Решение № 11820 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3376/2010 г.

Решение № 11820 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3376/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител срещу решение № 109 от 20.1.2010 г., постановено по адм. дело № 1378 по описа за 2009 г. на Административен съд Варна, с което отменен ревизионен акт № 270800335 от 23.2.2009 г. на ТД на НАП Шумен, в потвърдената част от решение № 196 от 29.4.2009 г. на директора на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП за установени допълнителни задължения за ДДС за данъчен период на м. 1.2008 г. на "Плиска-98" АД, гр. Нови пазар. Твърди неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Развива кратки доводи в касационната жалба като по същество оспорва заключението на техническата експертиза, въз основа на която съда бил приел, че пазарната цена е тази, посочена в него, а не определената от органите по приходите. Иска решението да бъде отменено като се постанови решение по същество и се присъдят разноски за двете инстанции, представляващи юрисконуслтско възнаграждение. Ответникът по така подадената касационна жалба, "Плиска-98" АД, гр. Нови пазар, чрез процесуалния представител я оспорва в представен по делото писмен отговор от 2.3.2010 г. и в съдебно заседание. Счита решението за правилно и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава обосновано заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Първата съдебна инстанция е разгледала ревизионен акт № 270800335 от 23.2.2009 г. на ТД на НАП Шумен, в потвърдената част от решение № 196 от 29.4.2009 г. на директора на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП за установени допълнителни задължения за ДДС за данъчен период на м. 1.2008 г. на "Плиска - 98" АД, гр. Нови пазар. Задълженията са били определени във връзка с продажба на недвижим имот по нот. акт № 27, т. 1.от 17.1.2009 г. от "Плиска - 98" АД на "Керамика Плиска И. П." АД като органите по приходите са констатирали, че ревизираното лице е начислило ДДС в съответствие с разпоредбата на чл. 45, ал. 5 вр. с чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за извършената доставка на земя. Тъй като лицата са свързани, то ревизираното дружество е следвало да начисли ДДС върху данъчната основа, представляваща пазарната цена на урегулирания поземлен имот в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, поради което органите по приходите са възприели оценка, направена от "Явлена Импакт" ООД с приложение метода на сравнимите неконтролирани цени от Наредба № Н-9 от 14.8.2006 г. и е приета за пазарна цена по смисъла на § 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС. Съдът при постановяване на решението си е приел за безспорно, че продажбата е между свързани лица и извършеното при продажбата разграничение съобразно чл. 45, ал. 5 от ЗЗДС между освободената доставка на сградите и прилежащия терен и теренът, част от УПИ, за който сделката по характер е облагаема. Спорът бил относно приложимостта на нормата, на основание на която е установено задължението за ДДС - чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС - според органите по приходите или според твърденията на жалбоподателя - чл. 27, ал. 1, т. 2 от с. з., която била специална. Съдът е приел, че нормата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не може да намери приложение, доколкото предмет на фактурата не е обособен УПИ, а част от такъв имот, попадащ в обхвата на чл. 45, ал. 5 от ЗДДС. Следвало да се приложи разпоредбата на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, както са приели органите по приходите, но при различно определена пазарна цена. Съдът е посочил, че за пазарна цена на имота била приета стойност, която била определена на пазарна цена на целия имот в период, предхождащ доставката и за целите на определяне на стойността на имота с оглед обезпечение за кредит като бил посочен метода на пазарните аналози, а срокът за валидност на оценката бил определен на 6 месеца от датата на изготвяне или 9.1.2008 г., т. е. преди изповядване на сделката. Прието в съдебния акт е, че в тежест на органите по приходите е да докажат, че данъчната основа е различна от тази, посочена във фактурата, а това не е било направено. В подкрепа на твърденията си данъчно-задълженото лице било събрало доказателства - изготвената съдебно-техническа експертиза, при която вещото лице било сравнило цени в три реални продажби, близки до процесната. Посочена е пазарна стойност 3,52 лв. на кв. м или за 21390 кв. м - 75293 лв. пазарна цена, поради което посочената във фактурата данъчна основа 76620 лв. била по-висока и правилно върху нея бил начислен съответният ДДС. Ревизионният акт поради това в тази му част бил незаконосъобразен. Решението е правилно, постановено след надлежно правилно установена фактическа обстановка и законосъобразни правни изводи. Не са допуснати нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила. Съдебният акт е мотивиран. Правилно е определено правното основание, приложимо в процесния случай относно установяване на задължението - чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, както са определили органите по приходите. Но правилно съда е посочил, че всяка страна следва да докаже твърденията си. Касационните оплаквания се свеждат до оспорване на доказателства по делото, конкретно - изготвената съдебно-техническа експертиза, което е недопустимо в касационната жалба. Съдът е преценил данните от заключението на експертизата заедно с всички други данни по делото. Твърденията на органите по приходите за по-висока пазарна цена на описаната в нотариалния акт земя се основа на приложена към преписката експертиза от "Явлена Импакт" ООД, която обаче не само, че не е изготвена във връзка с провежданата ревизия на дружеството, а във връзка с искане за отпускане на кредит, но и действително към момента на изповядване на сделката - 17.1.2008 г., същата е била изтекла. Изрично в нея е вписано, че дадените цени на сгради, земя и машини важат шест месеца от изготвянето й на 9.7.2007 г. Следователно това доказателство не би могло да се ползва от органите по приходите и те не могат да се позовават на него. Никакви други данни в ревизионната преписка няма относно пазарната цена на част от земята /която е спорна в случая/, събрани от органите по приходите. Поради което твърденията им за различна от посочената в нотариалния акт и фактурата цена не са подкрепени с доказателства. От друга страна, тези цени, посочени от данъчно-задълженото лице са потвърдени от заключението на изготвената в съдебното производство експертиза. В съдебното заседание, при което е проведен разпита на вещото лице, 27.10.2009 г., не е оспорено заключението. В него и в съдебното заседание при разпит на вещото лице, същото е посочило изрично, че е ползвала цени по действително извършени сделки, съгласно приложените данни и които са били извършени през същия период. Изводите на първата инстанция са правилни и в съответствие с доказателствата по делото. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски за тази инстанция от страна на ответника не са поискани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение