размера на обезщетението за подлежащия на отчуждаване имот по делото са допуснати съдебно-техническа и съдебно-оценителна експертиза. В представеното на 03.04.2015 г. заключение вещото лице е установило, че имот с идентификатор 68134.501.318 не съществува, като вместо него в кадастралната карта са нанесени два имота с идентификатори 68134.501.1244, собственост на наследниците на Мирчо Дешев, съгласно Решение № 27-Р1 от 10.12.2008 г. на ОСЗ - Община Нови Искър и имот с идентификатор 68134.501.1243, вследствие на което имот с идентификатор 68134.501.318 е заличен от кадастралната карта и кадастралните регистри. Имотът с идентификатор 68134.501.1244 попада в обхвата на Решение № 811 на МС на РБ и от него се отчуждават 138 кв. м, като останалите, неотчуждавани 783 кв. м собственост на наследниците на Мирчо Дешев остават без достъп, с ограничен сервитут за електропровод и без необходимите 14 м лице, съгласно изискванията на чл. 19 ЗУТ. Въз основа на представените от жалбоподателите пазарни аналози експертът е дал седем варианта на оценка на равностойното парично обезщетение (л. 283) въз основа на представените, от процесуалния представител на жалбоподателите, пазарни аналози. Същите обаче са неотносими, тъй като не отговарят на законовия критерии по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС и Тълкувателно решение на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на ВАС, постановено по ТД № 6/2015 г.: Методът на оценка на апортираното имущество по Учредителния акт на "АБП ГРУП" ЕООД (л. 27) не отговаря на метода на осредняване, приложим по ЗДС; нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 103 (л. 48) противоречи на изм. и доп. на ЗДС по ДВ, бр. 105/19.12.2014 г.; в договор № 257-01 за продажба на общински нежилищен имот от 13.12.2011 г. (л. 55) и в договора за прехвърляне на собственост по реда на чл. 17, ал. 5 от ЗУТ няма страна търговец. Единствен нот. акт № 152 от 20.07.2012 г. отговаря на законовите изисквания, но при посоченото изменение на ЗДС от 19.12.2014 г. изрично е разпоредено осредняването да се извършва въз основа на "не по-малко от две относими сделки", а в случая е налице само една относима сделка. При тази фактическа установеност съдът намира жалбата за неоснователна. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т. е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото се обезщетение на собствениците им. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано и е обнародвано в ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г. Предвид изложеното оспореното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС (изм. бр. 105 от 2014 г.). Целта на посоченото неизчерпателно изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици - същите бъдат възмездени парично с цена близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. При наличието на една относима сделка пазарната цена на процесния имот не може да бъде определена по пазарни аналози. Следователно приложимата норма е тази на чл. 32, ал. 3, т. 1 ЗДС, както е процедирал административния орган - за имоти в урбанизирани територии по реда на чл. 96 ППЗДС. Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че обезщетение следва да бъде определено и за останалата част от имота, която не се отчуждава. По принцип ЗДС предвижда обезщетения само за отчуждаване на имота, а за да бъде отчужден имот по този ред, той трябва да бъде предвиден за изграждане на обект за задоволяване на държавна нужда със съответен устройствен план. След като само отчуждаваната част от имота е предвидена за задоволяване на тази нужда, няма основание за останалата част да се определя обезщетение по специалния ред. Освен това преценката за възможността за отреждане на самостоятелен УПИ за неотчуждената част на имота се извършва съгласно чл. 19, ал. 5 ЗУТ, като условията за това се определят със самия подробен устройствен план, т. е. в случая законът не задава предварително определени ограничения за площ и лице на имота. Ето защо доводите на жалбоподателите за невъзможността да се образува самостоятелен УПИ от имота е следвало да бъдат релевирани в производство по обжалване на самия устройствен план. По отношение обаче на оспорването на акта, в частта относно лицата, от които се отчуждава имот с идентификационен № 681134.501.318, административното решение е незаконосъобразно. В акта е посочено, че "няма данни" за собствеността на имота, което властническо разпореждане изключва настоящите жалбоподатели като преки адресати на акта и поставя в несигурност упражняването на правата им по получаване на обезщетението и защита от евентуално бездействие при изграждането на бъдещия обект. По делото е представено Решение № 27-Р1 от 10.12.2008, т. на ОСЗ, общ. Нови Искър, с което правото на собственост на имот № 8821240, представляващ нива от 0,921 дка, находяща се в землище Бенковски, местност "Бащина" е възстановена на наследниците на Мирчо Стоянов Дешев. От приетата от съда съдебно-техническа експертиза и неоспорена от страните става ясно, че имот № 8821240 е идентичен с поземлен имот с идентификатор 68134.501.1244, който пък е част от понастоящем несъществуващия имот с идентификатор 68134.501.318. От приложената заповед № 18-8011-31.05.2014 г. става ясно, че имот с идентификатор 68134.501.318, с обща площ 2,316 дка е заличен, а вместо него в КК и КР са нанесени имоти с идентификатори 68134.501.1243, с обща площ 1,395 дка и 68134.501.1244, с обща площ 0,921 дка. Безспорно по делото е установено също, че имот с идентификатор 68134.501.1244 е собственост на жалбоподателите, в качеството им на наследници на Мирчо Стоянов Дешев, но това не е целия имот 68134.501.318 от който съгласно Решението на МС се отчуждават 0,525 дка. Освен това от подлежащите на отчуждаване 0,525 дка едва 0,138 дка са собственост на жалбоподателите, а останалите 0,387 дка остава неизяснено чия собственост са. Ето защо настоящия съд приема, че Решението на МС в частта, в която е вписано "няма данни" в графа "имена на собствеността" следва да се измени като се впишат жалбоподателите и други неизвестни лица. При този изход на делото искането на жалбоподателите за присъждане на разноски, придружено със списък на същите по чл. 80 от ГПК, следва да се уважи. При тези съображения и на основание чл. 172, ал. 1 и чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 78, ал. 1 от ГПК, Върховният административен съд, трето отделение